Решение № 90 от 30.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Монтана, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ГИНКА АТ. М.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20251630201353 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500172/05.11.2025 г. на Директора на „Инспекция по труда” - гр. Монтана на ЗП Н. Д. Р. - с.Ч., за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева.

Недоволно от така издаденото Наказателно постановление ЗП Н. Д. Р. с.Ч., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя се явява лично и с адв. В. П. от АК Монтана.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Представя писмено становище.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за безспорно установено следното:

Свидетелката П.С.А. на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана и свидетелите Г. М. Г. помощник инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана и К.Б.И. - инспектор, Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана на 09.07.2025 година на място и на 06.08.2025 година по документи, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в 1 обект: овцеферма, находяща се в село Ч., общ.Г. Д.о, обл. Монтана стопански двор, стопанисван от ЗП Н. Д. Р., ЕИК ХХХХХХХХХ. При проверката установили пет на брой нарушения на трудовото законодателство, които отразили в Протокол за извършена проверка № ПР2528143 от 06.08.2025 г.,. Едно от констатираните нарушение отбелязано в т.4 на посочения протокол е, че в към момента на проверката по документи на 06.08.2025г., видно от представените пред контролния орган ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения за месец април 2025г. се констатира, че работодателят е начислил, но не е изплатил на А.И.Й., в установените срокове (веднъж месечно не по-късно от 25 то число на месеца, следващ изработения, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, в размер съгласно Приложение № 1 - в размер общо 427.89лв.

Описаното представлявало нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда, във връзка с чл.270, ал.3 от КТ.

За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание член 404, ал. 1 от КТ служите на „ИТ“ дали 5 броя задължителни предписания със срок за тяхното изпълнение. По отношение на констатираното в т. 4 нарушение дали предписание работодателят да изплати на А.И.Й., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2025г., пропорционално на отработеното работно време, в размер на 427.89лв.

- чиста сума за получаване. Срокът за изпълнение на това предписание е даден до 13.08.2025 година. Копие от протокола бил връчен по надлежния ред на представител на работодателя – Н.Ж. на 06.08.2025 година.

В този период / от момента на проверката на място – 09.07.2025 г. до момента на даване на задължените за изпълнение предписания на работодателя – 06.08.2025 г./ работникът А.И.Й. напуснал работното си място, като подал сигнал вх. № 25111872/25.07.2025 година до ДИТ град Монтана, в който написал, че е избягал от работодателя си, поради неплащане на заплатата. За липсата на същия работодателят му подал сигнал на служители на РУ Монтана, издирвал го и чрез свои служители – свидетелката Г. И. Г., но Й. категорично отказал да се върне на работа. На 31.07.2025 година със Заповед № 1/31.07.2025 година е прекратено трудовото правоотношение между А.И.Й. ЕГН ********** и ЗП Н. Д. Р. поради неявяване на работа повече от 3 дни без уведомление и изявено желание за напускане. Заповедта е връчена на работника на 25.09.2025 година.

На 19.08.2025 година в обекта и на 12.09.2025 година по документи Р. Ц.

И. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана извършила повторна проверка относно спазването на трудовото законодателство за обект - овцеферма, находяща се в село Ч., общ.Г. Д.о, обл. Монтана - стопански двор, стопанисван от ЗП Н. Д. Р., ЕИК ХХХХХХХХХ. При проверката по документи на 12.09.2025 година, се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило в срок даденото с Протокол от предходната проверка изх. № ПР2528143 от 06.08.2025 г ., задължително за изпълнение 2 предписание по т. 4, а именно: „Работодателят да изплати на А.И.Й., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2025г., пропорционално на отработеното работно време, в размер на 427.89лв.

- чиста сума за получаване, със срок за изпълнение на това предписание до 13.08.2025 година“

За установеното нарушение свидетелката Р. И. съставила АУАН № 122500172/12.09.2025 година, който бил връчен на представител на работодателя.

По така съставеният акт в законоустановения за това срок постъпило възражение с вх. № 25134268/19.09.2025 година от работодателят. В него било посочено, че за периода от 02.06.2025 година до 02.09.2025 година е бил в болничен, като част от времето е бил в болница за оперативна намеса.

Посочено било, също така че А.И.Й. бил приканен първо устно, а после и с писмо с обратна разписка да дойде и да си получи възнаграждението. Прилага копие от медицинска документация и обратна разписка с дата 26.08.2025 година. Въз основа на съставения АУАН и отразеното в него административнонаказващият орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана издал атакуваното Наказателно постановление № 122500172/05.11.2025 г., с което на ЗП Н. Д. Р. - с.Ч., за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Ц. И., Г. М. Г., Г. И. Г. и Н. Б. Д.. Всеки от тях дава показания по факти, които лично е възприел. Приложената медицинска документация въвзивният съд кредитира с доверие в качеството и на официални документи и предвид обстоятелството, че страните не оспориха верността им.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 3

ЗАНН.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Разпоредбата на член 415, ал. 1 КТ предвижда отговорност за работодателя, при неизпълнение на задължителните указания по член 404,ал.1,т.1 от КТ, за които изрично е посочено, че представляват принудителни административни мерки. От изложената фактическа обстановка е видно, че работодателя ЗП Н. Д. Р. - с.Ч., не е изпълнил , задължително за изпълнение предписание по т. 4, дадено с Протокол от предходната проверка изх. № ПР2528143 от 06.08.2025 г ., а именно: „Работодателят да изплати на А.И.Й., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2025г., пропорционално на отработеното работно време, в размер на 427.89лв. - чиста сума за получаване, със срок за изпълнение на това предписание до 13.08.2025 година“.

В конкретния случай безспорно е установено, че предписанието не е изпълнено в дадения за това срок. Същевременно в хода на настоящето производство, се установи, че от страна на АНО не е извършена цялостна и задълбочена проверка на причини и обстоятелствата, поради които това предписание не е изпълнено в посочения срок.

Видно от фактическата обстановка по случая, неизпълнението на предписанието дадено с ПР2528143 от 06.08.2025 г ., не следва да бъде вменено като административно нарушение на настоящия жалбоподател поради обективна невъзможност от негова страна да го изпълни. Мотиви за този извод въззивният съд черпи на първо място от обстоятелството, че преди датата на даване на задължителното за изпълнение предписание – 06.08.2025 година, лицето, на което е следвало да се изплати трудовото възнаграждение е напуснало работа /избягало/ и е подало сигнал за изплащане на дължимите заплата в ДИТ на 25.07.2025 година. Установено е също така, че срокът даден от служителите на ДИТ Монтана за изпълнение на задължителното предписание е бил – 7 дни до 13.08.2025 година. Видно от установената фактическа обстановка в този период, работникът Й. е издирван от работодателя си, както чрез подаване сигнал на служители на МВР, така и чрез други негови работници. Установено бе, че макар и след срока даден от служителите на ДИТ Монтана възнаграждението на напусналия работата работник е изплатено. Не на последно място, макар и извън обхвата на проверката по настоящето производство, но имащо косвено значение относно субективното отношение на работодателя към дадените му предписания с Констативен протокол № ПР2528143 от 06.08.2025 г . е обстоятелството че при последващата проверка извършена на 19.09.2025 година е установено, че работодателят е отстранил всички констатирани нередности съгласно дадените му предписания, с изключение на тези по т. 4 и т. 5, а именно да изплати дължимите парични задължения на избягалия от него работник.

Всички тези безспорно установени обстоятелства налагат извода, че 4 макар и описаното в обжалваното НП административно нарушение да е формално по своя характер, то неизпълнението на същото не следва да се вменява на наказаното лице, поради обективна невъзможност от негова страна да изпълни конкретно предписаното в т. 4 на ПР2528143 от 06.08.2025 г ., в указания за това срок, предвид самоволното напускане на работа на работника Й., краткия срок за неговото изпълнение, осъществимостта на даденото предписание само чрез съдействие от страна на самоволно отклонилия се работник, предвид изплащането на заплатата в брой, както и доказаните по безспорен начин положени усилия от страна на работодателя да установи местонахождението на избягалото лице.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност.

Наказателно постановление следва да бъде издадено, когато се установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай вината на наказаното лице не само не е установена по категоричен и несъмнен начин, с годни доказателствени средства, но според въззивният съд се установява наличието на фактическа невъзможност работодателя, да изпълни в предписания кратък срок своето задължение, поради необходимост от съдействие от страна на работника, избягал и укриващ се от своя работодател.

Имайки предвид гореизложеното за настоящия съд се налага извода, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.