Решение № 1131 от 02.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000501952 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 6844 от 12.12.2024 г. по гр.д.№ 7899 по описа за 2023 г. на СГС е признато за установено по отношение на ответника Р. П. П., ЕГН **********, че ищцата С.

А. П., ЕГН ********** е титуляр на 5/8 ид.ч. от правото на собственост, а всеки от ищците И. Г. П., ЕГН ********** и Ц. Г. П., ЕГН ********** е титуляр на по 1/8 ид.ч. от правото на собственост на следните недвижими имоти: Апартамент № Б-2 с идентификатор *** по КККР на гр. София; 29/820 идеални части от дворно място, с идентификатор *** по КККР на гр. София и Гараж № 3 c идентификатор *** по КККР на гр. София и е осъдена ответницата да им предаде владението върху същите недвижими имоти.

Недоволна от решението е ответницата Р. П., която е депозирала срещу него въззивна жалба с вх. №9592/28.01.2025г., с която иска да бъде обезсилено като недопустимо, а ако това оплакване не бъде споделено, да бъде отменено като неправилно. В жалбата са изложени съображения за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се необсъждане на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, както и в игнорирането на част от ангажираните от ответницата. В този контекст поддържа, че решението е необосновано, тъй като неправилно е заключено, че не е оборила презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи – първата ищца и наследодателят на ищците, в придобиването на процесните имоти. Изложеното според жалбоподателката рефлектира върху правните изводи в решението и се е изразило в неправилно приложение на материалния закон.

В жалбата са изложени доводи са липсата на елементи от фактическия състав на ревандикационния иск срещу нея по отношение на Гараж № 3, тъй като не упражнява фактическа власт върху същия. Поддържа, че основанието, поради което ползва апартамент Б-2 е това, че синът й е съсобственик на същия, а тя е негова майка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ищците, които чрез процесуалния им представител са депозирали в срок отговор. В него поддържат, че е неоснователна и излагат 1 подробни съображения за правилен анализ на доказателствения материал, за съответното и обосновано установяване на относимите към спора факти и за правилни изводи относно правните основания за установяване на претендираното от ищците право на собственост и за предаване на владението от ответницата върху техните идеални части от недвижимите имоти. Въз основа на горното искат да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Във въззивното производство не са приобщени нови доказателства.

Софийският апелативен съд в настоящия състав намира, че след анализ по отделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, първоинстанционния съд е извел обосновани фактически констатации, както следва :

Г. П. П. и ищцата С. П. са сключили граждански брак на 18.12.1983г., който е прекратен със смъртта на съпруга Г. П., настъпила на 11.07.2013 г., видно от препис извлечение от акт за смърт № 0390 от 12.07.2013 г. на СО – р-н „Сердика“.

От удостоверение за раждане № 636617 се установява, че П. Г. П. е син на Г. П. и на ответницата Р. П. П..

Починалият Г. П. П. е оставил наследници по закон, съгласно Удостоверение за наследници изх. № 1401/27.06.2018 г. на СО – р-н „Сердика“, които са съпруга му С. А. П., дъщеря му Ц. Г. П. и синовете му И. Г. П. и П. Г. П..

От Удостоверение № 20190514110758/14.05.2019 г. от Агенция по вписванията е видно, че в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за лицето С. П. към дата 14.05.2019 г. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.

С нотариален акт № 172, том V, рег. № 8451, дело № 901 от 07.12.2006 г. на нотариус Д. Т. с район на действие гр. София, рег. № *** на НК, Г. П. П. е купил от „КАЛИСТО – МАТИ“ ЕООД АПАРТАМЕНТ № Б-2 на втори (първи жилищен) етаж, кота +2,50 със застроена площ от 97,12 кв.м., състоящ се от дневна с готварна, две спални, баня, тоалетна, перално помещение, при граници: изток-апартамент № В-3: запад – двор; север стълбище и коридор, юг - двор, ВЕДНО с ИЗБА № 14 в избения етаж, кота 2,65, със застроена площ от 3,43 кв.м. при граници: изток – коридор; запад изба № 12; север - коридор, юг - изба № 15,както и 5,27% ид.ч. от общите части на Жилищната сграда - секция Б, в която се намира апартаментът, изградена в дворно място, находящо се в ***, съставляващо УПИ № XII-195 от кв. 27 по плана на гр. София, м. “Манастирски ливади-изток“ с площ на УПИ 820 кв.м. и при граници: от две страни – улици, УПИ XIII-196, УПИ X-197 и УПИ IX-201,202.

Последвало е изповядване на нотариален акт № 173, том V, рег. № 8452, дело № 902 от 07.12.2006 г. на нотариус Д. Т. с район на действие гр. София, рег. № *** на НК, с който Г.

П. П. е купил 29/820 идеални части от дворно място, находящо се на горепосочения адрес в гр. София, а с нотариален акт № 27, том 1, рег. № 533, дело № 26 от 02.02.2007 г. на нотариус Д. Т. с район на действие гр. София, рег. № *** на НК, същият е купил от „КАЛИСТО – МАТИ“ ЕООД ГАРАЖ № 3 на първия (партерен) етаж, кота +0,00, със застоена площ от 21,57 кв.м. при граници: изток - входно фоайе, запад - двор, север - стълбище, юг - гараж № 4, КАКТО и 1,10% ид.ч. от общите части на жилищната сграда-секция Б, в която се намира гаражът, изградена в дворно място на горепосочения адрес в гр. София.

Приета по делото е нотариална покана от 13.10.2015 г. на нотариус М. Е. с рег. № *** на НК, с която С. А. П., И. Г. П. и Ц. Г. П., са предявили претенция към сина на ответницата П. Г. П., за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваните от тях идеални части от описания по-горе недвижим имот. Същата е връчена на 14.10.2015 г.

С решение № 20081194 от 28.02.2023 г. по гр. дело № 38551 по описа за 2019 г. на СРС е допусната съдебна делба на процесните имоти между тримата ищци и П. Г. П., при квоти 5/8 ид.части за съпругата на Г. П. и по 1/8 ид. част за всяко от децата му. Страните не твърдят и не представят доказателства, че решението е влязло в законна сила.

Ответницата Р. П. е представила като доказателство разписка за депозит от 23.11.2006г., в която е вписано, че е заплатила сума от 1000 евро, като гаранция за задължението й да сключи предварителен договор за закупуването на процесния апартамент 2

2-Б на ***ъс собственика на имота Л. С. А.. Същата е подписана от депозиралия сумата и от продавача. Видно е обаче от Справка за вписвания, отбелязвания и заличавание по партидата на продавача Л. С. А., издадена от от АВп, че за периода 1991 – 2008г. по партидата на това лице няма извършени вписвания за процесните имоти.

Доказан факт в делото е, че в книгата на собствениците на жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент като собственик е вписан Г. П., а като членове на домакинството, които живеят със собственика Р. П. и П. Г. П., с начална дата на обитаване 2007г.

С пълномощно, с нотарилна заверка на подписа на упълномощителя от 06.11.2006г., Г. П. е упълномощил ищцата С. П. да го представлява за всякакви действия на управление и разпореждане в качеството му на собственик на недвижими имот, находящ се в гр. София, който е различен от процесния.

Видно е от решение, постановено на 28.05.2007г. по фирмено дело №141/2002г. по описа на СОС, че е постановено вписване в Регистъра за търговски дружества и техните клонове прехвърлянето на 50 дружествени дяла от капитала на „ЕНЕРДЖИ КОРПОРЕЙШЪН“ ООД от К. К. на С. П., в резултат на което е приета за съдружник в дружеството.

От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели относими към предмета на делото са тези за фактите, свързани с реализирането на фактическа власт в процесните имоти. В тази връзка в показанията на свидетелката Л. Й. , ангажирана от ищците се сочи , че няма лични впечатления за процесните имоти, а има информация за тях от С. и тя е споделяла, че в апартамента на *** живее любовницата на Г. и общото им дете, а ищците не са живели там. Сочи, също че гаражът по данни отново от ищците се отдава под наем от ответницата. Настоящият състав обаче приема, че не следва да дава вяра на тези показания тъй като свидетелката освен, че пресъздава информация, споделена й от ищците, а не за лично възприети от нея факти, сама е заявила, че е била по – близка с тях, поради връзката си с И. П., която е продължила до 2004-2005г. Недвижимите имоти са придобити по – късно и към дата на придобиването им през 2006г. и 2007г. тя вече не е била в близък и чест контакти с ищците, респ. не е имала непосредствени впечатления за случващото се в семейството на П.и.

От своя страна свид. Л. – доведена от ответницата споделя, че след закупуването на апартамента и гаража на ул. „***“ е била ежеседмично на гости в него и е виждала и гаража, който бил пълен с вещи на Г. и П. – синът на ответницата. Свидетелката твърди, че Р. не ползва гаража, а нейният син, който лично е отварял гаража пред свидетелката.

Правни изводи :

Направеното в отговора на исковата молба възражение, което се поддържа и във въззиваната жалба, за недопустимост на ревандикационния иск, поради наличието на висящо делбено производство между ищците и П. Г. П. – син на ответницата, е неоснователно. Безспорно е, а е разяснено и в ТР №3/2020 на ОСГК, че всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта, като правата на съсобствениците са взаимно свързани и взаимно се ограничават. В настоящото производство ищците целят да защитят ограничаването на първото им правомощие от ответницата, а с делбеното целят да прекратят съсобствеността върху недвижимите имоти, с което реализират третото си правомощие - разпореждане със съсобствените имоти. Това означава, че предмет на двете съдебни производство са две различни правомощия на правото на собственост и макар да е по отношение на едни и същи недвижими имоти, висящността на делбеното не лишава ищците от правен интерес от ревандикационното.

Успоредно с изложеното, ответницата П. не е страна в делбеното производство, поради което субективните предели на силата не пресъдено нещо на решението по него, не се разпростират върху нейната правна сфера.

3

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният състав следва да реши спора по същество, като реализира проверка на правилността му, в рамките на оплакванията в жалбата.

Разглежданите искове са с правно основание чл. 108 от ЗС, основателността на които е предпоставена от това ищците да докажат, че са собственици на сочените идеални части от претендираните имоти, че същите се владеят фактически от ответницата, както и че осъществяваната от последната фактическа власт е без основание.Тези обстоятелства следва да са налице едновременно.

От своя страна ответницата следва да докаже възраженията си срещу изтъкнатите от ищците факти, запълващи състава на ревандикационния иск – процесните имоти не са придобити в режим на съпружеска имуществена общност от С. П. и Г. П., тъй като първата няма принос за придобиването им; ищците не притежават сочените от тях идеални части и тя се намира на годно правно основание в имота, тъй като е част от семейството на сина си П. П., на когото е предоставено ползването им до приключването на делбеното производство.

Спорът в делото и пред двете съдебни инстанции е концентриран върху притежаваните от ищците идеални части от правото на собственост за процесните апартамент, гараж и поземлен имот.

Във връзка с това, решаващият състав приема, че недвижимите имоти са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като към датите на придобиването им ищцата С. П. и наследодателят на страните Г. П. са имали сключен граждански брак, като последният е прекратен едва със смъртта на съпруга, настъпила на 11.07.2013 г. Към датата на откриване на наследството, поради липсата на избран от съпрузите режим на разделност или на договорен режим на имуществените им отношения, придобитото от тях имущество по време на брака е подчинено на законовия режим на общност, уреден в СК. Съгласно чл.