Решение № 246 от 18.04.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1766/2021
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 18.04.2022
- В сила
- 14.05.2022
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Други актове по делото
- Протокол № 177 от 29.03.2022 · СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 309а · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 246 гр. Разград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330101766 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 309а от ТЗ – установителни искове, за установяване вземането на ищеца към ответника за дължими главница, възнаградителна лихва, такси и обезщетения за забава.
Образувано е по искова молба, депозирана от “БАНКА ДСК” АД, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията при МП с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’"М." № **, представлявана от СВ. ПЛ. П., упълномощена от изпълнителните директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер с нотариално заверено пълномощно с рег.№ **** и peг. № ****, том 3, акт № *** от 01.07.2019 г. на пом. нотариус по заместване И. С при нотариус М. Ш с рег.
№ ***на НК София, съдебен адрес: гр. Р, ул. ”Св. св. К и М” № **, срещу ответницата Ф. Р. М. с ЕГН: ********** от с. К, общ. Р, обл. Р, ул. „И В“ № **. Ищецът моли съда да признае за установено съществуването към 16.10.2021 г. на паричното вземане на „Банка ДСК“ АД срещу Ф. Р. М. с ЕГН:
**********, произтичащо от Договор кредит за текущо потребление от 12.03.2014 г. за следните суми: 5 201,36 лв. (пет хиляди двеста и един лева и тридесет и шест стотинки) представляващи главница ведно със законната лихва върху вземането, считано от 16.10.2020 г. до окончателното му изплащане; 120,00 лева (сто и двадесет лева) - дължима такса; 331,98 лв.
(триста тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) - неплатена лихва за периода от 25/04/2020 г. до 15/10/2020 г.; 9,84 лв. (девет лева и осемдесет и четири стотинки) - лихвена надбавка за периода от 26/04/2020 г,- 15/10/2020 г., както и сумата 113,26 лв. (сто и тринадесет лева и двадесет и шест стотинки) за заплатена държавна такса и 100,00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение. Моли се съда за остави в сила Заповед за 1 незабавно изпълнение от 19.10.2020 г. и изпълнителен лист от 19.10.2020 г. по ч.гр.д. №1672/2020 г. по описа на Районен съд - Разград, с които ответникът е осъден да заплати гореописаните суми. Моли се съда да осъди ответника да заплати на „Банка ДСК“ АД и направените по настоящото производство разноски.
Ищецът сочи, че на 12.03.2014 г. “Банка ДСК“ АД чрез Финансовия център в град Разград сключила с ответницата Ф. Р. М. Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който представила на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева). Кредитът бил усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. Поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски била изпратена поканауведомление до длъжника чрез ЧСИ Деян Драганов,, с което банката уведомила длъжника, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем.
Длъжникът бил посетен на адреса си и след като не била открита е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. На 16.10.2020 г. ищецът депозирал до Районен съд – Разград заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК и на 19.10.2020 г.
Районен съд - Разград издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които осъдил длъжника Ф. Р. М. да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД сумата: 5 201,36 - главница по договор за кредит ведно със законна лихва от 16.10.2020 година до окончателното изплащане, 120,00 лв. - дължима такса, дължима договорна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 15.10.2020 г. в размер на 331,98 лв., лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода от 26.04.2020 г. до 15.10.2020 г. в размер на 9,84 лв.Присъдени са били и сумите 113,26 лв. за заплатена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 695/2020г. при ЧСИ Деян Драганов с рег. № 762 на КЧСИ с молба вх.
№13596/20.11.2020 г. Със съобщение по ч.гр.д. № 1672/2020 г. по описа на съда, получено от „Банка ДСК“ АД на 22.07.2021 г., ищецът получил съобщение за невъзможността длъжникът да бъде уведомен лично за предприетите от страна на банката действия по събирането на вземането.
Ищецът прави доказателствено искане за присъединяване на ч.гр.д. № 1672/2020 г. по описа на съда, като изрично се прави изявление, че желаят да се ползват от съдържащите се в него доказателства. Моли се съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след запознаване със съдържанието на приложените по делото документи и в случай на нужда – справка в счетоводството на банката, да даде отговор на следните въпроси: какъв е размерът на задължението на ответника по договор за кредит за текущо потребление към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 16.10.2020 г. В случай, че експертизата е допусната се моли съда да разкрие банкова тайна за движението по сметката, обслужваща кредита, което да бъде основание на вещото лице за извършване на експертизата. Моли се съда да приеме като доказателства приложените с ИМ документи с оглед установяване основанието и размера на паричното вземане, съществувало и предявено в заповедното производство по чл. 417 от ГПК и претендирано в настоящото производство.
В срока за писмен отговор чрез назначения и особен представител ответницата изразява становище за допустимост, но неоснователност на 2 предявените искове. Изразява се становище, че със сключването на договора не са спазени принципите на добросъвестност за защитата на всеки признат от нормите на правото интерес. Твърди се, че е налице неравноправна клауза, а именно чрез договарянето на погасителния план, в частта с която се определя размера на погасяваната главница при изпълнението на кредитния договор, както и начина на определяне на ГПР, доколкото не е предвидена възможността да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответните пазарни индекси. Цитират се решения на съда на ЕС във връзка с Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Моли се съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове, както и да обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение от 19.10.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр. дело № 1672/2020 г. на Районен съд – Разград.
По направените искания от ищеца, ответникът не се противопоставя.
Посочва обаче, че не е необходимо назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не оспорва претендирания размер на задължението.
Исковата молба е редовна и допустима.
Ищецът моли съда да уважи ИМ и да установи със сила на присъдено нещо, че по отношение на ответницата същестуват вземания по отношение на ответника, описани подробно. Моли се да се остави в сила издадената заповед п о ч.гр.д. № 1672/2020 г., както и да им бъдат присъдени направените разноски по заповедното и по настоящото производство.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа изложените в отговора аргументи.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.03.2014 г. “Банка ДСК“ АД чрез Финансовия център в град Разград сключила с ответницата Ф. Р. М. Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който представила на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева). Кредитът бил усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. Крайният срок за погасяване на кредита е 120 месеца до 12.03.2024 г., считано от датата на усвояване, с падежна дата 25-то число на месеца. Кредитът е олихвява с преференциален променлив лихвен процент е в размер на 12,45% годишно, а при неспазване на условията се губи правото за ползване на преференциални условия, като се прилага този по стандартните. Годишният процент на разходите по кредита е 14,23% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия. На същата дата страните подписали и договор за залог върху вземания, с който бил учреден залог върху вземанията за трудово възнаграждение. Кредитополучателят подписал и приложените общи условия.
С договора за кредит ответницата се е съгласила за заплаща такси съгласно тарифата на банката.
Според т. 19.1. от общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Само ако кредитополучателя заплати дължимата вноска до седмия ден, надбавката не се прилага. Съгласно т. 19.2 при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в 3 просрочие. До предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД. Според т. 20 кредиторът може да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в уговорените погашения по лихва и/или главница. В този случай банката упражнява правата си, отправяйки покана за плащане, а след изтичане на две седмици от получаването и - настъпва предсрочна изискуемост.
Според приложените доказателства ответницата спряла да заплаща задълженията си, непогасявайки месечната вноска за м. май 2020 г. и следващите месеци - юни, юли, август и септември 2020 г., на обща стойност главница 448,03 лв. и договорна лихва 0 291,17 лева, общо дни на забава 143.
На 13.08.2020 г. банката изпратила покана-уведомление до ответницата.
Частен съдебен изпълнител Д. Драганов с рег. № 762 връчил същата при условията на чл. 47 от ГПК. Тъй като адресатът не е открит е предприето залепяне на уведомлението на 23.09.2020 г. След изтичане на посочения двуседмичен срок, частният съдебен изпълнител върнал придружително писмото на банката на 09.10.2020 г., а банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 16.10.2020 г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Процесният договор за кредит за текущо потребление от 12.03.2014 г. е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Съдът приема, че договора не нарушава изискванията на чл. 22 от ЗПК.
Всички плащания са предвидени и уговорени в сключения договор.
Предвидено е плащане, включително на лихви, такси и комисионни и други разходи само на предвидените в този договор. Следва да се има предвид, че доколкото договора е сключен през 2014 г. са приложими разпоредбите на действащия ЗПК, обнародван през 2010 г. В договора е предвидено едностранно да се променя размера на годишния лихвен процент като се променя базовия лихвен процент, но същевременно е предвидена възможност за кредитополучателя при несъгласие с новите лихвени условия, променени по реда на чл. 9 от договора, за които той банката го уведомява, с писмено изявление до последната в рамките на 30-дневен срок от датата на промяната, предсрочно да прекрати договора като издължи всички суми съгласно условията (чл. 7.4. от Общите условия за предоставяне на кредити, подписани от ответника). Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, се квалифицира всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди се неравноправност, доколкото не е предвидена възможност при изменение на условията на пазара за промяна на договорените условия в полза на ответницата. На следващо място се твърди неравноправност, поради предвидената възможност за промяна на методологията по определяне на базовия лихвен процент по кредита. По първото възражение, следва да се има предвид, че посоченото по никакъв начин не нарушава посоченото в цитираната директива. Неравноправност и нарушаване на посоченото в директивата може да се твърди обаче, ако е предвидена възможност за изменение на условията по договора. Доколкото обаче е дадена възможност с чл. 7.4. от ОУ за прекратяване, това не нарушава разпоредбите на 4 директивата. В случая е от значение и факта, че дори да се приеме, че е налице неравноправна уговорка, според събраните доказателства тя не е породила действие.
Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f8b722a-8964-48e6-9152-737644c20eab