Решение № 858 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100510468 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9613/06.06.2023 г., постановено по гр.д. № 14369/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, съдът е отхвърлил предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Малинова долина“, ул. ****, сграда „Матрикс Тауър“ срещу Л. А. Б., ЕГН **********, с адрес; гр. София, ж. к. ****, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 885,84 лв., представляваща главница по договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2021 г. до окончателното плащане, и 200,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 17.11.2021 г. /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г./, за които суми по ч. гр. дело № 65877/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г., като е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, да заплати на Л. А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 195427/07.07.2023г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство 1

„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез адв. Р. М., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Намира, че съдът е достигнал до неправилен извод за липсата на материално правна легитимация на ищеца да претендира процесните вземания. Сочи, че видно от представените пред съда писмени доказателства - договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г., ведно с извадка от приложение № 1А към него, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ищецът е придобил вземане от цедента „Обединена българска банка“ АД по процесния договор за кредитна линия, поради което се явявал материално правно легитимиран да предяви исковите претенции. С оглед на изложеното, се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Л. А. Б., ЕГН **********, чрез адв. Ивайло Г., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба вх.№ 253164/13.09.2023 г., с който се изразява подробно становище за нейната неоснователност, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки, а именно: възникването на облигационно правоотношение по силата на договор за кредитна линия от 15.11.2016 г.; че е изпълнил задълженията си по договора, при което за 2 ответника е възникнало задължение за връщане на усвоения кредитен лимит; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата; прехвърляне на вземанията към длъжника в негова полза и уведомяване на ответника за извършената цесия; поставяне на ответника в забава; размера на претендираните суми.

Между страните в производството не е спорно, че между „Обединена българска банка“ АД и ответника Л. А. Б. е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за кредитна линия от 15.11.2016 г.

Горепосоченото обстоятелство се установява и от представения пред първоинстанционния съд договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и ответника Л. А. Б.. По силата на чл.

1 от договора банката предоставя на кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на 1 000 лв., която се използва за покриване на потребителски нужди чрез издадена банкова карта, която може да бъде използвана в България на АТМ и ПОС устройства на банката за теглене на пари в брой или на каса в клон на банката, като уговореният от страните годишен процент на разходите /ГПР/ възлиза на 20,56. Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят няма право да превишава текущия кредитен лимит, като в случай на превишаването му се заплащат такси съгласно Тарифата за такси и комисионни на „Обединена българска банка“ АД за физически лица. В чл. 7 от договора се предвижда, че задължението към банката се погасява в срок от 14 дни след датата на издаване на всяко месечно извлечение, като в случай на пропускането му банката начислява и наказателен лихвен процент за просрочие. Съгласно чл. 8 кредитополучателят се задължава да погасява ежемесечно не по-малко от 1,5 % от общата сума на тегленията, годишната такса за поддържане на платежен инструмент – карта и удържаната сума за премия по застраховка „Живот“, ако клиентът се е застраховал при условията на договора, както и цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да бъде по-малка от 30,00 лв. Според клаузата на чл. 10 дължимите лихви, неустойки, такси, комисионни и застрахователни премии в случай, че кредитополучателят желае застраховка „Живот“ се удържат служебно от неусвоения кредитен лимит, като с общата им сума същият се намалява, за което той се съгласява с подписване на договора. Съгласно чл. 13 ответникът е приел, че ползваният кредит от разрешения кредитен лимит се олихвява с фиксиран лихвен процент през първите 3 месеца от сключване на договора за кредит, а именно: 6,9 % годишно, както и променлив лихвен процент през останалия период на действие на договора, а съгласно чл. 14 олихвяването се извършва ежемесечно на датата на издаване на извлечението – 5-то число на съответния месец. В чл.

16 от договора е предвидена възможност за банката да направи предсрочно изискуем целия усвоен кредитен лимит при неизпълнение на което и да е задължение по него, без да е необходимо уведомяването на 3 кредитополучателя за това, както и по всяко време да прехвърли /цедира/ вземането си на трети лица. Съгласно чл. 20 от договора валидността на картата е две години и изтича в края на отпечатания върху нея срок, като срокът на договора е обвързан със срока на валидност на картата, който се подновява автоматично, след всеки изтекъл срок на валидност на карта, още с две години, освен при уведомление от картодържателя, че съгласно Общите условия на „Обединена българска банка“ АД за платежни услуги на физически лица, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена. Изрично в чл. 37 е предвидено, че неразделна част от договора са Общите условия и Тарифа за таксите и комисионните на „Обединена българска банка“ АД, като със сключването му клиентът потвърждава, че същите са му предадени и ги приема.

Спорен е въпросът дали ищецът е материално правно легитимиран да претендира посочените суми в качеството му на цесионер по договор за цесия.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че същият е материално правно легитимиран да претендира процесните суми, поради следните съображения:

Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 – чл. 102 ЗЗД. Общото между тези правни институти е промяната в субектите на облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. Съответно цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент, го прехвърля на трето лице – цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор.

То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията – това упълномощаване не противоречи на целта 4 на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/.

Между „Обединена българска банка“ АД, в качеството му на „цедент“ и ищцовото дружество в качеството му на „цесионер“ е бил сключен на 25.06.2019 г. договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който цедентът продава, а цесионерът купува описаните в Приложение № 1А и № 1Б вземания на цедента от негови длъжници срещу заплащане на определената в договора покупна цена.

Пред първоинстанционния съд е представена извадка от Приложение № 1А към договора за цесия, а именно - страници № 41, 59 и 90. На стр. № 59 от извадката, под № 2804, е посочено името на ответника Л. А. Б., както и вземанията по процесния договор за кредитна линия, а именно: 885.84 лв. – главница и 277.74 лв. – мораторна лихва.