Решение № 4485 от 18.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4485 гр. Пловдив, 18.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330106331 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Елдрон Технолоджи“ ЕАД, ЕИК 203037835 /с предишно наименование „Мъни плюс корп“ ЕАД/, против Х. Г. Т. /К./, ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. чл. 183 ЗЗД, във вр. чл. 200 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на * между „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, в качеството му на * и Х. Г. Т. /К./ – *, е сключен Договор за продажба на изплащане ***, по силата на който купувачът закупил и станал собственик на * *** ***+**, със сериен номер:

***, с цена на договора – 215.52 лева, за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването. Сумата за плащане била разсрочена, съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора, както следва: първоначална вноска от 8.98 лева и 23 бр. равни месечни погасителни вноски от по 8.98 лева всяка.

Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувачът се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора, но поради неплащане в срок, договора бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане. Непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 179.60 лв., станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.

Твърди се, че на ** между „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД /с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД, ЕИК 203037835/, бил сключен Договор за поръчителство, като второто дружество се задължило като поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане.

Поради липса на плащане и на основание договора за поръчителство, „Състейнъбъл солюшънс“ АД заплатило на „А1 България“ ЕАД на 01.10.2021г. сумата от 179.60 лв., 1 представляваща дължимата от ответницата сума по договора от * Плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т. 2.2.3 от Договора за поръчителство. До ответника било изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжникът бил уведомен, че считано от 01.10.2021 г. задълженията му към „А1 България” ЕАД по договор за продажба на изплащане *** били прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД /с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД/.

Посочва се, че на 07.07.2023 г. между „Мъни Плюс Корп” ЕАД с ЕИК 203037835 и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на ** между „А1 България“ ЕАД и „Мъни Плюс Корп” ЕАД, с ЕИК 203037835, включително и на длъжника Х. Г. К. в едномесечен срок от подписване на Договор за встъпване в дълг. Твърди се, че към настоящия момент поемателят “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не бил заплатил задължението на длъжника Х. Г. К., поради което със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът поискал двамата длъжници да бъдат осъдени да заплатят солидарно процесната сума. Сочи, че тъй като само Х. Г. К. подала възражение по чл. 414 от ГПК, то съгласно т. 5 от ТР № 3/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила спрямо “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“.

Предвид горното се депозира настоящата искова молба само срещу Х. Г. Т. /К./.

Относно акцесорния иск, излага, че ответникът бил длъжен да заплати на ищеца сумата от 43,12 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България” ЕАД - 01.10.2021 г. до 30.11.2023 г.

До настоящия момент горепосочените суми не били заплатени от ответника, с оглед на което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 179.60 лв., представляваща незаплатена от ответника сума по Договор за продажба на изплащане *** от * която сума била заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, /с ново наименование „Елдрон Технолоджи“ ЕАД/, в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от ** както и сумата от 43.12 лева - мораторна лихва за периода от 01.10.2021 г. /датата на заплащане на сумата в размер от 179.60 лв. от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД на „А1 България“ ЕАД/ до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното заплащане на дължимата сума, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 492 от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 873/2024 г. по описа на ПдРС, XX граждански състав. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Х. Г. Т., със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че закупила телефон – апарат ** на изплащане, но твърди, че не била уведомена за твърдяното встъпване в дълг. Смята, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска, поради което същият бил недопустим. Сочи, че към деня на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2023г., ответницата била изплатила в пълен размер задълженията си към „А1 България“ ЕАД в периода от 16.06.2020 г. – 20.04.2022г. в каси на „А1 България“ ЕАД, като общо платената сума била в размер на 2830.81 лева, поради което искът бил неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

2

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 873/2024 г. по описа на ПРС, XХ гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателност на иска, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение между ответника и „А1 България“ ЕАД по договор за продажба на изплащане на описаното устройство, което е предадено; постигната уговорка за дължимост на твърдяната цена, част от която не е платена в срок, поради което договорът е прекратен и са настъпили предпоставки за предсрочна изискуемост на остатъка; наличието на валиден договор между него и „А1 България“ ЕАД от ** за поръчителство на задълженията, по силата на който и предвид неизпълнението на ответника, е платил търсената сума като предсрочно изискуем остатък от стойността на вещта на „А1 България“ ЕАД, за което ответникът е уведомен преди плащането, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на претендираната сума.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, възраженията си в отговора и плащане на търсената сума преди да е уведомен за направеното от ищеца такова, респ. - при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете неоснователни, поради следното: за

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между „А1 България“ ЕАД и ответника е сключен договор за продажба на изплащане от *, по който купувачът е получил устройство Апарат *** ****** * със сериен номер: ***,с дължима цена от 215.52 лева, платима на вноски. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 21.03.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Наличието на правоотношения не е спорно, а и същите се установяват от приетите по делото писмени доказателства, както следва:

По делото е представен договор за продажба на изплащане *** от *, сключен между „А1 България“ ЕАД и Х. Г. К., ведно с приемо- предавателен протокол за закупено устройство – *** ******, със сериен номер: ***. Видно от същия договор, Х. Г. К. е закупила и устройство - ***.

На 07.11.2014г. е сключен между „Мобилтел“ ЕАД /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД и „ „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /с настоящо наименование Елдрон Технолоджи“ ЕАД/ договор /л.8-16/, по силата на който първото дружество възлага, а второто – приема и се задължава срещу възнаграждение по договора да извършва описаните дейности, вкл. гарантиране чрез поръчителство на вземанията на Мобилтел от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг от дружеството и одобрение от него, до размера на кредитния лимит.

3

Представени са и Анекс от 08.10.2015 г. към договора, Анекс от 15.03.2016 г., Анекс от 07.11.2014г., Анекс от 30.11.2017г., Анекс от 05.06.2018г., Анекс от 01.10.2018г., Анекс от 08.08.2019г., Анекс от 08.08.2020г./л.17-24/, според които срокът на договора се продължава до 30.09.2020г.

Представено е уведомление до Х. Г. Т. за встъпване в дълг по чл. 146 ЗЗД от „А1 България“ ЕАД, според което считано от 01.10.2021г. задълженията на лицето към дружеството като длъжник по договор за продажба на изплащане от *, чийто размер възлиза на 179.60 лева, са прехвърлени от „А1 България“ ЕАД на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД по силата на договор за поръчителство от **

С приемо-предавателен протокол от 05.04.2021г. „А1 България“ ЕАД е предало на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД справка по чл.2.2.3. от договора, съдържаща списък на абонати и размер на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството на второто дружество. С приемо-предавателен протокол от 28.10.2021г.

„А1 България“ ЕАД е предало на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД справка по чл.2.2.6. от договора, съдържаща списък на абонати, за които на 01.10.2021г. „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България“ ЕАД, произтичащи от договор за продажба на разсрочено плащане, гарантирани чрез поръчителството на дружеството.

С договор за встъпване в дълг между кредитора и встъпващото лице от 28.07.2022г., сключен между „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, в качеството им съответно на кредитор и поемател, кредиторът приема поемателят като съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /със сегашно наименование „Елдрон Технолоджи“ ЕАД/, подробно описани в Приложение № 1 към договора.

По делото обаче се опровергават с категоричност твърденията на ищеца за дължимост на търсената сума като остатък от цената на вещта.

По делото е представена от „А1 България“ ЕАД справка за извършени плащания по партидата на Х. Г. Т. за периода от 01.01.2020 г. до 28.02.2023г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което „А1 България“ ЕАД е издало фактура *** за начислени предсрочно изискуеми месечни вноски по договор за продажба на изплащане *** от * Сумата, погасена от поръчителя „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /с ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ по договора за продажба на изплащане, сключен между Х. Т. и „А1 България“ ЕАД само по отношение на апарат * ******, е в размер на 170.62 лева.