Решение № 7925 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7925 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110148511 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът е предявил иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена против ***., при твърдения, че като собственик на топлоснабден имот, с адрес ***, е ползвала доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.5.2017г. до м.4.2019г., поради което и дължат заплащането на сумата от 1701,36 лева, мораторна лихва в размер на 272,94 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 11.2.2021 г., сумата от 37,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г. и мораторна лихва в размер на 8,76 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 11.2.2021 г..

В исковата молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответниците, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от датата на публикуване на общите фактури в интернет страницата на ищеца, ответницата е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон.

Ответницата ***, в срока за отговор, чрез назначения си по реда на чл.47,ал.5 ГПК особен представител, оспорва иска. Прави се възражение за погасителна давност.

Ответната страна счита исковете за недоказани, тъй като липсват доказателства тя да е пасивно легитимирана, документите, на които ищецът основава претенциите си, са издадени от него, и са неотносими, доколкото не носят информация за издател, адресат, абонат. .

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с 1 правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

По делото са представени нотариални актове, с които, на 1.8.2003г., *** и *** продават на *** с ЕГН **********, апартамент 41, като с н.а. от 5.9.2003г., *** и *** са продали на *** 2/3 идеални части от имота.

По делото е представена молба – заявление, подадена лично от *** на 1.10.2003г., с която ответницата заявява, че желае откриване на партида за имота, при посочен 1 потребител и предходен потребител – Валерия Стефанова.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че *** и М. АРГ. АЛ. са едно и също лице, като от справка за родствени връзки на *** се установява, че е починал на 6.11.2009г., като е оставил свой единствен наследник по закон – ответницата М. АРГ. АЛ..

По делото е представена искова молба на *** /посочена с фамилия ***/, със същия ЕГН като посочения по – горе, против *** по чл.21 СК /отм./, предявена през 2006г.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди. Възражението на ответната страна, в писмените бележки за недопустимост на иска, поради недоказаност, че ответницата М.А. е негов клиент е неоснователно – същото се отнася до материалната, а не процесуалната легитимация на ответната страна.

По делото се установи от представените нотариални актове, удотоверение за идентичност на лице с различни имена, че през 2003г. М.А. е придобила правото на собственост върху имота по време на брака си с ***, след което двамата са прехвърлили на 2

Аргил Мичев 2/3 и.д. от апартамента. През 2003г., М.А. е подала до ищеца заявление за откриване на партида за този имот. От исковата молба от 2006г. се установява, че бракът на М.А. с *** е прекратен с развод. По делото, от представените протокол за ОС на ЕС и приложение към него, в който Валерия Стефанова /праводател на ответницата по н.а. от 2003г. / е вписана като титуляр по партида за апартамент 41, се налага извод, че правоотношението по продажба на ТЕ за битови нужди, е възникнало неформално, по силата на правото на собственост с предишните собственици на имота – Валерия Стефанова и Стефан Стефанов, като съгласно изложеното по – горе, въз основа на нарочно заявление на М.А. до ищеца , тя е встъпила в правоотношението по продажба на ТЕ за битови нужди, считано от 2003г. По делото е представено заявлението на ответницата за встъпване в партидата, открита за праводателите й – продавачите по договора от 2003г., следователно, ответницата встъпва в партидата по своя воля, като приложими са постановките в ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което, дори да не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, е титуляр по партидата, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида. По делото не се твърди, нито се установява друго лице да е изразило воля за откриване на партида за същия имот след 2003г., поради което и възраженията на ответната страна, че не е единствен собственик на имота, са относими към евентуална претенция към ***. При посочване, в заявлението, на 1 потребител към 2003г., когато заявлението е подадено, се налага изводът, че с него ищецът е уведомен, със заявление, че имотът се ползва само от единия съпруг, но не и от ***, каквото задължение има ответницата А., по силата на чл.62,ал.1 от ОУ.

Следователно, ответницата дължи заплащане на ползваната ТЕ за битови нужди, а изложеното от ответницата касае евентуална претенция по отношение бившия й съпруг за периода до развода.

Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Видно от представените отчети, за топлоснабдения имот се начислява ТЕ за ползвана енергия, като уредите в имота са отчитани – в имота има 4 уреда с поставени ИРРО и един водомер, чиито показания са вписани в двата отчета. Макар с определен в договора срок, изтекъл за исковия период, третото лице е продължило да осъществява услугата дялово разпределение, видно от представените изравнителни сметки.

Поради изложеното, исковете за главница са основателни. Видно от СТЕ, енергията за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е изчислена въз формули, предвидени Наредба № 16-334/2007г. След изтичане на отоплителния сезон, и въз основа извършените отчети на уредите, третото лице – помагач е изготвял дялово разпределение.

Вещото лице счита, че техническата част на посочената Наредба е спазена.

Относно размерът на претенцията. Видно от страница 11 от заключението, както и приложение 2 към експертното заключение, ищецът е приспаднал по издадените прогнозни фактури за период 30.11.2017г.-31.7.2018г. „месечни вноски“ в общ размер 850 лева. В 3 даденото от вещото лице изравнение за месеца, вписаните месечни вноски от 50 лева по фактура от 30.11.2017г. и по 100 лева за останалите фактури за сочения период, не са вписани като дължими. Ето защо, изложеното на основание чл.175 ГПК следва да се приеме като извънсъдебно признание на ищеца, че сумата 850 лева за период 30.11.2017г.31.7.2018г. по прогнозни фактури е била платена. Видно от съобщение към общата фактура № 0096598874/31.7.2018г., издадена след края на този отоплителен сезон, в нея не се съдържа вписване за платена текущо сума. В отговора си по поставената от съда задача относно изравнението на стойност 120,72 лева от месец 7.2018г., вещото лице сочи, че за период 8.2017г.-7.2018г. сумата по фактури е 970,72 лева, като, ако се приеме, че сумата 850 лева е платена, то разликата между прогнозната сума и платената сума възлиза на 120,72 лева- изравнение. Видно от заключението, същото е констатирало, че при изготвяне на изравнителната сметка са ползвани сумите за прогнозно начислена сума, без да са отчетени авансово платените суми от 850 лева. Следователно, ищецът не е съобразил в издаването на общата фактура№ 0096598874/31.7.2018г, платената сума 850 лева, за която, в изравнението, предадено на вещото лице от третото лице – помагач, е вписано извънсъдебно признание, че сумата за период 850 лева е била платена за период 30.11.2017г.-31.7.2018г. Ето защо, съдът намира, че реално дължимата сума от ответницата за отоплителен сезон 5.2017г4.2018г. възлиза на 120,72 лева, като съобрази стойността на фактурите за период 8.2017г.7.2018г. - 970,72 лева, от която се извади сумата 850 лева платена текущо от ответницата за период 8.2017г.-7.2018г. , като разликата възлиза на сумата 120,72 лева. Следва да се съобрази обстоятелството, че изравнението от третото лице дава основанието на ищеца да начислява сумата за реално потребление, като в изравнението се съдържа вписване, че сумата 850 лева е платена за посочения по – горе период, както и че реално дължимата сума възлиза на 120,72 лева. Ето защо, следва да се приеме, че от дължимите суми по фактури, издадени през 7.2018г. – 120,72 лева и сумата по обща фактура 0096598874/31.7.2018г, от която се претендира 570,91 лева, дължима е само сумата 120,72 лева, като искът се отхвърли за сумата 570,91 лева, заедно със сумата 136,36 лева лихва за забава върху нея.

В останалата част, претенцията на ищеца за главница е доказана, като съдът вземе предвид изложеното от СТЕ в заключението.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

4

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.