Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 279 от 24.04.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Гражданско дело 701/2022
Вид
Решение № 279
Подписан
24.04.2023
В сила
22.04.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 499, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. С., 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20221800100701 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Р. Г. гр. С. срещу Община Б..

Ищцата твърди, че в качеството й на ЧСИ въз основа на възлагателно писмо от ответника от 21.06.2018 год. в качеството му на взискател образувала изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК срещу длъжника „У.И.К.“ ЕАД с присъединен взискател В.Г. от гр. С.. По това изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. е възбранен и изнесен на публична продан недвижим имот – ливада с площ 11 дка 501 кв.м. находяща се в с. Х., община Б., представляваща имот № 162017 по картата на землището. С постановление за възлагане от 17.01.2019 год. за купувач на имота е определено лицето А.Ш. за сумата 60 111 лева, която сума е внесена от него по специалната сметка на ЧСИ с посочените в исковата молба платежни нареждания. С протокол за извършено разпределение от 11.04.2019 год. постъпилата сума е разпределена между взискателите по делото Община Б. – на която с платежно нареждане от 28.03.2019 год. е преведена сумата 42 820,86 лева и В.Г. – на която е платена сума в размер на 9 374,66 лева. Впоследствие било установено, че по партидата на описания имот на 26.01.2017 год. е вече е вписан акт – Постановление за възлагане от 02.12.2016 год. по изп. дело № 96/2012 год. по описа на ЧСИ Недялков, влязло в сила на 21.12.2016 год., по силата на което правото на собственост върху недвижимия имот е придобито от трето лице – „Т.А.Б.“ ЕООД. С Постановление от 08.07.2019 год. ищцата по настоящото дело е указала на взискателите Община Б. и В.Г. да 1 възстановят получените от тях при разпределението суми с оглед връщането им на купувача А.Ш., тъй като Постановлението за възлагане от 17.01.2019 год. не е породило прехвърлителен ефект в полза на купувача, поради липса на право на собственост върху имота, предмет на публичната продан, в патримониума на длъжника „У.И.К.“ ЕАД. Към настоящия момент само присъединената взискателка Г. е възстановила получената от нея сума в размер на 9 374,66 лева. С оглед избягване на съдебни дела ищцата възстановила със собствени средства платената от А.Ш. по изпълнителното дело сума въз основа на договор за спогодба от 15.10.2019 год. Въпреки отправените покани ответникът и до момента не е възстановил получената от него сума в размер на 42 820,86 лева на неосъществено основание, която подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Посочената сума, която ответникът е бил длъжен да върне на купувача по неосъществената продажба, е изплатена на последния от ищцата при наличие на правен интерес да стори това, поради което на основание чл. 74 от ЗЗД същата е встъпила в правата на купувача по проданта и има право да иска от ответната община да й възстанови сумата от 42 820,86 лева. Сочи още, че на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след отправената му покана за доброволно плащане, получена на 12.07.2019 год., откогато ответникът е изпаднал в забава. Претендира и сумата 14 166,57 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 12.07.2019 год. до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск.

Счита, че същият е недопустим: между взискателят и участниците в производството по публична продан не възниква правоотношение като между купувач и продавач, поради което Община Б. няма правно отношение с лицето, което е било определено за спечелило публичната продан, респ. общината не е имала задължение към лицето А.Ш., поради което ищцата няма как да се суброгира в неговите права срещу общината, тъй като между купувача и общината не съществува правна връзка кредитор – длъжник. След като ищцата не може да се суброгира в правата на кредитора по реда на чл. 74 от ЗЗД, същата няма активна процесуална легитимация и искът е недопустим. В случай, че съдът прецени исковете за допустими, счита същите за неоснователни и по същество. Основанието на общината да получи процесната сума не е сключена сделка, а е установено задължение за данъци по отношение на длъжника „У.И.К.“ АД. Налице е било годно изпълнително основание и редовно съставени актове за установяване на задължение по реда на чл. 107, ал.

3 от ДОПК. Поради това в случая не е приложима разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД. Налице е правно основание за Община Б. да получи процесната сума. В случая на грешки от страна на ЧСИ при събирането на сумата – вземането на взискателя, то последният не следва да носи отговорност за това. Именно заради това е предвидена имуществена отговорност на съдия изпълнителя в чл. 74 от ЗЧСИ, както и задължение на същия да застрахова дейността си.

Моли съда да отхвърли исковете изцяло като неоснователни.

С уточняваща молба от ищцата от 17.02.2023 год. във връзка с постъпилия отговор 2 от община Б., същата уточнява, че претенцията е общината да върне преведените й парични средства при извършеното разпределение по изпълнителното дело, тъй като тези средства не произхождат от имущество на длъжника по изпълнителния титул, от който общината черпи правата си, а от друго лице. Поради това счита, че Общината е получила нещо, което не й се дължи и се е обогатила без основание за сметка на другиго. Тъй като проданта не е породила целеното прехвърлително действие, съответно не е постигната и законната цел на този изпълнителен способ – да се осребри имуществото на длъжника, от което да се удовлетворят взискателите. При това платеното от купувача подлежи на връщане от получилото сумата лице, като преди извършването на разпределението това следва да е ЧСИ, а след него – от взискателите, в полза на които сумата е била разпределена. С оглед това ищцата счита, че е активно процесуално легитимирана да предяви исковете, тъй като на основание чл. 74 от ЗЗД е встъпила в правото на купувача да иска от общината връщане на полученото без основание, по чл. 59 от ЗЗД съобразно общия институт на неоснователното обогатяване.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на възлагателно писмо от ответника от 21.06.2018 год. като взискател ищцата в качеството на ЧСИ с рег. № 925 на КЧСИ образувала изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК срещу длъжника „У.И.К.“ ЕАД с присъединен взискател В.Г. от гр. С.. По това изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. е възбранен и изнесен на публична продан описания по-горе недвижим имот, като с постановление за възлагане от 17.01.2019 год. за купувач на имота е определено лицето А.Ш. за сумата 60 111 лева, която сума е внесена от него по специалната сметка на ЧСИ с посочените в исковата молба платежни нареждания. С протокол за извършено разпределение от 11.04.2019 год. постъпилата сума е разпределена между взискателите по делото, като на Община Б. с платежно нареждане от 28.03.2019 год. е преведена сумата 42 820,86 лева. Установява се също така, че към този момент по партидата на описания имот на 26.01.2017 год. вече е било вписано Постановление за възлагане от 02.12.2016 год. по изп. дело № 96/2012 год. по описа на ЧСИ Недялков, по силата на което правото на собственост върху недвижимия имот е придобито от трето лице – „Т.А.Б.“ ЕООД, както и че ищцата възстановила със собствени средства платената от А.Ш. по изпълнителното дело сума въз основа на договор за спогодба от 15.10.2019 год.

С определение в о.с.з. на 16.03.2023 год. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Община Б. е получила сумата 42 820,86 лв., преведена от купувача по изпълнителното дело А.Ш. по специалната сметка на ищцата ЧСИ Г. – Ч-.

Ответникът не твърди и не представя доказателства за това да е възстановил изплатената сума в полза на ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

С оглед изложените твърдения в исковата и уточняващата молба, предявеният иск 3 следва да се квалифицира като такъв по чл. 59 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЗД.

Съдът намира за доказано по делото, че ответната Община Б. е имала задължение да върне получената от публичната продан сума в размер на 42 820,86 лв. на обявения за купувач А.Ш., преведена от него по изпълнителното дело по специалната сметка на ищцата ЧСИ Г. – Ч-. Това е така, тъй като тази сума не е получена от осребряване имуществото на длъжника „У.И.К.“ ЕАД, поради липса на право на собственост на последния върху имота, предмет на публичната продан. Установи се, че същият вече е бил собственост на трето лице - „Т.А.Б.“ ЕООД по силата на Постановление за възлагане от 02.12.2016 год. по изп. дело № 96/2012 год. по описа на ЧСИ Недялков.

Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от ГПК, ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника това, което е получил, като и в двата случай той има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта.

Разпоредбата има за цел да уреди материалноправните отношения, които възникват между купувача на имота по публичната продан от една страна и длъжникът и взискателите от друга в случаите, когато имотът не принадлежи на длъжника, а на трето лице. С нея с оглед на конкретния случай се определя кои са лицата, които са задължени да възстановят на купувача заплатената от него на публичната продан сума лица, а също и до какъв обем отговаря всяко едно от тях. Възстановяването на заплатената от купувача по публичната продан цена се налага поради това, че той не е придобил правото на собственост върху имота, за който е заплатил сумата. Затова заплащането на тази цена е лишено от правно основание и не съществува възможност от задържането и от взискателите, които са получили част от нея. Заплатената от купувача по публичната продан сума не произхожда от имущество на длъжника по изпълнителния титул, от който ответната община черпи правата си, а от имот на трето лице. В резултат на това проданта не е породила целеното прехвърлително действие в полза на купувача, съответно не е постигната и законната цел на принудителното изпълнение, а именно – да се осребри имуществото на длъжника, от което да се удовлетворят неговите кредитори. С оглед това следва да се приеме, че общината е получила нещо, което не й се дължи и се е обогатила без основание за сметка на друг. По аргумент от посочената по-горе разпоредба Община Б. е длъжна да върне полученото на лицето, за сметка на което се е обогатила. В случая това лице е ищцата по делото, която е погасила чуждия дълг, а именно – задължението на ответника да върне процесната сума на обявения за купувач А.Ш.. Въз основа на това и на основание чл. 74 от ЗЗД ищцата е встъпила в правото на купувача да иска от взискателя връщане на полученото без основание плащане по изпълнителното дело, от което произтича и нейната материално правна легитимация по делото.

На основание чл. 73, ал. 1 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, 4 като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Уредената в чл.

74 от ЗЗД законна суброгация, освен изпълнение на задължение, включва като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес се разбира като опасност от настъпване на неблагоприятни последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане. Суброгацията безспорно представлява преминаване на правата на кредитора върху едно трето лице, защото то е удовлетворило кредитора, като е имало интерес от това. В случая е бил налице правен интерес за ищцата да погаси чуждото задължение. От представения по делото договор за спогодба от 15.10.2019 год. е видно, че с цел избягване на съдебни спорове с обявения за купувач А.Ш., който би могъл да ангажира деликтната отговорност на ЧСИ по реда на чл. 441 от ГПК, ищцата се е съгласила да възстанови на последния със свои средства платената от него цена при публичната продан. Не е налице и друг иск, с който ищцата да защити претенциите си спрямо Общината, тъй като между страните в настоящото производство не е налице договорно, вещно или деликтно правоотношение, въз основа на което законът да предвижда възможността за предявяване на такъв иск.