Решение № 260075 от 08.12.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е №260075 гр.Кюстендил, 08.12.2020г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на двaдесет и трети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: Любка Николова, след като разгледа докладваното от съдия Веселина

Джонева в.гр.д.№207/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, подадена чрез пълномощника ст.юрисконсулт Е. Г., с адрес за съобщения и призовки: гр.Бобов дол, ул.„***“ №***, Затвор в гр.Бобов дол, срещу решение №123/20.02.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2410 по описа за 2019г. на същия съд.

С посоченото решение ДнРС е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, ЕИК ***, да заплати на Б.П.Д., с ЕГН **********, сумата от 1 454.83 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2019г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 1 753.90 лева и за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г.; сумата от 225.79 лева, представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд, като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 236.61 лева.

Постановеното от РС – Дупница решение се обжалва в частта, в която жалбоподателя е бил осъден да заплати на Д. неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1 454.83 лева за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е подвел установените въз основа на доказателствата по делото фактически констатации към приложимите правни норми, поради което е достигнал до неправилни правни изводи и е постановил подлежащ на отмяна порочен съдебен акт. Според жалбоподателя, събраните по делото доказателства не установявали в уважения размер исковата претенция, а доказвали частично времетраенето на положения извънреден труд и размера на претендираното възнаграждение за него, като не били доказани твърденията на ищеца в исковата молба, че дейностите по явяване за наряд, инструктаж, смяна на постовете и отвод, са с продължителност от 60 минути, което време според него би трябвало да се отчита и заплаща като извънреден труд. От показанията на свидетеля инсп.М.

Д. се установявало, че тези дейности в периода до 01.07.2019г. са били с продължителност от около 30-40 минути. След посочената дата, със заповед на главния директор на ГДИН е било разпоредено процесните дейности в затвора в гр.Бобов дол да бъдат с продължителност до 30 минути, като същите да се включват в отработеното време. Твърди се, че посочената в заповедта продължителност е била определена след реално измерване и документиране на времето, което е необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, сдаване и освобождаване от наряд и дежурство при отчитане особеностите на всички постове.

Във въззивната жалба се сочи, че от приетото по делото заключение ставало ясно, че за исковия период реално отработените наряди от ищеца са били 221 и се счита, че в процеса е било доказано полагането от страна на ищеца на извънреден труд за време от 30 минути за всеки от отработените наряди, или – общо за 110.5 часа, като се сочи, че за това време не е било начислено възнаграждение за извънреден труд на ищеца, което би следвало да възлиза на 727.40 лева и именно за тази сума се възразява, че искът е следвало да бъде уважен. Счита се, че като е присъдил сума над посочената, ДнРС е постановил неправилен и порочен съдебен акт. С тези доводи се моли отмяна на решението, с което частично е уважена исковата претенция на Б.Д. и постановяване на друго, с което да бъде изменен размера на присъденото възнаграждение за извънреден труд за исковия период. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Б.Д., чрез пълномощника адв.М.О., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли потвърждаване на решението на районния съд в обжалваната му част. Според въззиваемия, от всички приети от районниясъд доказателства се установявало, че всяка отработена от ищеца смяна в периода е била с продължителност от 1 час в повече от редовното 24-часово дежурство.

Твърди се, че съгласно заповед №ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, за държавните служители, работещи в наряд, не се установява ненормиран работен ден, акто работното време на тези служители се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Сочи се какво включва понятието за отработено време – включително и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, като по отношение на надзирателите е предвидено, че работят при непрекъсваем процес. Поддържа се, че съгласно заповед №Л-138/27.02.2015г. на Началника на Затвора - Бобов дол е регламентирано работното време на служителите в НОС (надзорна-охранителна дейност) - от 08.00 часа до 08.00 часа на следващия ден. Явяването, проверката, инструктажа и смяната на постовете се осъществявали за времето от 7.45 часа до 8.30 часа, след което отстъпващата смяна се явява за отвод, а след това главният надзирател сдава дежурството на смяната пред началника на затвора.

Така, всяко дежурство продължавало от 7.45 часа на първия ден, най-малко до 8.45 часа на следващия. Твърди се, че тези обстоятелства били безспорно установени по делото, като според въззиваемия, заповедта с №Л-2788/14.06.2019г., в сила от 01.07.2019г., е била издадена с оглед множество осъдителни решения срещу ГДИН за заплащане на извънреден труд, като се сочи и, че същата не касае процесния период, поради което се счита, че позоваването на същата във въззивната жалба е неправилно. Твърди се, че ДнРС правилно е кредитирал изводите на вещото лице в приетото заключение, в което е посочено колко часове са отработени в повече и какво възнаграждение за така положения извънреден труд не е било заплатено на ищеца. Претендират се разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след като взе предвид оплакванията в жалбата и възраженията в подадения отговор, както и след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че в периода, който представлява интерес за въззивното обжалване – 01.10.2016г. – 30.06.2019г., включително, помежду им е съществувало служебно правоотношение, по силата на което Б.Д. е изпълнявал длъжността „надзирател“, с място на изпълнение на работата - Затвора в гр.Бобов дол.

С т.3 от Заповед №138/27.02.2015г. на

Началника на Затвора - Бобов дол е регламентирано работното време на служителите, работещи на дежурства в надзорна-охранителна дейност при

24-часово дежурство - от 08.00 часа на съответния ден до 08.00 часа на следващия ден.

Според т.16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, в отработеното време се включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

В Заповед

№2788/14.06.2019г. на Гл.дирекор на

Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», в сила от 01.07.2019г., е уточнена продължителността на горните дейности, включени в отработеното време, които за Затвора в гр.Бобов дол е наредено да са в рамките до 30 минути.

Установено е по делото и страните не спорят по този факт, че през исковия период Б.Д. реално е отработил 221 броя наряди, от които 192 броя са отработените 24-часови дежурства и 29 броя за отработените 8-часови дежурства.

Спорен е въпросът относно продължителността на времето, в рамките на което при отработените наряди през исковия период, Б.В. е извършвал дейности, свързани с инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.

В тази връзка пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели.

Свидетелят

К.В. заемащ длъжност „надзирател“ в Затвора гр.Бобов дол, е заявил, че надзирателите в затвора работят на 24-часови смени и се явяват на работа в 07:45 часа на развод, след запознаване с оперативната обстановка и възлагане на задачите за дежурството, започват да изпълняват задълженията си. Свидетелят е посочил, че на другия ден надзирателите извършват приемане и сдаване с новата смяна, което продължава до 08:45 часа. Свидетелят е пояснил, че по време на дежурството надзирателите не могат да напускат поделението, като по време на почивките, които ползват не могат да снемат снаряжението си, тъй като са на постоянно разположение, в готовност да реагират при необходимост.

Свидетелят

М. Д., заемащ длъжността „главен надзирател“ в същия затвор от 2018г., е заявил, че при 24-часовите смени надзирателите се явяват в административната сграда в 07:50 часа за инструктаж, който продължава до 08.15 часа, след това до 08:30 часа се извършва предаването и приемането на постовете. Според този свидетел, в 08:30 часа отстъпващата смяна отива в административната сграда за отвод, който обикновено продължава няколко минути, ако не е имало нарушения и постовете са сдадени нормално, а ако се налага изготвяне на докладна зашиска и сдаването и приемането е по-съществено, това отнема около 6-7 минути.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Н.Ш., освен броя на отработените наряди от ищеца през исковия период, е установено още, че ако на Б.Д. би подлежал на заплащане извънреден труд от порядъка на 1 час за всяка отработена смяна, размерът на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд би възлизал на 1454.83 лева, а лихвата за забава на плащанията, считано от първо число на следващото тримесечние, би била в размер на 225.79 лева.

При така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че исковете, с които е сезиран са частично основателни, като относно главния иск с правно основание чл.19 ал.2 от ЗИНЗС във вр. чл.187 от ЗМВР - за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, е приел следното:

Между страните през исковия период е съществувало служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „надзирател”, с място на изпълнение на работата - Затвора в гр.Бобов дол. По силата на така заеманата длъжност и съгласно чл.19 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗИНЗС, Б.Д. е имал качеството на държавен служител, спрямо който са се прилагали разпоредбите на ЗИНЗС, а за неуредените случаи - разпоредбите за държавната служба по ЗМВР. В чл.187 ал.1 от ЗМВР, аналогично и в чл.16а от ППЗИНЗС е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР /ДВ, бр.14/20.02.2015г./, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съдът е посочил, че съгласно ал.6, този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

ДнРС е намерил, че съгласно чл.16а ал.2 от ППЗИНЗС /ДВ, бр.20/07.03.2014г./ за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график, като чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС регламентира, че работното време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.16е от ППЗИНЗС, в отработеното време се включват: работните часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на разположение /активен период на разположение в поделението/; времето за провеждане на професионално обучение; времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време. Съдът е посочил, че специфичните изисквания по изпълнение на службата на назначените в наряд /съгласно пар.1 т.4 на ДР на ППЗИНЗС, наряд е времето, през което държавният служител изпълнява служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния процес/ са уредени в чл.305 и сл. от ППЗИНЗС, като е отбелязъл, че едно от тези изисквания е за явяване в поделението в определеното за инструктаж време.