Решение № 1602 от 21.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1602 гр. Велико Търново, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110101617 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Т. П., в която са изложени твърдения, че на **.**.****г., **.**.****г. и **.**.****г. с ответника сключил договори за заем като му предал съответно сумите от 512,56 евро, 1000 евро и 1025,12 евро, а последният се задължил да ги върне. Изтъква се, че след покана заемателят не е изпълнил задължението си и е изпаднал в забава. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава получаването на сумите от ищеца като изтъква, че същите не са предоставени в заем, а за покрИ.е на разходите в общото им домакинство като фактически съжители и съпрузи. С оглед изложеното, счита вземанията за недължими като отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Страните по делото първоначално живели при условията на фактическо съпружеско съжителство, а на **.**.****г. сключили граждански брак, прекратен с развод на **.**.****г. През времето на съвместното им съжителство единствено ищецът реализирал доходи и осигурявал издръжката на семейството, а ответникът полагал грижи за 1 домакинството и за отглеждане на децата. Тъй като Н. П. нямала доходи, И. П. ежемесечно осигурявал средства за покрИ.е на собствените й нужди чрез парични преводи по нейната банкова сметка с посочване на основание „захранване сметка”. За периода от месец февруари до месец октомври 2022г. И. П. продължил да предоставя горепосочените средства на Н. П., но по нейно искане извършил и преводи на **.**.****г., **.**.****г. и **.**.****г., с основание „заем”, с които й предоставил съответно 512,56 евро, 1000 евро и 1025,12 евро, за да ги даде в заем на своя приятелка. След прекратяване на брака отношенията между страните се влошили като с покана от 12.03.2025г. ищецът поискал от ответника връщане на предоставените заемни средства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За сключване на договор за заем по чл. 240 от ЗЗД е необходимо съгласуване на волеизявленията на страните по сделката и реалното предаване от заемодателя на заемателя на уговорената сума пари или заместими вещи. В разглеждания случай е налице прехвърляне на пари от банкова сметки на ищеца в банкова сметка на ответника при посочени основания за извършване на банковите преводи. Ответникът е знаел за основанията при преводите на средствата, различаващи се от тези за собствената му издръжка, и се е съгласил с тях след като не е предприел действия, с които да демонстрира през ищеца отказ да ги получи или ползва. В същата насока са и събраните по делото гласни доказателства. Възражението на ответника, че средствата са предоставени за нуждите на семейството е недоказано. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

Претендираните суми са предоставени по искане на ответника с друга цел, независимо от текущото захранване на банковата му сметка от ищеца за осигуряване на собствената му издръжка и поддържане на висок жизнен стандарт. Достига се до извод, че е осъществен фактическият състав за възникване на процесните заемни правоотношения като ищецът има право, на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от ответника връщане на сумата от 4963,27 лв., представляваща левова равностойност на предадените по процесните договори за заем общо 2537,68 евро. Определеният в поканата срок е изтекъл и липсват доказателства за доброволно изпълнение като длъжникът е изпаднал в забава. От забавата на длъжника е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от предявяване на исковете - 09.05.2025г. до окончателното изплащане на задълженията. Поради изложеното исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото претенцията на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да плати на ищеца сумата от 1008,42 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

2

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда Н. Д. П., родена на **.**.****г., гражданин на ***, с адрес гр. ***, ул. „***” №***, да заплати на И. Т. П. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №7, сумите от 1002,48 лв.

/хиляда и два лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща вземане по договор за заем от **.**.****г., 1955,83 лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ - главница, представляваща вземане по договор за заем от **.**.****г. и 2004,96 лв. /две хиляди и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ главница, представляваща вземане по договор за заем от **.**.****г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.05.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 1008,42 лв. /хиляда и осем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3