Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 287 от 23.07.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 672/2024
Вид
Решение № 287
Подписан
23.07.2024
В сила
31.07.2024
Състав
ИВЕТА НИКОЛАЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. гр.Велинград, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100672 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Молителката М. Н. И. твърди, че е подложена на домашно насилие изразяващо се във физическо насилие и психически тормоз от страна на ответника Д. Т. Г., с когото е живяла на семейни начала. Описва как, въпреки че в момента с ответникът са разделени – той често я преследва по улицата, посещава жилището й пиян, като се е случвало многократно да я удря, отправял й е заплахи с нож, както и закани да я нарани физически, да я убие и да запали дома й.

На 04.06.2024г. около 13:00 часа ответникът отишъл пиян в жилището й и я обиждал и заплашвал, че ще я наръга с нож и ще запали къщата, а пред отзовалите се на подаден от нея на тел. 112 сигнал за случващото се полицейски служители – ответникът я удрял с юмрук, заради което бил и задържан.

Изложеното се сочи от молителката като актове на домашно насилие и в тази връзка иска по отношение на нея да бъде издадена съответна заповед за защита. За установяване на извършените актове на домашно насилие към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката поддържа молбата си, а ответникът признава иска.

С оглед изявлението на ответника, процесуалният представител на молителката прави искане за постановяване на решение при признаване на иска.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН, като касае акта на домашно насилие осъществен на 04.06.2024г. около 13:00 часа, и е подадена пред родово и местно компетентен съд и срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН , поради което е допустима.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът в първото открито съдебно заседание по делото е признал предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.

При преценката си съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, дори само декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е достатъчна за издаване на заповед за защита. В конкретно приетата по делото такава декларация не само са конкретизирани в необходимата степен актовете на насилие - по време, място, конкретни действия, както и техния извършител, а и те се потвърждават изцяло посредством признанието на ответника.

Изложеното дава основание на съда да приеме молбата за защита за изцяло доказана и основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д. Т. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. Велинград, ул. *********** № 45, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Н. И. с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на Д. Т. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. Велинград, ул. *********** № 45, да приближава М.

Н. И. с ЕГН **********, както и жилището, което тя обитава на адрес: гр.

Велинград, ул. *********** № 59 на разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, като тази мярка за защита не се прилага, когато страните се явяват в държавни или общински учреждения за срок от 18 /осемнадесет/ МЕСЕЦА, считано от 04.06.2024 г..

УКАЗВА на извършителят на домашно насилие, че съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на Прокуратурата.

2

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ на МВР гр. Велинград ОСЪЖДА Д. Т. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. Велинград, ул.

*********** № 45 да заплати по сметка на Районен съд – Велинград в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Д. Т. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. Велинград, ул.

*********** № 45 да заплати на М. Н. И. с ЕГН **********, сумата от 600,00 /шестсотин/ лева направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик, считано от 23.07.2024г.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3