Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 371 от 10.07.2025, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 320/2024
Вид
Решение № 371
Подписан
10.07.2025
В сила
13.08.2025
Състав
Вероника Веселинова Станкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Видин, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело № 20241320100320 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК:

***********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1408, район „Триадица“, ж.к.

„Иван Вазов“, ***, ап. 1 против Б. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Видин, ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 124 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, чл. 9 от Закона за потребителския кредит, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Твърди се, че на 15.10.2019 г., ищцовото дружество сключило, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 269135. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

Сочи се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Посочено е, че по принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected].

Активиращият код е 0590.

Излага се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно 1 доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. и съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС.

Приложени са по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр 2 от ГПК. Приложен е и аудиозаписа в един екземпляр, който е само за съда.

Поддържа се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките.

Твърди се, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Сочи се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът М., а именно: в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN BG48UNCR75271053554112, BIC UNCRBGSF.

Излага се, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 1000.00 лв. и е разпределена на 6 вноски, от които първите 5 в размер на 166.67 лв. и 6-та последна вноска в размер на 166.65 лв. за периода 14.11.2019 г. - 12.04.2020 г. Сочи се, че цялото вземане за главница е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, като няма плащания за главница.

Поддържа се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 12.04.2020 г. и че същият не е погасен. Поради това на основание чл., 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит - 12.04.2020 г. Посочва се, че за периода от 12.04.2020 г. - 09.10.2020 г. законната лихва е погасена по давност, поради което не се претендира. Началната дата 20.10.2020 г. е избрана да е след тази дата. Крайната дата - 01.10.2023 г. е произволно избрана, така че да е преди датата на подаване на заявлението в съда. С оглед горното ищецът претендира вземане за законна лихва (обезщетение/лихва за забава) в размер на 314.37 лв. за периода 20.10.2020г. - 01.10.2023г..

Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1998/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1314.37 лв., от които: 1000.00 лв. главница по предоставения кредит и 314.37 лв. лихва /обезщетение за забава/ за периода 20.10.2020 г. - 01.10.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 09.10.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират се съдебни разноски в заповедното производство в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 29.29 лв. Претендират се и разноски в настоящото производство, 2 вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Изложени са следните съображения в отговора на исковата молба:

Твърди се, че процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис/сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.

Посочено е, че при твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, възникнало от вид договор за заем, в който случай потребителят действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът - по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК.

Излага се, че съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо, съгласно ЗПФУР.

Поддържа се, че по делото липсват електронни записи, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищеца. Съгласно чл. 2 и чл. 3 ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г./, наричан по-нататък „Регламент /ЕС/ № 910/2014”. Той определя електронния документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по- специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Твърди се, че по делото не се удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като ищецът посочва, че същият е част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на последния за сключването му се удостоверява с допълнително обстоятелство - активирането на изпратения линк за потвърждение, с въвеждане и на определен код. В ОУ е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора по този начин. Именно потвърждаването има функцията на ел. подпис. От този момент се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответната страна е потвърдила договора и последващите й действия не са ангажирани.

Следователно, ищецът не удостоверява да е било извършено електронно изявление за 3 потвърждение от ответника, за да се приеме, че представеният договор обвързва страните в установеното съдържание.

Сочи се, че освен изложеното, следва да се има предвид, че договорът за заем е реален, поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата. По делото не се представят доказателства, че ответникът е получил твърдяната като дадена в заем сума .

Излага се, че отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, тъй като няма данни кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им - чл.18, ал.1, т.З ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл.

18, ал.1, т.1 ЗПФУР е изпълнено.

Поддържа се, че за сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се доказва.

Твърди се, че са налице и допълнителни основания за отхвърляне на исковете.

Изхождайки от предмета на Договора и страните по него - физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.