Решение № 46 от 11.02.2025, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. К., 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100843 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124 от ГПК.

Ищцата В. В. О. с ЕГН ********** от град *** твърди, че с решение № РД-576/24.02.2000 г. взето по преписка с вх. № 188/14.08.1991 г. на ПК - К., на наследниците на П. (П.) Г. П., с дата на раждане ******** г., починал на ******** г. са възстановени три поземлени имота, идентични с процесните, а именно:

1. Нива от 4.006 дка, шеста категория, местност „С.“, имот с № 038005 по плана за земеразделяне на града, при граници имот № 038003, имот № 038004, имот № 000131, имот № 038006, имот № 000176;

2. Нива от 2000 дка, шеста категория, местност „С.“, имот с № 038007 по плана за земеразделяне на града, при граници имот № 038006, имот № 038008, имот № 000131, имот № 038176 и

3. Нива от 1.335 дка, шеста категория, местност „С.“, имот с № 038008 по плана за земеразделяне на града, при граници имот № 038007, имот № 038009, имот № 000131, имот № 000176, като последните два имота били обединени в поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед от 2011 г. на Началника на АГКК.

Г.П.Р. с ЕГН **********, баба на ищцата, починала на ******** г., не доживяла края на реституцията с възстановително решение от ПК като наследник на своя баща П. П.. Тя обаче участвала в започналата през 1991 г. процедура по ЗСПЗЗ и очаквала приключването й, знаела, че има право да получи по наследство земеделска земя. Наследствената й квота по закон била 1

1/3 ид. част.

Един ден тя споменала на внучка си, че и ма намерение да й завещае всичко, което притежава. Ищцата към онзи момент била на ** години. С времето бабата нито й показала, нито й дала завещание. Скоро след това й прехвърлила с нотариален акт от 03.07.1992 г. половината от двор и половината от втори етаж от къща на площад „В.Л.“ в гр. К.. Другата половина прехвърлила на братовчед й Д. Е. Д.. Така ищцата предположила, че завещание повече не е нужно и постепенно споменът за споменаването му се изличил от съзнанието й.

Процесът с възстановяване на нивите продължил почти 10 години.

Когато приключил през 2000 г., Г.А. вече не била между живите.

Както се оказало години по-късно, обаче, тя действително била завещала половината от всичко на своята внучка В., като изрично посочила, че й завещава и своето право на реституция като наследник. Оказало се, че на 12.08.1992 г. Г.А. съставила универсално саморъчно завещание, с което завещала на своя внук Д. Д. и на своята внучка - ищцата, по 1/2 ид. ч. за всеки от тях от „цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и от имуществените си права за възстановяването на земеделските земи.“ Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г., ВКС, ОСГК „универсалните завещателни разпореждания, щом са валидни и отговарят на изискванията на закона, произвеждат действия и по отношение на земеделски земи, реституционната процедура по отношение на които не е приключила към момента на откриване на наследството“.

Както било известно, всички имуществени права се наследявали, следователно можели и да се завещават. Като наследник на 1/3 ид.ч. от земите на П. П., Г.А. завещала на ищцата правото да получи по реституция по 1/6 ид. ч. от всички наследствени земеделски имоти, включително описаните в исковата молба.

Майката на В. - М.М.А., също й споделила преди да почине, че веднъж майка й Г.А. й споменала намерението си да завещае на В. своето имущество, но казала, че не е виждала завещание. Затова, в качеството си на единствен законен наследник на Г.А., самата тя завещала на В. О. на 19.09.2010 г. всичките земеделски земи, които притежавала по силата на Закона за наследството от П. Г. П., т.е. наследствената си квота от тях, която била 1/6 ид.ч. След боледуване, М.А. починала на ******** г.

Смъртта на майка й бил тежък удар за ищцата. Затова и отлагала уреждането на имуществени въпроси. Стимул за нея било обаждане по телефона през пролетта на 2019 г. от ответника Л. П.. Той се свързал с нея, казал й, че е изкупил от роднините й останалите идеални части и предложил да изкупи нейните идеални части по закон от процесните имоти. По този повод тя му съобщила, че има завещание и че притежава не 1/12 ид.ч., а 2/12 ид.ч. Той поискал да види завещанието, за да се увери в това. Към онзи момент ищцата не била съгласна и с предлаганата цена.

Тъй като изисквало техническо време да открие и обяви завещанието, те се разбрали, че първоначално ищцата ще прехвърли с нотариален акт полагащата й се по закон идеална част, т.е. 1/12, а другата 1/12 ид.ч. ще продаде след вписване на завещанието.

2

Междувременно тя с изненада разбрала, че Л. П. изкупил идеалните части на другите съсобственици, без спазването на чл. 33 ЗС. По повод на сделката научила също, че нейната сестра М. В., първата ответница, вече сключила сделка с Л. П., като му била „продала“ 1/12 ид. ч. от процесния имот (по-късно открила представения сега Нотариален акт № 153 от 25.02.2019 г., том 2, с вх. peг. № 512/на СВ - гр. К.). Получила и покана от адвокатска кантора в гр. С.. Почувствала се уплашена и принудена да продава.

През есента на 2019 г. с Л. П. се договорили за продажната цена, но той й обяснил, че няма пари да изкупи и трите имота и че междувременно имал уговорка да продаде ПИ *** на третия ответник. В. О. се съгласила да продаде 1/12 ид.ч. директно на „РСА“ ООД. Това станало с Нотариален акт № 78, том 13, вх. peг. № 3464/17.10.2019 г. на CB-К.. В същия ден с н.а. № 79, т. 13, дело 2441/2019 г. на CB-К., тя прехвърлила 1/12 ид.ч. на Л. П. от втория имот, който бил в близост от юг. Той й обещал, че ще изкупи и другата 1/12 ид.ч., която има по завещание, а с М. ще уреди отношенията си.

Ищцата била силно разтърсена от постъпката на роднините. Тя предполагала, че майка й е оставила завещанието в една кутия, в която държала всички свои документи, но не знаела къде е кутията, тъй като майка й приживе правила размествания в жилището и я преместила от обичайното й място. Затова започнала да я търси. В този ден там бил и нейният племенник, който й помогнал. Той станал свидетел на откриването на кутията, поставена в пожълтяла с годините найлонова торба. Вътре действително намерили завещанието на майка й в оригинал. Вниманието им било привлечено от пазен от майка й скъп спомен - родословното дърво на В.Л., в което и тя участвала като негова родственичка. В. се зачела в него. От любопитство племенникът продължил да разглежда и другите вещи, които съдържала кутията. Така, найотдолу, скрит под много документи, на дъното на кутията, открил малък бял плик, в който пък открил сгънат лист формат А4, на който било написало завещанието от баба й Г.. То обаче не било оригинал, а само ксерокопие.

На другия ден ищцата го занесла на Нотариус П. С. Последната не открила предадено за пазене завещание от Г.А. в Служба по вписванията - гр.

К.. Както се оказало по-късно, причината била, че го търсила при неотворените завещания. Междувременно ищцата се обадила на братовчед си Д., който също бил споменат в копието, което открила, да го попита знае ли нещо за това. Той й казал, че още преди години отишъл в Районния съд - К. и го обявил. С това наследството по завещание се считало прието. Към онзи момент не се изисквало нищо повече, включително не се изисквало снабдяване със заверен препис. Отказали такъв и на тях, като с много усилие се снабдили с незаверено копие от протокола на обявеното завещание с молител Д. Д. Д. не могъл да обясни на В. защо никога не й е споменал нищо за отварянето на завещанието. Може би поведението му се обяснявало с факта, че за съжаление, той бил вписан в регистрите на психиатрията. Затова била под съмнение действителността на сделката, сключена с него и Л. П., както и това, че баща му имал собственост, която да продаде.

След като В. уведомила нотариуса, че завещанието е обявено, последната успяла да го открие. Започнала процедура по снабдяване с документи, необходими за издаване на заверен препис. Поради извършените междувременно сделки и смяна на партиди в Службата по кадастър и 3 данъчната служба, изваждането на документите било затруднено и така едва в края на 2020 г. В. О. получила своя заверен препис от завещанието си от Г.А..

Ответникът Л. П. придобил идеалните части от собствеността върху процесните имоти от наследниците на П. П., а именно 10/12 ид. ч. от имота последователно с нотариален акт, вписан в СВ с вх. peг. № 511/25.02.2019 г., с акт №152, том 2, нотариален акт, вписан в СВ с вх. peг. № 829/19.03.2019 г., акт № 6, том 4, нотариален акт, вписан в СВ с вх. peг. № 512/25.02.2019 г., акт№ 153, том 2.

Към момента на продажбата М. В., сестрата на ищцата, не е била собственик на прехвърлената от нея 1/12 ид. ч. от процесните имоти. Тя принадлежала на ищцата по силата на завещанието от баба й Г.А., а като евентуално основание - по силата на завещанието от майка й М.А..

Следователно ответникът Л. купил от несобственик и съответно самият той не станал собственик на 1/12 ид. ч. от процесните имоти. Така, когато е прехвърлил тази квота на „РСА“ ООД в ПИ идентификатор ***, област П, община К., гр. К., м. С., последното на свой ред не придобило собствеността. С нотариален акт, вписан в СВ с вх. peг. № *** г., акт № 150, том 15, ответникът Л. П. продава на ответника „РСА“ ООД 11/12 ид. ч. от процесния имот, въпреки че към момента на продажбата той реално е притежавал само 10/12 ид. ч от имота, съобразно гореизложеното.

Доверителката ми, както изложихме по-горе, му е прехвърлила 1/12 ид.ч.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. В. В. с ЕГН **********, с адрес в гр. К., ***, Л. П. П. с ЕГН **********, с адрес в гр. К., *** и „РСА“ ООД, с ЕИК *********, с адрес на управление в гр. П, ***, представлявано от управителя С.Р.Х., че В. В. О. с ЕГН ********** от град *** е собственик по силата на саморъчно завещание от 12.08.1992 г., вписано в СВ - К. на 27.10.2020 г, направено от нейната баба Г.П.А., починала на ******** г. в нейна полза, открито през 2019 г., САМО на 1/12 ид. ч. от следните недвижими имоти:

1) Поземлен имот с идентификатор ***, гр. К., община К., област П, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-1852/16.11.2011 г., на изп. директор на АГКК, с последно изменение от 10.01.2020 г., адрес на имота: м. С., площ 4005 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, НТП За ремонт и поддържане на транспортни средства, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 038005, парцел

38.5, граници:

***,

***,***,***,*** и

2) Поземлен имот с идентификатор ***, гр. К., община К., област П, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-1852/16.11.2011 г., на изп. директор на АГКК, адрес на имота: м. С., площ 3335 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, НТП: Нива, предишен идентификатор: ***, ***, номер по предходен план:

038007, парцел

38.5, граници:

***,

***,***,***.

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик САМО на 1/12 ид. ч. от същите недвижими имоти по силата на завещание от майка си М.М.А от 19.09.2010 г., 4 починала на ******** г., открито през 2019 г.

Ответницата М. В. В. не взема становище по иска.

Ответникът Л. П. П. оспорва иска. Оспорва истинността на представеното по делото завещание, подписано от Г.А., родена *** г., като твърди, че представеното завещание не е собственоръчно изписано от нея и не е подписано от нея.

Сочи, че няма спор в теорията и практиката, че доказателствената тежест за установяване истинността на оспорено саморъчно завещание лежи върху страната, която го е представила и черпи изгодни за себе си правни последици. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната. Касае се за саморъчно завещание, оспорено досежно неговата автентичност от законните наследници. Саморъчното завещание е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. То не носи подписите на законните наследници, които го оспорват. Поради това и по силата на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване истинността на завещанието падала върху страната, която го е представила. Това било лицето, което основавало своите права върху завещанието. В тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност.