Решение № 3409 от 30.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3409 гр. Пловдив, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330113316 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу С. И. К..

Твърди се, че ответникът бил абонат на дружеството със сключени договори за мобилни услуги. Първият от 04.10.2012 г. за мобилен номер *********, като по договора били сключени допълнителни споразумения, последното от които от 10.05.2018г. Между страните бил сключен и друг договор за мобилни услуги от 10.05.2018 г. с мобилен номер **********. На същата дата бил сключен договор за лизинг, като на ответника било предоставено мобилно устройство за период от 23 месеца. Месечната лизингова вноска била в размер на 56,59 лв. като ответникът имал право след изтичане срока на договора да придобие собственост върху вещта срещу допълнителна сума в размер на 56,59 лв. Твърди се, че ответникът ползвал мобилни услуги по посочените договори, но не заплатил дължимите за това възнаграждения на ищеца.

На първо място се претендира обща сума в размер на 272,63 лв., която се състои от вземанията на ищеца по два отделни договора, а именно първото вземане е в размер 87,58 лв., представляващо цена на потребените мобилни услуги за периода 25.09.2019 г. – 24.12.2019 г. по договора от 04.10.2012 г. съгласно последното допълнително споразумение. На следващо място, претендира се сумата от 185,05 лв., също цена за потребени мобилни услуги за същия период, но по договора за мобилни услуги от 10.05.2018 г. От тези суми съдът частично е прекратил производството за сумата от 13,60 лв. по първия договор и 155,07 лв. по втория договор. Така исковата молба е останала с предмет 73,98 лв. потребени мобилни услуги за абонаментни такси по договора от 04.10.2012 г. и допълнителното споразумение от 10.05.2018 (която 1 дата е коригирана с уточняваща молба от 26.01.2023 г). По отношение на договора от 10.05.2018 предметът на производството остава 29,98 лв. за цена на абонаментния план за посочения вече период. Периодът на вземанията е един и същ, а именно посоченият по-горе 25.09.2019 г. – 24.12.2019 г.

Претендира се сумата от 226,36 лв., като се твърди, че тя се състои от 3 броя лизингови вноски, дължими за периода между месец януари 2020 г. до месец април 2020 г. в общ размер на 169,77 лв. и допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 56,59 лв. по договор за лизинг на мобилно устройство „Самсунг“ от 10.05.2018 г. Твърди се, че съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг ответникът има право да придобие собственост върху устройството, като заплати допълнителна сума от 56,59 лв., а съгласно чл. 1, ал 3 от договора в случай че не заяви в писмена форма, че желае да върне устройството или не го върне, то той дължи последната вноска в размер на 56,59 лв., за да придобие собствеността върху устройството. Твърди се, че договорът за лизинг, както и за мобилни услуги в следствие неизпълнение на абоната били прекратени на 16.12.2018 г.

На следващо място, претендира се сума в размер на 46,10 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента от 10.05.2018 г. за мобилен номер ********** – това е вторият във времето договор, като тази неустойка била в размер, определен както следва: три месечни абонаментни такси по предоставения по този договор абонаментен план „Тотал 14,99“, които три такси без ДДС били на обща стойност 62,46 лв., но от тях се претендира сумата от 37,47 лв. Към тази неустойка е добавена и неустойка, представляваща разликата между стандартната цена на предоставеното устройство по договора за лизинг и цената на лизинговата вещ, която е дадена с отстъпка, като тази част от неустойката е в размер на 8,63 лв. Така общият размер от 37,47 лв. и 8,63 лв. дава претендираното вземане по този договор, а именно 46,10 лв.

Последното вземане, което се претендира, е в размер на 92,46 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 04.10.2012 г. във връзка с допълнителното споразумение за мобилен номер *********, а именно тази неустойка е изчислена като стойността на три месечни абонаментни такси.

Твърди се, че правото на разваляне на договорите било уредено в чл. 19б от ОУ при неплащане на дължими суми на падежа, поради което като последица това прекратяване представлявало разваляне без предизвестие. Не се предвиждало особена форма за разваляне на договора, поради което ищецът счита, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Сочи, че сключените договори били предсрочно прекратени, поради което ищецът се лишавал от ползите, свързани с договорите и поради тази причина били начислени неустойки. Последните доводи на ищеца съставляват доводи по същество, развити с молба от 24.10.2023 г.

Подаден е в срок отговор от особения представител, с който възразява, че ответникът не дължи претендираните вземания. Възразява за погасяване по давност на претендираните суми, като твърди, че съставляват периодични 2 плащания и забавата настъпва при неплащане на всяка месечна вноска от крайната дата на определения месец. Твърди се, че липсата на точно и конкретно определяне на дължимите суми по различните договори и на разграничаване на отделните договори, смесване на задълженията по тях, издаването на фактури, в които се наслагват задължения от различни договори, затрудняват потребителя, което съставлява нелоялна търговска практика съгласно ЗЗП. Ето защо възразява, че е налице нарушение правата на ответника като потребител. С тези доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са кумулативно съединени искове: по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 73,98 лв. - цена на месечни абонаментни такси по договор от 04.10.2012 г. и допълнително споразумение от 10.05.2018 г., за мобилен номер *********, за периода 25.09.2019 г. – 24.12.2019 г.; по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 29,98 лв. - цена на месечни абонаментни такси по договора за мобилни услуги от 10.05.2018 г., за мобилен номер **********, за периода 25.09.2019 г. – 24.12.2019 г.; по чл.422 ГПК, вр. с чл. 342 от ТЗ за лизинговите вноски в размер на 169,77 лв. за периода януари 2020 г. – април 2020 г. по Договор за лизинг от 10.05.2018 г.; по чл.422 ГПК, вр. с чл. 342 от ТЗ за плащане на допълнителна сума лизингова вноска от 56,59 лв. във връзка с придобиване собствеността върху мобилното устройство по Договор за лизинг от 10.05.2018 г.; по чл.422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД за неустойка в размер на 92,46 лв. по договора от 04.10.2012 г. и допълнителното споразумение от 10.05.2018 г. за мобилен номер *********, и за неустойка в размер на 46,10 лв. по договор от 10.05.2018 г. за мобилен номер **********. И двете неустойки се претендират като неустойки при разваляне на договора.

За основателността на предявените искове следва да са реализирани следните юридически факти: сключване на процесните договори за мобилни услуги, съответното допълнителното споразумение и договора за лизинг, с посоченото от ищеца съдържание на уговорените права, задължения и начин на разваляне; изпълнение задълженията на ищеца по предоставяне на съответните мобилни услуги и предаване на лизинговата вещ, настъпване падежа за плащане на абонаментните такси и лизинговите вноски, разваляне на договорите от ищеца; наличие на уговорени неустойки в случай на разваляне на договорите за мобилни услуги и за лизинг, както и на уговорка за дължимостта на цената за придобиване собствеността върху лизинговата вещ.

Установява се от представените в заповедното производство договори възникването на облигационната връзка между страните. Не се доказва обаче 3 при пълно и главно доказване, че ищецът е предоставил на ответника мобилните услуги, за които се е задължил с договорите за мобилни услуги и допълнителното споразумение. В тази връзка са представени фактури с приложена информация за потребление, кредитни известия, детайлно потребление. Тези доказателства съставляват едностранно съставени от ищеца документи. Върху представените фактури, също издадени от ищеца, липсва подпис на ответника, като същите бяха оспорени от особения представител с оглед начина на съставянето им. При това положение, издадените от самия ищец частни документи, които удостоверяват изгодни за него факти, не се ползват с висока доказателствена стойност. Те се явяват и единствено доказателство по делото относно предоставянето на мобилните услуги, което не се предполага по силата на сключените договори от 04.10.2012 г. за мобилен номер *********, с допълнително споразумение от 10.05.2018г. и от 10.05.2018 г. за мобилен номер **********.

В задълженията на мобилния оператор се включва осигуряването на покритие в съответната мобилна мрежа, така че потребителят да има възможност да осъществява разговори, да изпраща и получава текстови съобщения и да има достъп до всички други услуги, уговорени в договора.

Осигуряване на такова покритие обаче може и да не бъде извършено. Ето защо изпълнението на това задължение следва да бъде доказано при пълно доказване. В случая е неприложимо правилото на чл.182 ГПК, вр. с чл.55, ал.1 от ТЗ, тъй като не е изследвано счетоводството на ищеца. Дори фактурите да се приемат в качеството им на счетоводни документи, липсва информация дали са осчетоводени, както и за редовността на воденото счетоводство.

Начина за установява на тези факти е чрез счетоводна експертиза, предхождана или не от техническа, която да снеме данните от компютърната система на ищеца, за да може вещото лице със счетоводни познания да изследва фактите. В тази връзка ищецът поиска експертиза, но при дадените му многократно възможности не можа да обезпечи извършването й. На първо място, беше неясна сферата на специални знания, като ищецът уточни, че не желае счетоводна експертиза, а техническа. Назначена беше техническа експертиза, но поради процесуалното поведение на ищеца същата не беше извършена и в крайна сметка - заличена по искане на ищеца.

Липсват и други доказателства във връзка с изпълнение задълженията на ищеца, с които да бъдат съпоставени коментираните фактури и справки за потребление. Доколкото не се установява изпълнение задълженията на ищеца за предоставяне на услугите, не е възникнало задължение за абоната за плащане на цената на тези услуги – абонаментната такса. Поради изложеното подлежат на отхвърляне исковете за признаване за установена дължимостта на сумата от 73,98 лв. - цена на месечни абонаментни такси по договор от 04.10.2012 г. и допълнително споразумение от 10.05.2018 г., за мобилен номер *********, за периода 25.09.2019 г. – 24.12.2019 г. и на сумата от 29,98 лв. цена на месечни абонаментни такси по договора за мобилни услуги от 10.05.2018 г., за мобилен номер **********, за периода 25.09.2019 г. – 24.12.2019 г.;

4

Тези изводи се отнасят и до търсените неустойки. Същите се претендират поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги с оглед неизпълнение задълженията на абоната за плащане на дължимите абонаментни такси. Доколкото не се доказа за абоната да е възникнало задължение да плати претендираната цена за абонаментни такси, недоказани остават предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, т.е. за тяхното разваляне. Липсата на предпоставки за предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение на абоната, препятства възникване на вземанията за неустойки.

Ето защо исковете за тези вземания в размер на 92,46 лв. по договора от 04.10.2012 г. и допълнителното споразумение от 10.05.2018 г. за мобилен номер *********, и неустойка в размер на 46,10 лв. по договор от 10.05.2018 г. за мобилен номер **********., също подлежат на отхвърляне.