Решение № 246 от 25.07.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. А. 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Караджова при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело № 20215310100841 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.127 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на децата А. и А. както и че не живеят заедно от 15.08.2020г., когато той напуснал дома им. Децата искали да тръгнат с него, но М.Д. не ги пуснала и в продължение на 20 дни не му позволила нито да ги види, нито да разговаря с тях по телефон. В началото на месец септември му ги дала, като постепенно грижите за тях отново се прехвърлили на него, както е било по време на съвместното им съжителство, а от месец ноември децата заживели при него. Ответницата започнала все порядко да ги търси, като от началото на месец февруари 2021г. до подаване на исковата молба – 21.04.2021г. нито той, нито децата успели да се свържат с нея. Откакто децата живеят при бащата, тя не осигурявала никакви средства за издръжката им, нито е купувала вещи, необходими за отглеждането им.

Грижата за тях изцяло е поета от ищеца, тъй като майката се е дезинтересирала напълно от децата. Той притежава необходимите възпитателски качества и е в състояние да отглежда и възпитава децата, като би могъл да даде по-добър пример за морално поведение. Ответницата не може да контролира психическото си състояние, често причинява скандали и използва грозни думи пред тях по адрес на баща им. Освен това те са попривързани към него, отколкото към тяхната майка. Условията за отглеждането им в дома на ищеца са перфектни. В същото време М.Д. живее в помещение, което се намира под земята и няма необходимите условия за отглеждане на децата. Тя не е в състояние да полага адекватни и достатъчни грижи за тях. Не притежава необходимия родителски капацитет. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което местоживеенето на децата да се определи при него, като му се предостави упражняването на родителските права, да се определи режими на лични отношения между тях и майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, като се присъди месечна издръжка в размер на 180 лева за детето А. и 170 лева за детето А. считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Ответницата оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът припознал детето им А. едва след като тя завела иск срещу него за установяване на 1 произход. След това заживели заедно. През това време тя полагала всички необходими грижи както за децата, така и за домакинството. Четири години била в отпуск поради бременност и раждане и за отглеждане на децата, а след като се върнала на работа узнала, че ищецът има връзка с друга жена.

Последвал период, в който се карали често по този повод, като той посягал и да я удря. След това години наред живеели като съквартиранти, като ищецът се прибирал само, за да спи или да си вземе чисти дрехи. Не се интересувал от децата, издръжката за тях се осигурявала само от нея. Когато споделяла с него, че средствата, които получава, не й достигат следвал голям скандал, придружен с физическо насилие, включително пред децата. По време на продължителните му отсъствия от дома им, той не се обаждал, за да се осведоми как са децата. През тези периоди тя също работела и когато била нощна смяна, се налагало да взима децата в болницата, а в същото време ищецът бил на почивка с друга жена. На 15.08.2020г. бил последният скандал между тях, при който ищецът я ударил пред децата и тя паднала на земята.

Тогава се намесил синът й от предходния брак, а впоследствие тя казала на ищеца да напусне дома им. Дълго време след това Д.В. не ги потърсил, като пропуснал първия учебен ден на А. и рождения ден на А. Няколко месеца след това тя се разболяла от Ковид и се наложило да бъде лекувА.в болница.

Тогава се обадила на ищеца и децата отишли при него. След като оздравяла, той казал, че има желание те да остават и при него. Впоследствие обаче не успели да постигнат съгласие по въпросите кога и кат да става това.

Последния път, когато взел децата, спрял да й вдига телефона и тя нямала връзка с тях. Поради това се наложило да посети училището на А., за да го види. От него разбрала, че ищецът настройва децата против нея, като им говори обидни думи по неин адрес – „паразит, елементарна медицинска сестра, слугиня“. Твърди, че децата се нуждаят от сигурност и стабилност и пълноценни контакти с двамата родители, поради което е съгласна те да се виждат с баща си и да поддържат добри отношения с него. Те обаче се нуждаят от майчина грижа, която не може да бъде заменена. Те преживяват много трудно лошите отношения между родителите им, а обидите, които ищецът отправя по неин адрес пред тях, пречи на правилното им развитие.

Домът, в който живее ответницата, е този, в който са страните са живели заедно. Той се намира в близост до училището на А. и условията в него не отстъпват на тези в жилището на бащата. Децата са привързани и към нейния син от предходен брак – Никола. Ето защо предявява насрещен иск и моли да се постанови решение, с което местоживеенето на децата да бъде определено при нея, като й се предостави упражняването на родителските права, да се определи възможно най-разширения режим на лични отношения между децата и бащата, като същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева за всяко едно от тях, считано от датата на завеждане на насрещния иск.

Ответникът по насрещния иск оспорва същия и обстоятелствата, на които се основава. Признава, че по време на отпуска за бременност и раждане М.Д. е полагала грижи за децата. Всички разходи за семейството, обаче, били поети от него. Твърди, че през 30 дни М.Д. изпада в странни психически състояния, през които крещи, вика, обижда него и децата. От това те са доста стресирани. Оспорва твърденията, че е имал извънбрачна връзка и поради това не се е грижил за децата, включително и когато са били на почивка на море. Твърди, че жилището, в което живее Милена е потънало в мухъл и влага, не е проветрявано и е мръсно. По тази причина и тъй като закъснява със заплащането на наема, тя е помолена да го напусне. За кратко действително е блокирал обажданията й, но причината за това е, че тя му позвънила 17 пъти и то не за да пита как са децата, а за да го заплашва да оттегли исковата си молба. Оспорва твърденията, че не се интересувал от децата си, когато е напуснал семейното жилище, напротив – той продължил да се грижи за тях, да ги води и взима от училище и детска градина. Случвало се е те да му се обаждат по телефона да иде да ги вземе, защото майка им не им вдига телефона и не отива да ги прибере. Оспорва твърденията, че е препятствал контактите на майката с децата, като тя с поведението си ги е 2 отблъснала и те се страхуват да не се наложи да идат да живеят при нея.

Твърди, че е наел жена – Златка Стоева, която да се грижи за децата, когато той няма възможност за това. При него децата се чувстват по-спокойни, не са подложени на ежедневен тормоз вследствие на скандалите, предизвикани от майка им. Ето защо моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверения за раждане страните са родители на АЛ. ДР. В., роден на 14.11.2012г. и на АН. ДР. В., родена на 21.09.2014г.

Не е спорно между страните, че от 15.08.2020г. те не живеят заедно, като Д.В. е напуснал жилището, което са обитавали. През учебната 2020/2021г. А. е бил ученик във втори клас, а А.е записА.в подготвителна група. Не е спорно също така, че Д.В. е лекар, а М.Д. – медицинска сестра, като работата им е на смени съобразно график, който е различен за всеки месец. С оглед естеството на тези професии графикът включва и нощни дежурства.

Свидетелят Михнев е син на М.Д. и е живял с нея и Д.В. до раздялата им. От показанията му се установява, че когато А. и А.били малки, майка му се е грижила за тях. След раздялата първоначално остА.и при нея, но впоследствие се преместили при баща си. От показанията на свидетелката Т., сестра на В., се установява, че остА.и при него за период от около девет месеца. Тъй като трудовата му ангажираност не позволява да полага непосредствени грижи за тях непрекъснато, той е наел жена, която да му помага, а именно свидетелката И.Ч. Освен нея за децата се грижат и свидетелите Т., сестра на В., и И., негов вуйчо. Понякога те взимат децата от училище или детска градина.

От показанията на разпитаните свидетели, както и от социалния доклад се установява, че и при двамата родители има подходящи битови условия за отглеждане на децата.

От показанията на всички свидетели се установява, че отношенията между страните са били силно влошени, често са се карали, като конфликтите продължават и след раздялата им. Това неминуемо оказва влияние върху психическото развитие на децата, като се установи, че те повтарят обидните думи, които са чули за всеки от родителите си. От заключението по комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза се е видно, че и двете деца са със съответен на календарната им възраст познавателен, интелектуален, емоционален и психологичен статус. В поведението на А.се набелязват маркери на импулсивност, общуване от типа „равен с равен“, а в поведените на А. – маркери на емоционална тревожност. Причините за това са възрастта, недостатъчно добре развити умения за общуване, преживяване на ситуация на несигурност и нестабилност, объркващ и нехомогенен родителски стил. Те имат изградена емоционална връзка с двамата родители, адаптирани са към настоящата житейска ситуация и взаимоотношенията между тях. Всеки от тях има своето място и роля в познавателното, емоционалното, поведенческо и социално развитие. Не са налице данни за синдром на родителско отчуждение и за изградена негативна представа на децата спрямо някой от родителите.

От заключението на вещите лица се установява, че и двамата родители притежават необходимите качества да упражняват родителските права и могат да полагат адекватни грижи за децата. Това което понижава родителския капацитет на майката е неспособността за ефективни комуникативни модели с бащата, както и пълноценно сътрудничество и компромисност в посока на контактите с бащата. Това се потвърждава и при изслушването на страните в съдебно заседание, в което всеки от тях заяви желание да се грижи за децата. В изявлението си В. акцентира на любовта си към тях и върху възможностите и битовите условията, с които разполага за отглеждането им, а Д. – върху отношенията между родителите в миналото, върху неразбирателството им след раздялата.

3

Всеки от родителите притежава необходимите битови условия и доходи, за да осигури материалните потребности на децата. За разрешаване на правния спор, освен изложеното по-горе, следва да се вземе предвид емоционалната неуравновесеност в определени ситуации на М.Д., която се установява както от показанията на свидетелите, така и при изслушването на вещите лица в съдебно заседание. Те не са установили тревожност и агресивност в поведението на В., като проявената агресия от него в миналото към Д. е била провокирА. Същественото в случая е, че такава липсва към децата. Напротив отношението му към тях е коренно различно, което се установява от показанията на свидетелката Чобанова, които са основание на непосредствени впечатления – в дома им бащата се отнася към децата с любов, внимание, загриженост, проявява търпение и интерес.

Тези обстоятелства следва да се съобразят при определяне на местоживеенето на А. и А. Освен това следва да се има предвид също така, че бащата разполага с подкрепата на близки роднини за отглеждането им – свидетелите Т. и И., докато роднините на майката са извън гр. А. От значение е също така, че със събраните доказателства се опровергаха твърденията, че съществува стремеж бащата да препятства контактите между майката и децата, което пък би довело до разрушаване на връзката между тях. В същото време се установи, че майката е склонна да взема децата без да предупреди за това другия родител във време, в което това не се очаква, като по този начин създава несигурност и объркване в ежедневието на самите деца. Ето защо съдът намира, че В. е по-отговорният родител, поради което в интерес на децата е местоживеенето им да бъде определено при него, съответно на него да се предостави упражняването на родителските права.