Решение № 206 от 10.08.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Б., 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20261810101004 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- С. А. С., с ЕГН ********** от с. С., общ. Е. П. твърди, че на * г. между страните е сключен договор за заем, по който ищецът, в качеството на заемател, е предоставил на ответника, в качеството на заемополучател, сума в размер на 20000.00 лв. (10225.83 евро), като е превел сумата по разплащателна сметка на ответника на 05.08.2024 г., с което е изпълнил задължението си по договора. Сочи, че задължението е уговорено с падеж на 23.12.2024 г., като след посочената дата се дължи законна лихва, както и неустойка съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в размер на 0,05% върху сумата за всеки ден просрочие до деня на окончателното изплащане на сумата. Излага, че на 09.08.2025 г. е изпратена покана за плащане, връчена лично на заемополучателя, като до момента на предявяване на иска предоставеният заем не е върнат. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 10225.83 евро, представляваща главница по предоставения заем с Договор за заем от * г., сумата от 2019.60 евро, представляваща неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора за периода от 23.12.2024 г. до 23.01.2026 г., и сумата от 1537.03 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.12.2024 г. до 23.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира и направените разноски.

Ответникът- Б. Н. И. от гр. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представено заверено копие на Договор за заем от * г., сключен 1 между страните по настоящото дело С. А. С., в качеството му на заемодател, и ответника Б. Н. И., в качеството на заемополучател, съгласно ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 20000.00 лв. /двадесет хиляди лева/, която сума следва да бъде преведена по посочена банкова сметка с титуляр заемополучателя Б. Н. И.. Заемополучателят се е задължил да върне така предоставения му заем в срок до 23.12.2024 г., а в чл. 5/2/ страните са се съгласили, че след 23.12.2024 г. заемополучателят дължи законна лихва в размер на предоставения му кредит. Съгласно чл. 6/1/ от договора, в случай, че заемополучателят не върне предоставения му заем в посочените срок и размер, същият след изтичане на срока на договора дължи законна лихва и неустойка в размер на 0,05% върху сумата за всеки ден просрочие до дена на окончателното й изплащане. Договорът е подписан от двете сключили го страни.

Видно от заверено копие на преводно нареждане за кредитен превод, на 05.08.2024 г. ищецът С. А. С. наредил по банковата сметка на ответника Б. Н. И. сума в размер на 20 000.00 лв. с основание “договор за заем от *”.

Представено е и заверено копие на покана за плащане чрез ЧСИ Владимир Цацев, рег. No 926 от КЧСИ, видно от която ищецът е поканил ответника в едноседмичен срок от получаването й да му върне предоставения й в заем, в това число - главница, неустойка и лихва, като я преведе по разплащателната му сметка.

Видно от направеното отбелязване, поканата е получена от ответника на 09.08.2025 г., което е удостоверено с подписа й.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Между страните по делото е сключен писмен договор за заем на * г. за сумата от 20000.00 лв., като същата е дадена от ищеца на ответника със задължение на последната да я върне в срок до 23.12.2024 г. Договорът за заем е реален договор и за действието му не е предвидена форма за действителност. С предаването на парите с уговорката те да бъдат върнати договорът за заем между страните е сключен. В случая сумата е предадена от ищеца на ответника на 05.08.2024 г. по банков път, когато се счита сключен и договорът. В представеният по делото писмен договор, подписан от двете страни по него, са посочени основанието за предаването й – заем, т.е. задължението същата сума да бъде върната, така и падежът на вземането или най-късния момент, до който насрещното задължение на заемателя следва да бъде изпълнено. По делото безспорно се установява, че ищецът е предоставил на ответника на 05.08.2024 г. сумата от 20000.00 лв. със задължение същата сума да му бъде върната в срок до 23.12.2024 г. При това следва да се приеме, че между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемател, е бил сключен валиден договор за заем, по силата на който ищецът е предал в собственост на ответника сумата от 20000.00 лв., а последният се е задължила да я върне в срок до 23.12.2024 г.

Ответникът не ангажира доказателства за плащане на исковата сума, което обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест, нито заявява такива твърденията по делото. Поради това съдът приема за установено, че ответникът не 2 е изпълнила задължението си по договора за заем за връщане на процесната сума, при което предявеният иск по чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъдена да заплати на ищеца сума от 20000.00 лв., която сума последният й е предал по сключения между страните договор.

По иска за заплащане на неустойки по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение от вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. В случая в чл. 6/1/ от договора страните са предвидили, че ако заемополучателят не върне предоставения му заем в посочените срок и размер, същият след изтичане на срока на договора дължи законна лихва и неустойка в размер на 0,05% върху сумата за всеки ден просрочие до дена на окончателното й изплащане. По силата на чл. 4 от същия заемополучателят дължи връщане на предоставения й заем в размер на 20000.00 лв. в срок до 23.12.2024 г. В случая ответникът е изпаднала в забава за плащане на задължението от 20000.00 лв., считано деня, следващ датата на падежа, а именно от 24.12.2024 г. За периода от 24.12.2024 г. до 23.01.2026 г. (22.01.2026 г. вкл.) – 395 дни, изчислена по 0,05% от сумата 20000.00 лв. за всеки ден забава, то неустойката се явява в размер на 3950.00 лв., равняващи се на 2019.60 евро. Поради изложеното предявеният иск за неустойка в размер на 2019.60 евро се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

По иска за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Претенцията е за заплащане на сумата от 1537.03 евро, представляваща законна лихва за периода от 23.12.2024 г. до 23.01.2026 г.

Съдът намира така предявения иск за неоснователен.

По правилата на чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение, каквато е претендираната в настоящия казус, с обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение. И двете разпоредби - тази на чл.

86, ал. 1 от ЗЗД и тази на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, уреждат размерите на една и съща отговорност, а именно отговорността при договорно неизпълнение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и съответно необходимостта от доказването на размера на вредите.

Законната лихва и неустойката за забава не са отделни видове гражданска отговорност за вреди, а са отделни начини за определяне размера на задължението на длъжника за обезщетяването на претърпените от кредитора вреди. Това обезщетение е дължимо еднократно – за една вреда се дължи само едно обезщетение, с изплащането на което се погасява задължението по правоотношението гражданска отговорност, поради което плащането и на друго обезщетение за същата вреда би било недължимо, като би се явило повторно заплащане на обезщетение за същите вреди. Така и съгласно трайната съдебна практика, обективирана в редица решения на ВКС, сред които Решение No 68 от 09.07.2012 г. по т.д. No 450/2011 г. на ВКС, ТК, недопустимо е кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение. Единствено ако кредиторът претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД заедно със 3 заплащане на неустойка, при уговорена в договора такава за забава за изпълнение на парично задължение, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД може да бъде уважен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва. Доколкото липсва законодателно ограничение за размер на отговорността до размера на уговорената неустойка, то кредиторът има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, поради което и уговорената в договора неустойка за забава не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. Следователно обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и в случаите, когато страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение, но в тези случаи искът по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва. В процесния случай претендираното обезщетение за забава, наред с неустойката за забава, е в по-малък размер, т.е. не се претендира обезщетение за вреди в размер, надхвърлящи размера на неустойката, поради което и няма основание за дължимост на никаква част от нея.

Предвид това второто претендирано от ищеца обезщетение за неизпълнението на задължение за връщане на предоставената в заем на ответника сума, което обезщетение е в размер на законната лихва, се явява недължимо, а предявеният иск за заплащането му е неоснователен и като такъв, подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 3035.30 евро, от които 489.81 евро за държавна такса и 2545.49 евро за адвокатско възнаграждение.

Разноски за адвокатско възнаграждение за заверяване на преписи от документи по чл. 32 от Закона за адвокатурата , не следва да се присъждат, поради липса на представени доказателства, че такива разходи реално са направени (заплатени от ищеца в полза на адвоката).

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. “С.”, бл.

*, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на С. А. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

С., общ. Е. П., на основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 10225.83 евро /десет хиляди двеста двадесет и пет евро и осемдесет и три цента/, представляваща незаплатено задължение по Договор за заем от * г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2026 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2019.60 евро /две хиляди и деветнадесет евро и шестдесет цента/, представляваща неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора за периода от 24.12.2024 г. до 23.01.2026 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3035.30 евро /три хиляди 4 тридесет и пет евро и тридесет цента/ за направените разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

С., общ. Е. П. срещу Б. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. “С.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1537.03 евро /хиляда петстотин тридесет и седем евро и три цента/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.12.2024 г. до 23.01.2026 г.