Решение № 1903 от 12.05.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1903

Велико Търново, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20267060700228 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 404, ал. 1 и чл. 405 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Свилоцел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, Западна индустриална зона, чрез адв. Р. П., срещу Принудителни административни мерки – задължителни предписания по т. 4-12 от Протокол за извършена проверка № ПР2600099/23.01.2026 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, потвърдени след обжалване по административен ред с Решение изх. № 26010968/13.02.2026 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Жалбоподателят счита, че обжалваните предписания са в противоречие с материалния закон и неговата цел. Сочи, че в протокола не било отразено и не ставало ясно има ли сезиране на съд от работниците във връзка със специалната норма на чл. 404, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/. Твърди, че обжалваните предписания са нищожни, тъй като извън обхвата на своите правомощия контролният орган е решил един трудов спор, което е от компетентността на съда. Моли за отмяна на обжалваното предписание. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. М. К. счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, по съображенията, изложени в решението на горестоящия административен орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В периода 14.01.2026 г. – 19.01.2026 г. Д. А. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново и Г. П. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, са извършили проверка по документи относно спазване на трудовото законодателство от жалбоподателя. В хода на проверката е връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от КТ, с която от работодателя са изискани лични трудови досиета на лицата, на които е начислено обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ през м. май 2025 г. и м. юни 2025 г.; присъствени форми, графици – заверени копия от м. 10.2025 г. до момента; заверени копия на ведомости за заплати и др. документи, удостоверяващи изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения за м. 05.2025 г., 06.2025 г., и за периода от м. 10.2025 г. до момента, документи, удостоверяващи изпълнението на предписания от предходна проверка и др. Изисканите документи са представени.

Съгласно мотивите на съставения Протокол за извършена проверка № ПР2600099/23.01.2026 г., касаещи обжалваните предписания, в хода на проверката е установено, че съгласно предоставените ведомости за заплати на „Свилоцел“ ЕАД за м. октомври 2025 г. и ноември 2025 г. работодателят е начислил на П. И. С., [ЕГН] брутни трудови възнаграждения, като не са представени платежни документи, удостоверяващи изплащането на тези възнаграждения на С. за м. октомври и ноември 2025 г. Нарушението било констатирано и спрямо други лица, например А. И. А., а на някои лица, например Б. Г. Г. - за октомври 2025 г. и А. Л. Л. – за ноември 2025 г., не било изплатено трудовото възнаграждение в пълен размер. С това бил нарушен чл. 128, т. 2 от КТ. Предвид изложеното с протокола на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени процесните предписания по т. 4 и по т. 5 – с тях е наредено на основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на П. И. С., и на другите лица, на които е начислено във ведомост и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през октомври 2025 г., съответно м. ноември 2025 г., като изплащането му да се извърши по установения от законодателя в чл.270, ал.4 КТ ред - чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя, със срок за изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, в мотивната част на протокола е посочено, че в предоставените ведомости за заплати на „Свилоцел“ ЕАД за м. октомври 2025 г. и м. ноември 2025 г. работодателят е начислил на И. Г. И., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, брутни трудови възнаграждения за тези месеци, като не са представени платежни документи, удостоверяващи изплащането им на лицето. Нарушението било констатирано и спрямо други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, например Г. Й. В., а на някои лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, например на В. С. Ч., не било изплатено трудовото възнаграждение в пълен размер, като изложеното е прието за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Предвид това с протокола на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ са дадени процесните предписания по т. 6 и т. 7 – на основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на И. Г. И., и на другите лица, чиито трудови правоотношения са прекратени и на които е начислено във ведомост и не е изплатено или не е изплатено в пълен размер трудово възнаграждение за извършената от тях работа през м. октомври 2025 г., съответно през м. ноември 2025 г., като изплащането му да се извърши по установения от законодателя в чл.270, ал.4 КТ ред - чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, в протокола се съдържа аналогична констатация на горните – че на С. А. Б., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, не е изплатено начисленото трудовото възнаграждение за м. май 2025 г. в пълен размер съгласно начисленото въз ведомост по реда на чл. 270, ал.4 КТ – нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание № 8 - на основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на С. А. Б., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, в пълен размер начисленото във ведомост за заплати трудово възнаграждение за извършената от нея работа през м. май 2025 г., със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, проверяващите са установили, че на С. А. Б., чието трудово правоотношение е прекратено, не е изплатено начисленото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след направените законови удръжки. Това нарушение било констатирано и спрямо други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, например В. Б. М., Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. Б. Б., П. Г. П.. С това бил нарушен чл.224, ал.1, във връзка с ал.2 от КТ, във връзка с чл.228, ал.3 КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание по т. 9 - на основание чл.224, ал.1, във връзка с ал.2 от КТ, във връзка с чл.228, ал.3 от КТ работодателят да изплати на С. А. Б., и на други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, вкл. В. Б. М., Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. Б. Б., П. Г. П., начислените във ведомост парични обезщетения за неизползвания от тях платен годишен отпуск по чл.224 КТ след като направи предвидените от закона удръжки, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, установено е, че на С. А. Б., чието трудово правоотношение е прекратено, не е изплатено начисленото парично обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след направените законови удръжки. Това нарушение било констатирано и спрямо други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, например В. Б. М., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. М. Т., а на някои лица, вкл. на Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Е. Б. Б., П. Г. П., не е изплатено обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер. С това е нарушен чл.222, ал.3, във връзка с чл.228, ал.3 КТ, поради което на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание № 10 – работодателят да изплати С. А. Б., и на другите правоимащи лица, вкл. В. Б. М., Н. С. Н., З. Д. Б., В. Б. М., Е. М. Т., начислените във ведомост за м. май 2025 г. обезщетения на основание чл.222, ал.3 от КТ след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а на Д. Ц. Д., Н. Б. Н., Е. Б. Б., П. Г. П., да бъде изплатено обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На следващо място, според проверяващите на Ц. В. В., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, не е платено начисленото за м. 10.2025 г. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след направените законови удръжки. Това нарушение било констатирано и спрямо други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени през м. октомври 2025 г., например Д. П. Д., като това е квалифицирано като нарушение на чл.224, ал.1, във връзка с ал.2 от КТ, във връзка с чл.228, ал.3 КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание по т. 11 – работодателят да изплати на Ц. В. В., и на други лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, начислените във ведомост за м. октомври 2025 г. парични обезщетения за неизползвания от тях платен годишен отпуск по чл.224 КТ след като направи предвидените от закона удръжки, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

На последно място, според мотивите на протокола на П. А. П., [ЕГН], чието трудово правоотношение е прекратено, не е платено начисленото за м.октомври 2025 г. парично обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ след направените законови удръжки. Нарушението било констатирано и спрямо други лица, например В. Р. М., като е нарушен чл.221, ал.1, във връзка с чл.228, ал.3 КТ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание по т. 12 – работодателят да изплати на В. Р. М., и на другите лица, чиито трудови правоотношение са прекратени, начисленото във ведомост за заплати за м. октомври 2025 г. обезщетение на основание чл.221, ал.1 КТ, със срок на изпълнение 12.02.2026 г.

Протоколът от проверката е връчен на изп. директор на дружеството на 26.01.2026 г.

„Свилоцел“ ЕАД е оспорило по административен ред дадените му предписания по т. 4-12. С Решение на основание чл. 91, ал. 1 от АПК с изх. № 26010109/11.02.2026 г. на извършилите проверката органи са частично оттеглени задължителни предписания по т. 9 и 10, като от тях са премахнати лицата Е. Б. Б. и П. Г. П..

Жалбата на дружеството е отхвърлена с Решение изх. № 26010968/13.02.2026 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Доводите на жалбоподателя са приети за неоснователни, тъй като съгласно документите по преписката работодателят е начислил, но не е изплатил в установените срокове дължимите трудови възнаграждения и обезщетения на поименно посочените в протокола лица в посочените размери. Няма данни кога решението е връчено на жалбоподателя, като жалбата до съда е подадена на 26.02.2026 г.

В производството пред съда от страна на ответника е представена административната преписка. От ответника са представени също така писмени доказателства за образувано дело пред Окръжен съд – Велико Търново по искания за откриване на производство по несъстоятелност на „Свилоцел“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Оспорените предписания, обективирано в т. 4 - т. 12 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2600099/23.01.2026 г., представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПКи като такива подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. Жалбата е допустима като подадена в законоустановения за това срок по чл. 149, ал. 3 от АПК /предвид датата на решението на горестоящия административен орган и датата на подаване на жалбата до съда/ от лице, което има правен интерес от оспорването.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f890410-07bf-424f-8644-0037bd34a2e3