Определение № 32537 от 30.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32537 гр. София, 30.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110139849 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. Х. против Л. П. П..

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно поведение на ответника, случило се на 25.1.2021г.

В срока за отговор, ответникът е направил искане за спиране на делото, като е посочил, че също е претърпял вреди вследствие на същия инцидент, както и че по негова частна тъжба против ищеца, е образувано НЧХД, с подсъдим – ищецът. П. сочи, че по наказателното производство е приет негов граждански иск против Х. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, че Х. е предявил граждански иск, неприет за разглеждане в същото производство.

СРС, служебно изиска информация за твърдяното обстоятелство и установи следното.

Производството по нчхд 10076/2021г. по описа на СРС, 134- ти състав, е образувано по частна тъжба на П. против Х., с която Х. е обвинен в извършване на престъпление по чл.130 ,ал.1 НК, като видно от разпореждане от 17.8.2021г. на съдията – докладчик, така е квалифицирано деянието от него. Видно от протокол от делото от 6.7.2022г., на същата дата е даден ход на делото.

Става ясно от заявленията на защитата, че Х. претендира прилагането на института на реторсията.

В Тълкувателно решение №51/89г. на ВС, ОСНК, се приема, че реторсия по чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди- само по чл.130, ал.1 или само по чл.130, ал.2 от НК. Доколкото и двете страни по делото твърдят да са получили увреждания, представляващи такива по чл.130, ал.2 от НК, не са налице пречки за приложение на института на реторсията, като тук е моментът да се посочи, че наказателният съд следи служебно за обстоятелството дали са налице предпоставките за прилагане на този институт.

В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика, според която п ри реторсията задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната тъжба, и насрещно извършеното деяние. В Решение № 283 от 22.VI.1992 г. по н. д. № 221/92 г., I н. о. , ВС, се посочва изрично, че при реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. За да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК, съдът е задължен да провери 1 не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу последния не е подадена насрещна тъжба. В цитираното решение е указано, че в тези случаи съдът следва да освободи и двамата от наказание, независимо от липсата на насрещна тъжба. Поради това, ако наказателният съд освободи от наказание подсъдимия, то ще освободи и частният тъжител, на основание чл.130,ал.2 НК, въпреки че от подсъдимия частна тъжба не е подадена. Тук е моментът да се посочи, че в случай, че реторсията се прилага от съда, подсъдимият и пострадалият се освобождават от наказателна отговорност, като деяние, деец, и съставомерни вреди има, но по силата на законова разпоредба, деецът и пострадалият не се наказват за тях.

Предвид изложеното се налага извод, че по нчхд 10076/2021г., наказателният съд, в случай, че са налице предпоставките за прилагане на реторсия, ще се произнесе относно двете деяния. Следователно, крайният съдебен акт, ще има действието, предвидено в чл.300 ГПК относно двете деяния. С оглед изложеното, се налага изводът, че производството по делото следва да се спре, но на основание чл-229,ал.1,т.4 ГПК / не т.5, относима, когато в рамките на производството пред гражданския съд се разкрият престъпни обстоятелства, за които гражданския съд не може да се произнесе преюдициално в решението/. Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА, на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК, производството по гр.д.№ 39849/2022г. на СРС, 125- ти състав, до влизане в сила на краен съдебен акт по нчхд 10076/2021г. по описа на СРС, 134- ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 1- седмичен срок от съобщаването му, с частна жалба, пред СГС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2