Определение № 3288 от 27.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3288 гр. София, 27.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002105397 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. М. Т., чрез адв. Л. Г. Г. от САК, против въззивно решение № 4022/19.07.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 1624/2022 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното решение е отменено решение № 3540/04.11.2021 г. по гр. д. № 34208/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Т. А. Х. с детето М. Т. Х., като вместо това е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: През първите два месеца, считано от датата на постановяване на решението, бащата има право да вижда и взема детето при себе си както следва: всяка първа и трета седмици от месеца в събота за времето от 10.00 часа до 14.00 часа и в неделя за времето от 10.00 часа до 14.00 часа, без преспиване при бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 16.00 до 18.00 часа, като за всяка първа седмица от месеца се счита тази, в която всички дни от седмицата са от съответния месец; През следващите два месеца бащата има право да вижда и взема детето при себе си, както следва: всяка първа и трета седмици от месеца в събота за времето от 10.00 часа до 18.00 часа и в неделя за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, със следобеден сън при бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 16.00 часа до 18.00 часа; През следващите два месеца бащата има право да вижда и взема детето при себе си, както следва: всяка първа и трета седмици от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 16.00 до 18.00 часа. След изтичане на преходния период от общо шест месеца, бащата има право да вижда и взема детето при себе си, както следва: всяка първа и трета седмици 1 от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 16.00 часа до 18.00 часа; два пъти по 15 дни през месеците юли и август на всяка година, във време, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка нечетна година за Великденските празници за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Великден; всяка четна година детето М.Т.Х. да прекарва рождения си ден /08.05./ с баща си; рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва самостоятелно с всеки от тях с преспиване, независимо от действащия към момента режим на лични контакти.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост.

В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд служебно да възложи изготвянето на социален доклад, който да съдържа информация за условията за живеене и отглеждане на детето при бащата преди на последния да се определи режим на лични отношения, включващи приспиване на детето в неговото жилище?“. Твърди се противоречие с: решение № 50261/19.12.2022 г. по гр. д. № 5052/2021 г. на ВКС, III г.о.; решение № 257/01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о.; 2. „Следва ли въззивният съд да приеме за доказан релевантен факт само въз основа на изявления на страната?“; 3.

„Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“; 4. „Следва ли въззивният съд да основе своите правни изводи като обсъди всички събрани в процеса писмени и гласни доказателства в тяхната пълнота и да изложи съображения защо приема едни, а отхвърля други, и ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?“. По въпроси с №№ 2, 3 и 4 се сочи противоречие с: решение № 39/10.02.2014 г. по гр. д. № 4927/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 22/09.03.2021 г. по гр.д. №1857/2020 г. на ВКС, II г.о.; решение № 15/06.02.2012 г., по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, II г.о.; решение № 138/13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 170/29.11.2018 г., по гр. д. № 3957/2017 г. на ВКС, III г.о., Решение № 111/17.07.2018 г. по гр. д. № 3695/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 242/06.11.2019 г. по гр.д. №3700/2018 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 294/11.11.2015 г. по гр. д. № 1454/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др.; 5. „Какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима на личните отношения между родителя, който не упражнява родителските права и детето, както и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на 2 родителите?; 6. „Необходимо ли е въззивният съд да предвиди освен преходен период и други мерки за закрила, когато детето изпитва тревожност от срещата с родителя при упражняване на режима на лични контакти?“. По въпроси с №№ 5 и 6 се сочи противоречие с: в ППВС № 1/1974 г.; решение № 291/09.10,2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. на ВКС, III г.о.; решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 525/29.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г, на ВКС; решение № 60286/11.01.2022 г. по гр. д. №1395/2020 г. на ВКС, IV г.о. Поддържа се още наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК. В тази връзка се поставя въпросът: 7. „На кое следва да даде приоритет въззивният съд при определяне на режим на лични отношения на детето с неотглеждащия го родител в делничен ден- на заниманията, които детето има в детската градина, и които спомагат за неговото израстване и развитие или на евентуално определяне на по-ранен час на виждане на бащата с детето за сметка на престоя му в детската градина?“. Релевира се и основанието по чл.

280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение Ответникът по касационната жалба Т. А. Х., в писмен отговор по чл.

287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че Б. М. Т. и Т. А. Х. са родители на малолетното дете М.Т.Х., родено на 08.05.2020 г.

С първоинстанционното решение, съдът предоставил на основание чл.

127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето М. на нейната майка Б. Т., при която детето да живее, определил е режим на лични отношения на бащата с дъщеря му, и бащата е осъден да заплаща месечна за детето издръжка в размер на 300 лв.

За да определи режима на лични контакти на бащата с детето, след като родителските права са били предоставени на майката, въззивния съд е обсъдил представените пред първата инстанция социални доклади на ДСПМладост и ДСП-Слатина, и пред въззивната инстанция социален доклад по отношение на майката на ДСП-Слатина, писмените доказателства за променения адрес на бащата, становищата на двамата родители изслушани пред въззивната инстанция, като е установил, че основните грижи за детето се полагат от неговата майка, като между тях е налице добра емоционална връзка. Бащата Т. Х., се преместил да живее в собствено жилище в ж.к.

„Дружба“ в близост до жилището на майката и детето. Същия имал желание да има пълноценен контакт с дъщеря си. Съдът се е позовал и на 3 заключението на изслушаната пред въззивната инстанция съдебнопсихологична експертиза, според което детето било емоционално привързано към майка си, тъй като тя полагала грижа за него от раждането му до настоящия момент. М. познавала баща си и показвала близост и с него когато били заедно. Наричала го „баща ти“, което възприело от своята майка, но в моменти на спонтанност го наричало „тати“. Детето показвало зависимост от майка си в отношението към своя баща, и това я правело колебливачувствало се добре с него, когато получи нейното одобрение. По отношение на детето е посочено, че то е спокойно, комуникативно, позитивно настроено в общуването, лесно се адаптирало в нова среда при оказване на първоначална подкрепа от майката. В присъствието на майка си била оживена, емоционална чувствала се спокойна и сигурна. В присъствието на баща си била малко „обрана“ емоционално, леко несигурна, докато не получи подкрепа от майка си, но оставайки насаме с него ставала спонтанна и оживена в игрите. Според вещото лице, при майката е налице дефицит на родителския капацитет и неспособност до този момент да диференцира личните си, крайно негативни емоции към бащата на детето от неговите собствени емоционални потребности, а категоричното нежелание да комуникира с бащата относно интересите на детето, водело до объркване у детето и до отражение върху качеството на грижата от страна на бащата, който опознавал навиците и нуждите на детето „в движение“, в рамките на ограниченото си общуване с него и търсене на съвети от приятели с деца на възрастта на М.. Вещото лице не намерило рискови фактори в характера или нагласите на бащата, които да оказват негативно влияние върху способността му да полага адекватна грижа за детето във времето, което ще прекарват заедно. Бащата бил свръх рефлективен относно чувствата и настроенията на детето, а по отношение на консултирането от психолог посочил, че колебанията и дискомфорта му произтекли от качеството на връзката му с майката на детето. Нямало данни за екстремни качества и прояви у бащата, които да застрашат детето по някакъв начин. Липсвали и данни за формирано отчуждение у детето към бащата. Емоционалната привързаност на детето към бащата била съхранена, но стабилността зависела от отношението на майката към него, което било силно негативно и отхвърлящо. Вещото лице препоръчало в заключението си подходящ режим на лични отношения на детето с бащата, съобразен с възрастовите особености на детето и родителският капацитет на всеки от двамата родители преходен период от 6 месеца, в който детето и двамата родители, да се адаптират към условията на съвместно полагане на грижи за последното /в с.з. вещото лице изрично е посочило, че режимът не следва да се извършва в присъствието на социален работник, тъй като това би усложнило ситуацията при предаване на детето, би създало напрежение и травмирало детето/. Препоръчано е майката да преодолее негативното си отношение към бащата и да съдейства, така че детето да се чувства по- добре в отношенията с бащата. Въззивният състав е посочил, че за да бъде не само съхранена във времето, но и развита връзката 4 на детето с бащата, при определяне режима на лични отношения, следва да бъде съобразен преходният режим по заключението. Макар детето да предпочитало майка си, то имало привързаност и към баща си, поради което съдът е приел, че не следва да се ограничава времето, което детето ще прекарва с бащата. Според съда не следвало бащата да бъде лишаван от пълноценен личен контакт с детето, поради установеното негативно отношение на майката към бащата, без данни за прояви от последния, които да застрашават самото дете.

При тези данни въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в частта му касаеща определения режим на лични контакти на бащата с детето и е определил нов /посочен по- горе в мотивите/. Посочил е, ч е при промяна на обстоятелствата /напр. навлизане в ученическа възраст и възникване учебни ангажименти на детето/, всяка от страните би могла да инициира промяна в определения режим на отношенията между бащата и детето.