Решение № 243 от 24.11.2023, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Б.С., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20221410101376 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Н. и ****” ООД, с ЕИК: 121905136, със седалище и адрес на управление гр. С., район „П.“, ж. к. „Хаджи Димитър“, ул. ”К. Г. М.” № 30, представлявано от Л. Ц. С. - Управител, чрез адв. Р. А. Д. от САК против ответника Ц. Д. Ц., с ЕГН: **********, с адрес в с. А., общ. Б.С., област В., ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Ц., че дължи на „Н. и ****” ООД, с ЕИК: 121905136 гр. С. сумата от 4000.00 лева /четири лева/, представляваща дължима главница по Споразумение от 22.12.2021г. считано от 05.08.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 22.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за образуване на делото в размер на 80,00 лева /осемдесет лева/, платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева /петстотин лева/.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника има подписано споразумение от 22.12.2021г. за уреждане на имуществените отношения между страните по повод разделяне на съвместното им участие в „предприятие“ за производство на ел. енергия от възобновяеми източници.

Сочи се, че с това споразумение една от притежаваните от дружеството общо две фотоволтаични централи остава в собственост на „Н. и ****“ ЕООД, а другата бива прехвърлена на дружеството „Сънпро инженеринг“ ООД с ЕИК:20620366, със собственици на капитала и управители ответникът 1

Ц. Д. Ц. и двамата му сина Димитър Ц.в Д. и Владислав Ц.в Д..

Излагат се доводи, че с посочените две фотоволтаични централи ищцовото дружество е погасявало задължения към наследниците на трето за делото лице - С. Т. В. – бивш съдружник, който е кредитирал юридическото лице за построяването на централите.

В исковата молба е отразено, че изваждането на една от фотоволтаичните централи от патримониума на „Н. и ****“ ЕООД, рязко е намалило възможностите му да продължи да погасява дълга си.

Именно поради това, се твърди от ищеца, че срещу получаването на централа с наименование ФТЕЦ „А. 2“, с индустриална мощност 30 кW, ответникът Ц. Д. Ц. е поел задължение, съгласно т.7.2 от посоченото по-горе споразумение, в лично качество да поеме половината от задължението на дружеството към наследниците на С. Т. В., възлизащо на сумата от 20000 лева.

Релевира се, че това задължение е разсрочено за изплащане ежемесечно, като падежът на всяка дължима вноска е бил 5-то число на текущия месец, считано от 01.01.2022г..

Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба Ц. Д. Ц. не е заплатил нито една вноска от задължението си към „Н. и ****“ ЕООД по Споразумение от 22.12.2021г..

Поради неизпълнението на ответника, на 23.08.2022 г. ищецът подал срещу него заявление по чл. 410 от ГПК за сумата от 4000 лева / четири хиляди лева /, представляваща дължима главница по Споразумение от 22.12.2021г. считано от 05.08.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 22.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за образуване на делото в размер на 80,00 лева /осемдесет лева/, платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева /петстотин лева/, като било образувано ч. гр. дело № 1063/2022 г. на РС-Б.С., по което с разпореждане по същото съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 24.08.2022 г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като направил изрично възражение, в което се твърди, че е правил преводи и счита, че задължението му по издадената заповед не е точна.

Поради това на ищцовото дружество е указано по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви положителния устонвителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли съда, да признае за установено съществуването на вземането на „Н. и ****” ООД, с ЕИК: 121905136, със седалище и адрес на управление гр.

С., район „П.“, ж. к. „Хаджи Димитър“, ул. ”К. Г. М.” № 30, представлявано от Л. Ц. С. - Управител срещу Ц. Д. Ц., с ЕГН: **********, с адрес в с. А., общ. Б.С., област В., *** в размер на 4000.00 лева /четири лева/, представляваща дължима главница по Споразумение от 22.12.2021г. считано от 05.08.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата 2 на подаване на заявлението в съда - 22.08.2022 г. до изплащане на вземането.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът Ц. Д. Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И. Я. от САК е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва изцяло исковата претенция на ищеца.

В представения от ответника отговор на исковата молба се твърди, че описаните от ищеца факти не отговарят на действителното положение между страните.

На първо място се сочи, че прехвърлянето на ФТЕЦ не е с цел разделяне на предприятието, а за да се погасят задълженията на ищеца „Н. и ****“ ЕООД към ответника Ц. Д. Ц..

Релевира се, че ответникът през 2012г. е предоставил на ищцовото дружество заем в размер на 45000 лева за изграждането на ФТЕЦ, като вместо връщане на заема „Н. и ****“ ЕООД е прехвърлило на цесионера ФТЕЦ „А.

2“.

Счита се, че прехвърлянето на ФТЕЦ „А. 2“ на „СЪНПРО ЕНЕРДЖИ“ ООД е осъществено, с цел погасяване на неизплатено задължение на ищеца, поради което на 22.12.2021г. е бил сключен Договор за прехвърляне на собственост вместо плащане, в който е обективирано посоченото прехвърляне на фотоволтаичната централа.

Излагат се доводи, че видно от протокол от общо събрание на съдружниците на „Н. и ****“ ООД, проведено на 04.01.2013г. дългът на съдружника С. Т. В. възлиза на 115 382,48 лева, в която сума са включени 45 000 лева задължения към съдружника Ц. Д. Ц.. Впоследствие на 17.06.2018г. е сключена извънсъдебна спогодба с лицето Г. Т.

В./ наследник на С. Т. В./, по силата на която е опростена сумата от 57000 лева. Именно поради това се счита, че дългът на ищцовото дружество към наследниците на С. Т. В. е намалял на 13382,48 лева, като при сключването на спогодбата е изплатена сумата от 1000 лева и е прието задължението да се погасява на месечни вноски от по 1000 лева, считано от 01.07.2020г..

С оглед горното се твърди, че към датата на споразумението, сключено между страните по делото, а именно 22.12.2021г. не е съществувал непогасен дълг, в който Ц. Д. Ц. да встъпи по съглашение с дружеството „Н. и ****“ ООД.

С отговора в условията на евентуалноаст, ответникът е направил възражение за прихващане на задължение на ищеца към ответника в общ размер на 6615.11 лв., за която сума се твърди, че е дължима по сключен между страните на 19.12.2011г. нотариално заверен договор за наем на недвижим имот, представляващ „Дворно място, с площ от 1400 кв. м., ведно с построената в него МЖС със застроена площ от 60 кв. м. и ПСЗ от 31 кв. м., представляващо ПУП I-728, кв. 35 по регулационния план на с. А., общ. Б.С., обл. В..

3

Моли се съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендират се направените по делото разноски.

След преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл. 422, във вр. с чл.

415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

За основателността на иска ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и неговият размер, а именно наличието на следните предпоставки: наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен, сключен с ответника договор за заем, изпълнение на поетите от страна на заемодателя задължения по договора за предоставен на ответника заем, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на договорените погасителни вноски, както и настъпилата изискуемост на вземането.

В тежест на ответника е да установи чрез надлежните доказателства и доказателствени средства, дължи ли се на ищеца оспорената сума от 4000,00 лв., заплатена ли е или не, причините за това, тъй като чрез възражението на длъжника – ответник по заповедното производство се оспорва изцяло вземането по заповедта за изпълнение.

От представеното и прието по делото споразумение от 22.12.2021г., сключен между страните се установява, че ответникът Ц. Д. Ц. от с. А., общ.

Б.С. е поел половината от задължението на „Н. и ****“ ООД към наследниците на починалия длъжник С. Т. В. в общ размер на 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/ или сумата от 20000 лв. /двадесет хиляди лева/.

Изрично е отбелязано в изр. второ на чл.7, ал.2 от споразумението, че посоченото задължение в отношенията между „Н. и ****“ ООД и напускащия съдружник – Ц. Д. Ц. ще се счита за личен дълг на последния към дружеството ищец по настоящето дело. В ал.3, страните са приели и са се съгласили изплащането на дълга да стане разсрочено, на вноски, платими до пето число на всеки месец, считано от 01.01.2022г., като месечната вноска, платима от напускащия съдружник Ц. Д. Ц. не може да бъде по-малка от 500 лева, до изплащане на пълния размер на задължението.

Съгласно чл.6 от споразумението, страните са постигнали съгласие, че уреждат окончателно отношенията си във връзка с предоставен заем от Ц. Д.

Ц. и освобождаването му като съдружник в „Н. и ****“ ООД.

Сключеното между страните споразумение представлява спогодба, и има характер на договор - чл. 365 ЗЗД. Ответникът не е оспорил материалната доказателствена сила на споразумението от 22.12.2021 г.. Със сключване на споразумението, съгласно цитираната разпоредба на ЗЗД, страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимни отстъпки могат да се създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора.

4

Съгласно този взаимен акт ответникът следва да заплати на ищцовото дружество исковата сума. Сключеното споразумение, както се изложи, има характер на извънсъдебна спогодба, същата не противоречи на закона и не е оборена доказателствената й сила, нещо повече - като писмено доказателство даже не е оспорена, поради което обвързва страните и представлява самостоятелно правно основание за предяваване на исковата претенция.

Съдът приема, че съгласно посоченото споразумение от 22.12.2021г. между страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно правоотношение, твърдяно от ищеца.

Ответникът не ангажира доказателства, от които да се направи извод, че е платил, задължението произтичащо за него от сключеното споразумение, поради което за ищцовото дружеството е възникнало правото да потърси вземането си по съдебен път.

С отговора на исковата молба, ответникът Ц. Д. Ц. е направил възражение за прихващане на задължения на ищеца „Н. и ****“ ООД към него в общ размер на 6615.11 лева, вземане произтичащо от сключен между страните на 19.12.2011г. нотариално заверен договор за наем на недвижим имот, представляващ „Дворно място, с площ от 1400 кв. м., ведно с построената в него МЖС със застроена площ от 60 кв. м. и ПСЗ от 31 кв. м., представляващо ПУП I-728, кв. 35 по регулационния план на с. А., общ. Б.С., обл. В..

Възражението за прихващане е процесуален способ за прекратяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. Това е процесуално действие, с което ответникът се защитава срещу предявения иск, като същото се релевира в срока за отговор на исковата молба. В случая по делото е спазен срокът и възражението за прихващане е направено надлежно от ответника Ц.