Протокол № 287 от 27.02.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 287 гр. Варна, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20233100101728 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:36 часа се явиха:

Ищецът И. В. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. М. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ОБЩИНА АКСАКОВО, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, представлява се от Ю.К. ИРИНА ДОБРЕВА , редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

Ю.К. ДОБРЕВА: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА депозирани от Община Варна документи, както следва: писмо изх. № РР-12-235-(1)/25.01.2024 г., писмо изх. № ЗЖ296/01.02.2024 г., писмо вх. 0 2400-82/05.02.2024 г.

АДВ. Г.: Считам, че депозираните документи са неотносими и не се разбира в каква връзка се представят, какво се установява и доколкото срокът за представянето им е преклудиран, моля да не се приемат.

СЪДЪТ намира, че представените от Община Аксаково документите са 1 относими и допустими, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, докладваните в днешното съдебно заседание, заверени преписи от документи, както следва:

От ответника – С молба вх. № 2905/02.02.2024 г. – писмо изх. № 240066/01.02.2024 г.; писмо изх. № РР-12-235(1)/25.01.2024 г.; справка;

С молба вх. № 3280/07.02.2024 г. – писмо вх. № 2400-82/05.02.2024 г. и писмо изх. № 2400-55/29.01.2024 г.;

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетели: М.И.Д., М.Т.И., И.Т.К., Й.Д.К. и И.Н.Я. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

М.И.Д., ЕГН ********** на 38 години, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. Д.: Аз съм от село З.. Село В. се намира на пет километра от З..

Знам рибарниците, тъй като аз по принцип съм рибар и често съм ходил там.

Знам рибарниците от 25-30 години. От 1990 г. живея в село З. и през 1997 г. също съм живял в З.. Не съм бил там единствено по време на казармата.

Рибарниците се намират между село В. и село З. на един километър от З..

Представляват водни басейни 12 на брой.

Познавам ищеца от близо 30 години, от 1996-7 година защото постоянно ходех на язовира за риба и го познавам от там. Познавам го защото той стопанисваше язовира и се виждахме често. Аз и преди това още от 1990 г. съм ходил там, но тогава И. не беше там. Когато се уволних през 1996 година И. вече беше там. И. държеше и стопанисваше язовира и там се запознахме. На следващата година станахме приятели като по същото време взе и тези развъдници, през 1997 година – тези 12 басейна. Не знам от кого ги взе. Когато ги взе съм ходил да ловя риба от там. Когато ходех да ловя риба лично от И. съм искал разрешение, даже впоследствие започнахме да ги оправяме, да ги чистим. Преди това те бяха в ужасно състояние, беше цялото буренясало. От тогава 10 години работех там. И. ми плащаше. Друг не ми е плащал.

Не знам кой е С.А.Н.. Знам коя е И.Н.Я., тя е от село Л.К., познавам я 2 като леля В.. Не знам тя да има нещо общо с тези рибарници. А.И.А. също не знам кой е. Не знам никой от ТКЗС Г.Д. село В., нямам никаква работа там.

Още от самото начало извършихме ремонтни дейности и сложихме ограда, може би 1-2 години след 1997 г. Точно не мога да кажа, но имаше портали, сложихме табели с надпис „Строго забранено влизането, частна собственост“. Не пишеше името на собственика, но всички знаеха, че е частна собственост. Съответно никой не можеше да влезе без да се обади.

СЪДЪТ предявява на свидетеля скица на лист 135 от делото.

СВИД. Д.: Това е бетонен път където има железен портал, който е главния вход за рибарниците (свидетелят посочва на скицата отклонението от главния път в северна посока). Има още три входа, които са второстепенни и от които вкарваме храна за рибата и други. Единият е на главния път преди отклонението на пет метра и точно там поставихме ограда и табела може би 2-3 години след 1997 г. Ние дълго време правихме тези ремонти не само около самото землище, но и в самия имот. Официалният вход си е там, където е портала още от преди демокрацията, а отдолу входа е за малките водоеми.

От северната страна на рибарниците има диги. Всички рибарници са едно цяло като между тях има диги, за да може да се преминава. Цялото място го почистихме наведнъж и ги ползвахме, но имахме проблеми с малките басейни на юг. В големите постоянно имаше вода и постоянно сме косили и сме махали папури, а в южните нямаше вода или имаше малко вода, но и тях ги чистихме, за да не обрастват. На 2-3 пъти направихме опит да зарибим и южните рибарници, но за съжаление много малко вода се събираше в тях.

Големите се водоснабдяваха от реката, но малките нямат възможност да се пълнят от реката, пълни ги само дъждът. Не знам за какво са ги ползвали навремето, но са ги поддържали и ние ги поддържахме. Има вход и от север и там също има друг портал, имаше и бариера и табела: „Строго забранено влизането, частна собственост“. И. тогава си живееше във Варна, но в седмицата идваше по 3-4 пъти, а често и всеки ден. В негово отсъствие аз съм отговарял и съм се грижил за рибарниците. Идваха и други работници като аз съм ги разпределял и наблюдавал. Тогава никъде другаде не съм работил.

Основно идваха рибари, рядко сме снабдявали. Повечето рибари са идвали за хоби, правеха си барбекю и сме се събирали там с доста приятели.

Започнах работа при И. през 1997 г. началото на лятото. Аз септември 1996 г се уволних, до края на годината охранявах язовира и след това започнах да работя на рибарниците пролетта или лятото. През тези години съм бил там постоянно и абсолютно никой не е идвал да предявява претенции или да ни пита защо сме там.

Там където е дигата няма ограда и не може да има.

И. държеше и язовир З.. Не знам как е взел рибарниците. Аз знам, че той е собственика и че ги е купил. Не знам от кого ги е купил. Може би не съм бил роден, когато са били изградени рибарниците, не знам кой ги е изградил. Рибарниците са изкуствено изградени с пръст. Работих за И. до 2008-9 година, бях постоянно там. След това напуснах и започнах да се занимавам със строителство, след това ходих и в Г. през 2014-5 г., но до 2016 г. доста често ходех там. През 2016 г. заминах за Г., през 2017 г. се прибрах и сега съм на село. За последно съм ходил на рибарниците може би през 2017 г.

3

Мисля, че ходих там и преди около 2 години. Отидох вечерта за малко, да се обадя на вуйчо ми, който беше отишъл там. Тогава нямаше обхват и слязох да го извикам.

Миналата година разбрах, че И. е продал рибарниците. Не познавам хората, на които ги е продал.

Знам, че е продал големите рибарници и водоема. Южните водоеми се водят малки за малки рибки. В момента малките рибарници ги държи И. и той се грижи за тях. Знам, че е продал една част, а другите - малките си ги е оставил. Може би преди две години сме говорили или след като продаде сме говорили какво ще ги прави малките рибарници, но така си останаха нещата.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

М.Т.И., ЕГН ********** на 40 години, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. М.Т.: Аз съм от село Л.К.. Знам рибарниците между село В. и село З. още от 1997 г. защото нашите родители гледаха там пет декара краставици, които се намираха близо до рибарниците и през свободното време ходихме от време на време с брат ми за риба. Оттогава познавам и И..

И. взе рибарниците през 1997 г. април или май. Аз тогава да съм бил 12-13 годишен. Ходихме там с по-големия ми брат. Брат ми ще е бил на 17-18 години. Не знам откъде И. взе рибарниците, но като ги взе ние почнахме да му помагаме в почистването и поддръжката. Не знам на кого бяха рибарниците преди това.

Не знам кой е С.А.Н.. И.Н.Я. е съжителка в нашето село, но не знам да е имала нещо общо с рибарниците. Леля И. е магазинер на селото. Не познавам А.И.А.. Не знам имотите на ТКЗС Г.Д..

И. огради рибарниците още през 1997 г. като сложи и табели, че е частна собственост, бетонни блокчета, бодлива тел и още си стоят тези неща там. Не помня кой му помогна за оградата. Идваха хора, които работеха за него. Аз не ходех много често, а от време на време. Виждал съм М. да работи там, но аз по-рядко ходех да помагам с брат ми.

СЪДЪТ предявява на свидетеля скица на лист 135 от делото.

СВИД. М.Т.: Това са малките рибарници (свидетелят сочи процесния имот). Родителите ми гледаха краставици в горната част на скицата. Ограда има към главния път. Бетонният път води към постройките и рибарниците.

Южните рибарници почти винаги бяха сухи, пълнеха се само от дъждовете. В северните рибарници винаги имаше вода, но не мога да кажа от къде.

Язовирът трябва да се пада някъде на север.

Тогава И. си живееше във Варна. И. построи къща и хале, но не помня много. Знам, че рибарниците са си на И.. Сега знам, че продаде северните 4 рибарници. Знам това от самия него и знам, че някаква част остана за него.

Ходил съм там и през 2001 г. Мисля, че като ги взе през 1997 г. почна там нещо да се строи и почистиха много добре. Не съм чувал някой друг да твърди, че е собственик на имота освен И.. Има видима граница между това, което е продал и това, което е останало за него, има дига. Не помня до дигата да е имало ограда. Не знам леля И. да е имала нещо общо с рибарниците, не знам да е продавала някакви неща.

Последните години често съм ходил там по 6-7 пъти на година. И. или е бил там или сме се обаждали и само с негово разрешение влизахме. Не помня дали И. купи сградите или ги построи той. Виждал съм И. да поставя оградите и табелите, помня много добре това. Сега и табелите и оградите си стоят.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва: