Решение № 205 от 27.07.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Провадия, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130101502 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на „Е.М.“ ЕООД срещу Е.

Й. Б. и П. Г. С., подадена по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Е. Й. Б., в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит № TR 13430330/27.03.2012 г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, впоследствие цедиран на „Е.М.“ ЕООД, а ответницата П. Г. С., в качеството й на поръчител по договора за кредит, дължат солидарно на ищеца сумата от 1789.52 (хиляда седемстотин осемдесет и девет евро и 52 ст.) евро (3500.00 лева) главница за периода от 10.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2022, представляваща част от общо дължима главница в размер на 3611.43 евро (7063.34 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.02.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът претендира и направените съдебно-деловодни разноски в настоящия процес и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че на 27.03.2012 г. се сключва между страните договор за потребителски кредит между „Уникредит Булбанк“ АД и Е. Й. Б.-кредитополучател и П. Г. С. – като поръчител, по силата на който ищецът отпуска на длъжника кредитен лимит от 5700.00 евро, платими от 01.05.2012 г. до 01.04.2022 г., като впоследствие крайният срок за издължаване на кредита се удължава до 17.04.2022 г. Твърди се, че кредитополучателят не извършва редовни плащания на месечните си вноски, поради което остава непогасена главница от 7063.34 лева. Посочва се, че на 15.10.2018 г. се 1 сключва договор за цесия, по силата на който ищецът придобива процесното вземане по кредита, за което кредитополучателят се уведомява редовно, от което следва неговата легитимация. По същество се моли за уважаване на предявената искова претенция за солидарно осъждане на кредитополучателя и поръчителя. Ангажират се писмени доказателства.

В подадения от ответницата Е. Й. Б. писмен отговор се оспорва дължимостта на вземането, като се навежда възражение за изтекла абсолютна десетгодишна давност по чл. 112 от ЗЗД, считано от датата на сключване на договора за кредит. Оспорва се твърдението, че вземането за главница става изискуемо на 17.03.2022 г. с настъпване на крайния срок на връщане на сумата по кредита. Ответницата се позовава и на общата пет годишна давност по чл.

110 от ЗЗД, тъй като от момента на сключване на договора за кредит от 27.03.2012 г. до прехвърляне на вземането на 15.10.2018 г. са изтекли повече от 6 години. По същество се моли за отхвърляне на предявения иск.

В подадения от ответницата П. Г. С. писмен отговор се оспорва дължимостта на главницата, поради погасяването на вземането с абсолютна давност с изтичане на 10 години, евентуално, поради настъпила обща петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД на 27.03.2017 г.

В насроченото о.с.з. страните не изпращат представител. Ищецът депозира становище по същество на спора. Пълномощникът на ответницата Б. подава молба с вх. № 7196/13.11.2023 г., с която отправя искане за допускане на СТЕ. Съдът е дал достатъчна възможност да двете страни да внесат определения депозит за СТЕ, но нито една от тях не изпълнява задължението си, поради което съдът отменя определението за допускане на СТЕ. След обявяване на делото за решаване постъпва молба от пълномощник на ответницата Б.. Не са налице основания за отмяна хода по същество и възобновяване на съдебното дирене.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

От приетите по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установява, че „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството му на кредитор, сключва на 27.03.2012 г. с ответницата Е. Й. Б., в качеството й на кредитополучател, договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR 13430330/27.03.2012 г., в размер на 5700.00 евро, с цел на кредита: рефинансиране и текущи нужди, при ГПР:12.6248 %, платим на месечни анюитетни вноски, със срок на погасяване – първоначално до 01.04.2022 г., а след сключване на Анекс № 1 от 31.07.2012 г. – до 17.04.2022 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Лихвата, която се предвижда за целия срок на кредита е 3118.08 лева, или общият размер на дълга възлиза на 8818.08 лева.

Другата ответница П. Г. С. се задължава, качеството си на поръчител, де отговаря за изпълнение на договора. Както договора за кредит, така и анекс № 1/31.07.2012 г. се подписват от поръчителя. Липсва положен подпис от поръчителя С. върху погасителния план към договора за кредит.

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, кредитополучателя Е. Б. усвоява на 28.03.2012 г.

2 сумата от 5100.00 евро (9974.73 лева) и на 03.04.2012 г. сумата от 600.00 евро ( 1173.50 лева) чрез вътрешен превод по сметка в евро в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр кредитополучателя. Общият размер на получатена асума е 5700.00 евро, или 11148.23 лева, която се разсрочва, както вече се посочи на 120 месечни вноски.

Предмет на делото е част от главницата по кредита в размер на от 1789.52 евро (3500.00 лева) за периода 10.02.2017 г. до 17.04.2022 г. Съгласно приетата по делото ССчЕ последното плащане е извършено на 17.02.2017 г., като след тази дата до 01.12.2022 г., вкл. до изготвяне на заключението плащания не се извършват. Неплатени задължения към 07.02.2022 г. – датата на заявлението по чл. 410 от ГПК – е в размер на 3981.34 евро (7786.82 лева), от които 3613.36 лева главница (7067.12 лева), договорна възнаградителна лихва за 162.16 евро (317.16 лева) и мораторна лихва в размер на 205.82 евро (402.55 лева).

Съдът счита за неоснователно възражението във връзка с размера на шрифта по договора за кредит. Съгласно редакцията на чл. 5, ал. 4 от ЗПК (бр.

58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) към момента на сключване на договора за кредит липсва изискване относно размер на шрифта.

Възражението на кредитополучателя Б. за погасителна давност е неоснователно, тъй като давността не е изтекла за нито една погасителна вноска, предмет на частичната искова претенция – от 10.02.2017 г. до 07.02.2022 г. Всички погасителни вноски са изискуеми, поради което се дължат.

Вземането по договора за кредит за главница е валидно цедирано от „Уникредит Булбанк“ АД на „ГетБек Рикавъри България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне от 04.12.2017 г. След това правоприемникът „ГетБек Рикавъри България“ ЕООД прехвърля „ЕОС Сървисиз“ ЕООД вземането с договор от 26.09.2018 г. „ЕОС Сървисиз“ ЕООД продава, от своя страна, на ищеца „Е.М.“ ЕООД вземанята по договора за кредит с договор за продажба от 15.10.2018 г. Извършеното цедиране на вземането за главница има действие спрямо кредитополучателя Елена Б. с получаване на исковата молба и приложенията към нея на 13.03.2023 г., част от които е уведомление от „Е.М.“ ЕООД, адресирано до Е. Б. (л.5) за осъщественото прехвърляне на вземанията по облигационното правоотношение.

Предвид горното, следва правният извод на съда, че кредитополучателят Елена Б. е в неизпълнение на задълженията си по договора за кредит и дължи заплащането на претенцията за частична главница в размер на 1789.52 евро (3500.00 лева) за периода от 10.02.2017 г. до 07.02.2022 г. от общо дължимата главница от 3613.36 евро (7067.12 лева) на новия кредитор-цесионер „Е.М.“ ЕООД. В тежест на ответницата Б. е да установи пълно и главно положителния факт на заплащане на процесната главница, но такива доказателства не се представят в хода на процеса.

Предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, следва да се уважи спрямо кредитополучателя.

По отношение на предявения иск срещу поръчителя П. Г. С., съдът 3 намира, че същият е неоснователен, по следните съображения:

Приложените по делото два погасителни плана към договора за кредит от 27.03.2012 г. съдържат единствено подписите на банката-кредитор и на кредитополучателя, но не и на поръчителя. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. От тази разпоредба следва изводът, че погастителният план е част от съдържанието на самия договор за кредит, респ. е част от съдържанието на договорното правоотношение, което възниква между банката-кредитор и кредитополучателя. По своята характеристика поръчителството има акцесорен характер и е функция на друг, главен дълг.

Следователно липсата на подпис на поръчителя върху погасителния план, представлява по същество липса на валидно съгласие на поръчителя относно цялостното съдържание на възникналата облигационна връзка по договора за кредит, респ. е налице липса на валидно формирана воля на поръчителя да отговаря за изпълнението на кредитополучателя по сключения договор за кредит с посоченото съдържание. Поръчителят С. не би могла да отговаря, тъй като не е била запозната с размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, тоест не е била запозната с финансовата тежест на дълга, за който се задължава да отговаря.

Мотивиран от горното, предявеният иск за главница следва да се отхвърли спрямо поръчителя.

По разноските:

На ищеца се следват разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 400.00 лева за ССчЕ и 70.00 лева за разноски в заповедното производство.

Разноските следва да се заплатят от кредитополучателя Е. Б..

Съдът констатира, че е пропуснал да укаже на ищеца да внесе държавна такса за разглеждане на исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК, която се равнява в размер на 70.00 лева. Ищецът следва да се осъди да я заплати в полза на бюджета.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск от „Е.М.“ ЕООД ЕИК: ******** срещу Е. Й. Б. ЕГН: **********, че ответницата Е. Й. Б. дължи на „Е.М.“ ЕООД ЕИК: ******** главница в размер на 1789.52 (хиляда седемстотин осемдесет и девет евро и 52 евро цента) евро (3500.00 лева), по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR 13430330/27.03.2012 г . за периода от 10.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 4

07.02.2022 г., представляваща част от общо дължима главница в размер на 3611.43 евро (7063.34 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.02.2022 г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми се издава Заповед № 145/28.03.2022 г. по ч.гр.д. № 228/2022 г. по описа на РС-Провадия.

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск от „Е.М.“ ЕООД ЕИК: ******** срещу П. Г. С. ЕГН:

**********, че П. Г. С., в качеството й на поръчител, дължи на „Е.М.“ ЕООД главница в размер на 1789.52 (хиляда седемстотин осемдесет и девет евро и 52 евро цента) евро (3500.00 лева), по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR 13430330/27.03.2012 г . за периода от 10.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2022 г., представляваща част от общо дължима главница в размер на 3611.43 евро (7063.34 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.02.2022 г., до окончателното погасяване на задължението, за която сума се издава Заповед № 145/28.03.2022 г. по ч.гр.д. № 228/2022 г. по описа на РС-Провадия.

ОСЪЖДА Е. Й. Б. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД ЕИК: ******** сумата от 470.00 (четиристотин и седемдесет) лева съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.