Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 07.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5593/2024
Вид
Решение № 208
Подписан
07.03.2025
В сила
07.03.2025
Състав
Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605593 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 11.12.2023 г. на Софийския районен съд, НО, 131 състав, по н.о.х.д № 356/2023 година на същия съд подсъдимият Д. Р. П. е признат за виновен в това, че на 22.06.2022г., около 11:10 часа, в град София, в жилище находящо се на ул."*******, вх.

*********** държал в себе си без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, високорисково наркотично вещество коноп, разпределено в 2 обекта съгласно ФХЕ № 438-Х/2022 както следва: обект №1 с нето тегло 10.73 грама с процентно съдържание на активния компонент 12% и обект № 2 с нето тегло 0.13 грама с процентно съдържание на активния компонент 14%, като общата стойност на държаното наркотично вещество възлиза на 65.16 лв. – престъпление по чл.

354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, като първоинстанционният съд е постановил то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като е наложил и наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. На основание чл.68, ал.1 от НК от СРС е приведено в изпълнение наказанието, наложено на Д.

Р. П. по НОХД № 2827/2020г. по описа на СпНС – лишаване от свобода за срок от 1(една) година и 8 (осем) месеца, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Д. Р. П. е осъден да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски по делото в размер на 120, 64 лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, както и 1 допълнение към нея от защитника на подс. Д. Р. П., в които се излагат твърдения, че присъдата е неправилна. Излагат се конкретни възражения срещу извършения от първата инстанция анализ на доказателствата, като се приема, че от наличните доказателства не се налага извод за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК и се предлага присъдата да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано по чл. 354а, ал. 5 НК.

Изтъква се, че деянието по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК е недоказано по отношение на субективната страна на престъплението и авторството на деянието. Отправят се искания за отмяна на осъдителната първоиннстанционна присъда, алтернативно за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК или за преквалифициране на деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 НК. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В проведеното по реда на чл. 327 и сл. от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура пледира, че жалбата е неоснователна, тъй като първоинстанционната присъда е законосъобразна и обоснована. Приема, че определеното на подсъдимия наказание е справедливо, като първоинстанционният съд правилно е отказал прилагането на чл. 55 от НК при определяне на наказанието с оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия. Моли въззивния съд да потвърди присъдата изцяло.

Защитникът поддържа въззивната жалба, както и допълнението към нея и моли същата да бъде уважена. Излага доводи, че авторството на деянието не е доказано.

Алтернативно, поради твърдяната от защитника ниска обществена опасност на конкретното деяние, моли на подсъдимия да бъде определено по-малко наказание, като се приложи чл. 55 от НК. Алтернативно моли въззивния съд да преквалифицира деянието на такова по чл.

354а, ал. 5 НК.

Подсъдимият Д. П. в последната си дума изразява критичност към своите действия в миналото и моли съда да му бъде наложено административно наказание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на чл.

371, т. 2 и сл. НПК. Подсъдимият, в хода на допуснато съкратено съдебно следствие, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК от 11.12.2023 съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Оттук нататък на основание чл. 373, ал. 3 НПК районният съд е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактология на деянието в следния смисъл.

Подсъдимият Д. Р. П., роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан веднъж, със средно образование, неженен, с адрес гр. София, ул.

*******. По време на въззивното производство подс. П. вече има постоянна трудова заетост – работи в сервиз за автомобили.

На 22.06.2022 г. около 10:30 ч. свидетелите Р.К. И. - Б., Р.С.Ю. и В.М.Г., полицейски служители при 4 РУ-СДВР, извършили проверка по оперативен сигнал за разпространение 2 на наркотици от подсъдимия от обитаваното от него жилище – апартамент, находящ се в гр.

София, ул. „*********. Към този момент подсъдимият държал в хола на апартамента, на долния рафт на масичка, коноп под формата на растителна маса в полиетиленов плик с нето тегло 10,73 грама с процентно съдържание на активния компонент 12 %, и в мелничка тип „грайндер“ – с нето тегло 0,13 грама на стойност 64,38 лева с процентно съдържание на активния компонент 14%., на стойност 0, 78 лева – общо 86 грама на стойност 65,16 лева.

При позвъняване на входната врата на апартамента подс. Д. П. отворил и на зададения му въпрос от полицейските служители за държане на наркотични вещества отговорил, че притежава малко количество марихуана, което се намира в плик в хола на апартамента.

Подс. П. е осъждан за извършено в периода септември 2017 г. – 18.01.2019 г. престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. 2 НК на наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца по н.о.х.д. № 2827/2020г. по описа на СпНС, НО, с влязъл в сила съдебен акт – определение за одобряване на споразумение на 9.10.2020 г., с което било отложено изпълнението на наказанието за срок от три години и шест месеца. На подсъдимия била наложена и глоба в размер на 2500 лв.

След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства въззивният съд намира, че в досъдебното и в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК изхожда от подсъдимия и защитника му. Съдът е разяснил на подсъдимия последиците от самопризнанието му и подсъдимият доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият не е направил свободно и информирано волеизявление.

На следващо място, въззивният съд, след като извърши проверка на определението по чл. 372, ал. 4 НПК в контекста на събраните по делото материали и съобразно насоките по т. 8.2 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните годни доказателствени материали в досъдебното производство, които хронологично и логически обвързано установяват последователността на фактите на осъществяване на деянието и неговото авторство. Този извод се основава на комплексната оценка на показанията на свидетелите Р.К. И. – Б., Р.С.Ю. и В.М.Г., И.Ч., Р.С. – И., писмени доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване, заключение на ФХЕ, писмени доказателства – справка за съдимост, определение по НЧД 7857/2022 г. по описа на СРС, НО, приемо-предавателен протокол No 88217 от 9.09.2022 г., амбулаторни листове и листове от преглед на пациент, издадени на подсъдимия П..

На основата на изтъкнатите съображения по доказателствения материал въззивният съд прие, че по делото не са събрани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение самопризнанията на подсъдимия. Напротив, целият доказателствен материал ги подкрепя с нужната степен на сигурност и категоричност.

Поради това, въззивният съд намира, че възприетата от първостепенния съд на основание чл. 373, ал. 3 от НПК фактическа обстановка – такава, каквато тя е посочена в обвинителния акт, е точно отражение на действително случилото се по отношение на събитието на престъплението, извършено от подсъдимия.

На следващо място, след като прие, че преценката на първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна, въззивният съд извърши проверка на приложението на материалния закон в присъдата.

Въззивният съд обсъди възраженията на защитната по приложението на материалния закон от първата инстанция и намира, че отправеното с жалбата искане за преквалификация на деянието в такова по 354а, ал. 5 НК е основателно, тъй като 3 първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон при определянето на правната квалификация на деянието по 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.

Фактическата обстановка, която въззивният съд приема, изяснява, че вярната правна квалификация на деянието е по 354а, ал. 5 НК по следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил формалното наличие на всеки един от признаците на състава по 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК за стореното от подс. П.. В съответствие с материалния закон районният съд от обективна страна е изяснил, че подсъдимият П. на 22.06.2022 г., в гр. София, в жилище, находящо се на адрес, ул.

„*************е упражнявал фактическа власт върху марихуана, поставена в полиетиленов плик, в размер на 10,73 грама, с процентно съдържание на активния компонент 12%, както и поставена в мелничка в размер на 0,13 грама, с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 14%.

Законосъобразно първата инстанция е изяснила и това, че става въпрос именно за високорискови наркотични вещества, тъй като марихуаната е включена в списък по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 ЗКНВП – Списък 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

На следващо място въззивният съд установи, че в обжалваната присъда правилно е решен въпросът и за субективната страна на деянието, което е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е сигурното настъпване на общественоопасните последици и пряко е целял именно упражняването на фактическа власт върху наркотично вещество. За подсъдимия не са съществували никакви пречки от обективен или субективен характер, които да са му пречели да разбере, че упражнил фактическа власт върху високорискови наркотични вещества, предвид и предходния му съдебен опит като подсъдим в наказателно производство за разпространение отново на високорискови наркотични вещества.