Решение № 264751 от 14.07.2021, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ………., 14.07.2021 година, град София,

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през 2021 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 2222 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 171662 от 19.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 33206 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав, упражняването на родителските права по отношение на малолетния Г.Ц.П., роден на *** г. било предоставено на неговата майка Н.Й.Й., при която било определено местоживеенето му; на бащата бил определен режим на лични отношения с малолетното дете, като бащата бил осъден да заплаща на малолетния, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване; като отхвърлил иска над уважения размер от 200 лева до претендирания размер от 300 лева; допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката и осъдил Ц.Г.П. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената в полза на детето издръжка в размер на 288 лева.

С Решение №

102/13.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 33206 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав, съдът оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Ц.Г.П. с правно основание чл. 250 от ГПК, с която се искало допълване на постановеното по делото решение с постановяване на дата на падежа на плащане на издръжката за всеки конкретен месец, както и с допълване на възможността за обжалване в едноседмичен срок на допуснатото предварително изпълнение. Горното решение влязло в сила като необжалвано на 02.02.2021 г.

Недоволен от така постановеното решение останал Ц.Г.П., ответник в първоинстанционното производство и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото в частта относно размера на присъдената в полза на детето издръжка над сумата от 150 лева до присъдения размер от 200 лева месечно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, като намали размера на дължимата от нея издръжка до размера от 150 лева, като съответно намали и дължимата от него държавна такса, определена върху размера на присъдената в полза на детето издръжка.

В съдебно заседание, редовно призован, въззивникът не се явява и представлява, като становището си по делото изразява в подадени по електронната поща молби, с вх.

№ 281064/18.02.2021 г. и с вх. № 281256/18.02.2021 г., които са идентични по съдържание и с идентични приложения. В същите по съществото на спора пледира за уважаване на въззивната му жалба, като претендира присъждане на сторените по водене на делото разноски по представен списък. По отношение на евентуална претенция за присъждане на разноски от страна на въззиваемата прави възражение за прекомерност на същите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата Н.Й.Й., ищец в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящето производство, в писмения си отговор оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна. Оспорва наведените от въззивника в жалбата му фактически твърдения. Твърди, че бащата на въззивника, за когото последния твърди, че полага финансови грижи, живее в гр. Монтана, в собствено жилище и получава пенсия в размер над 700 лева месечно. Твърди също, че въззивникът е служител на БДЖ, поради което може да ползва безплатно услугите на същата компания, като сочи, че поради това въззивникът нямал разходи във връзка с баща си, както и за пътуванията си до Монтана. Твърди, че доходите им, като служители в БДЖ са близки по размер, при което няма основание тя да поеме по-голяма част от издръжката на детето, още повече, че имала и друго дете, на което също дължала издръжка. Твърди, че бащата на другото й дете починал на 31.03.2019 г., и от тогава тя сама осигурявала издръжката на това дете. Сочи, че тя самата също има задължения към своите родители пенсионери, като баща й е във влошено здравословно състояние, а тя му осигурявала всички необходими лекарства. Счита, че така присъдената издръжка може да бъде заплащана от въззивника без никакво затруднение, още повече, че детето имало здравословен проблем, който бащата не признавал, но който налагал специални грижи, режим и диета.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, подържа заявеното в отговора становище, като оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и пледира за нейното оставяне без уважение, като се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Процесуалният представител на тази страна прави искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е от лице, имащо интерес от обжалването, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите му относно упражняването на родителските права от майката, местоживеенето на детето и режима му на контакти с неотглеждащият го родител, както и в частта относно допуснатото предварително изпълнение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред

Първоинстанционният съд било образувано по предявен от Н.Й.Й. срещу Ц.Г.П. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК-за разрешаване на спор между родителите относно родителските права, местоживеенето на детето Г. и издръжката му, като претендирала упражняването на родителските права по отношение на детето, като се определи местоживеенето му при нея, а на бащата се определи режим на контакти и същата се осъди за издръжката на малолетния в размер на 300 лева месечно, считано от датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.

В срока по чл. 131 от ГПК в подадения писмен отговор ответникът оспорвал размера на претендираната за детето издръжка и обема на режима му на лични отношения с него.

За да постанови съдебния си акт в обжалваните части, Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са родители на детето Г., родено на *** г., което било малолетно към датата на подаване на исковата молба. На малолетния с експертно решение на ТЕЛК № 0064/11.01.2019 г. на ТЕЛК при ІV МБАЛ била призната 20 % вид и степен на увреждане, с за срок от три години, поради общо заболяване, с водеща диагноза „Бъбречна агенезия, едностранна“.

За периода месец октомври 2017 г. до месец септември 2018 г. майката получила средно нетно месечно възнаграждение в размер на 366,37 лева, а за периода месец февруари 2018 г. до месец декември 2018 г. получавала парично обезщетение за временна нетрудоспособност и обезщетение при бременност и раждане в общ размер на 14154у26 лева или по 1179,52 лева месечно. Ищцата била родител и на друго малолетно дете – Л.Г.Б..

За периода месец януари 2018 г. до месец декември 2018 г. бащата реализирал доходи, чийто средно месечен брутен размер бил от 1738,23 лева. Същият бил страна по договор за наем на жилище, по който като наемател се задължил да заплаща наемна цена за ползвания имот в размер на 450 лева месечно.

По делото бил изготвен социален доклад от ДСП „Сердика“, според който непосредствените грижи за детето се полагали от майката, която можела да разчита на помощта на близките си. Между майката и детето била създадена емоционална връзка, като в интерес на малолетния било да общува и с двамата си родители, които да му осигурят сигурна и спокойна семейна среда.

При тази фактическа установеност, първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт, приемайки, че при доказаните нужди на детето и възможностите на родителите, бащата би могъл да заплаща ежемесечно сумата от 200 лева за издръжката на детето Г..

Отчел, че същият е работоспособен, с доказана материална възможност от 1738,23 лева средно месечно, като този размер издръжка за детето, страдащо от бъбречна агенезия, няма да го затрудни, като с остатъка от дохода си същият би могъл да задоволи екзистенциалните си нужди, въпреки заплащането на допълнителни суми по договор за наем.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя в цялост установената от Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства.

От представените от въззиваемата страна писмени доказателства – препис извлечение от акт за смърт № 0527/01.04.2019 г., експертно решение, № 2864/17.10.2017 г., издадено на Й.Н.Й., епикриза, протокол от образно изследване, разпореждане за отпускане на пенсия, касаещи същото лице, протоколи за контактите на детето Г. с неговия баща, и удостоверение за брутен доход, въззивният съд намира за относими към предмета на доказване единствено препис извлечение от акт за смърт и представеното удостоверение за брутните доходи на въззиваемата. Анализът на тези документи установява, че по отношение на своята дъщеря Л., въззиваемата се явява единствен родител, като следва да осигурява цялостната й издръжка и всички необходими за това дете грижи, доколкото Г. Т.Б.-баща на непълнолетната, е починал на 31.03.2019 г.

Според представеното удостоверение за брутния доход на въззиваемата, издадено от „БДЖ - Т.П.“ ЕООД за едногодишния период януари-декември 2020 г. същата реализирала брутни доходи в общ размер от 25803,99 лева, или средномесечния й брутен доход за същият период е в размер на 2150,33 лева.

Останалите, представени от въззиваемата страна писмени доказателства въззивният съд не обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото.

Въззивникът не се е ползвал от предоставената му възможност с разпореждането на съда от 21.02.2020 г. да ангажира доказателства за доходите си за една година назад, считано от датата на насроченото съдебно заседание.

По делото е приети социални доклади на ДСП „Сердика“, в който се изразява становище, че в интерес на малолетния Г. е да се определи издръжка, платима от бащата, съобразена с неговата възраст, нужди и потребности. Сочи се, че основни грижи за детето полага майката с помощта на членовете на разширеното си семейство. След раздялата на родителите бащата не е търсил контакти с детето, като не давал доброволно присъдената в полза на детето издръжка, поради което майката предприела действия за принудителното й събиране. По отношение на здравословното състояние на детето е посочено, че същото е в задоволително състояние, като установеното заболяване налага понастоящем единствено консултации и медицинско наблюдение на всеки шест месеца.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

По жалбата в частта й относно издръжката на децата Д.и Й.по чл. 149 от СК :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното :