Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 834 от 29.09.2025, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 3320/2022
Вид
Решение № 834
Подписан
29.09.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Мирослава Неделчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Добрич, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230103320 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, *** ап. 1, с която срещу „Вилокс Груп“ ЕООД, ЕИК 040348114, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ** Ж. К., са предявени следните обективно съединени иска: за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразна на Заповед от 15.09.2022г. на ** на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между ищеца и ответника, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено; за възстановяване, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност: „***“ с място на работа – игрална зала „***“ в ****; за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл.225, ал.1 от КТ, за времето, през което ищецът е останал без работа, в резултат на незаконното уволнение, за максимално установения от закона шестмесечен срок, а именно за периода от 16.09.2022г. до 16.03.2023г. в размер на 6024.40 лв. /шест хиляди двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2022г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът работил, считано от 09.06.2015г., като „***“ към ответното дружество с място на работа - игрална зала „***“ в **** по безсрочен трудов договор, при уговорено работно време от 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 500 лв.

1

/към датата на сключване на трудовия договор през 2015г./.

Със заповед №273/15.09.2022г. на изп. директор на ответното дружество трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като му било наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“, считано от 16.09.2022г. /връчването на заповедта на работника, при отказ, удостоверено чрез двама свидетели/.

Ищецът счита, че заповед от 15.09.2022г. е незаконосъобразна, тъй-като не била спазена процедурата по издаването и. Така, заповедта била подписана от лице без представителна власт по смисъла на чл.192, ал.1 от КТ, което я правела незаконна само на това основание.

Отделно от горното, работодателят не е събрал и оценил доказателствата, във връзка с твърдяното нарушение от ищеца, за да прецени съответства ли тежестта на нарушението на дисциплинарното наказание.

Заповедта не била мотивирана, в нея ответникът изложил собствената си преценка, формирана, въз основа на неточно и непълно тълкуване на фактите от една страна и от друга, от игнориране на факти, които не били изложени в заповедта.

Ищецът твърди, че не е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и затова не били налице основания за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. С. Д. оспорва да е извършил твърдяното от работодателя му нарушение.

С оглед гореизложеното, ищецът счита, че прекратяването на трудовия му договор е незаконосъобразно и е предявил в срок искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищцовата страна претендира сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Не се оспорва, че страните са били в трудови правоотношения, считано от 2015г. до датата на уволнението, че ищецът е изпълнявал длъжността „***“ с място на работа – игрална зала „***“ в **** и при последно утвърдено ОТВ в размер на 851.00 лв. и при последно БТВ на Д. за месец август 2022г.

/месеца, предхождащ уволнението м. септември 2022г./ в размер на 1115.63 лв.

Не се оспорва, също така, че ответникът е издал атакуваната заповед от 15.09.2022г., с която е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като заповедта била връчена на С. Д. на 16.09.2022г.

Ответникът оспорва исковата молба, досежно твърденията на ищеца, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено незаконосъобразно, при неспазване на предвидената в КТ процедура.

Ответникът оспорва като неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Твърди, че е издал Заповедта от 15.09.2022г. при наличие на представителна власт, така, видно от ТР, ответното дружество се представлявало от ** Ж. К. и 2 от прокуриста С. Б. /който от 2016г. до сега е на тази длъжност, надлежно вписан като такъв в ТР/, който е подписал заповедта и е разполагал в пълен обем с работодателска правоспособност, вкл. и с с правомощията да налага дисциплинарни наказания.

Ответникът твърди, че оспорената заповед от 15.09.2022г. съдържала всички реквизити, вкл. и пространни мотиви и е издадена при наличие на законови предпоставки. В този аспект, в отговора се твърди, че на 12.09.2022г. е била връчена покана до ищеца /получена лично от него/, за да даде обяснения, с което е уведомен за образуването срещу него дисциплинарно производство, изложени са били факти и обстоятелства и са му били поставени конкретни и ясни въпроси, на които да отговори. Д. е представил на работодателя си саморъчно датирани и написани обяснения, които били непълни, неясни и дори противоречиви, заради това, били приети като недостоверни от ответника и той не ги е кредитирал.

В този смисъл ответникът настоява за отхвърляне на главния иск, като неоснователен.

Доколкото, акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ /възстановяване на предишната длъжност, заемана преди прекратяване на трудовия договор/, е обусловен от съдбата на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който ответникът счита за неоснователен, то и този иск по т.2 на същата норма се сочи, че следва да бъде отхвърлен, отново поради неоснователност.

Ответникът оспорва и иска за обезщетение по чл.225 от Кт и моли за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.

Към отговора си, ответникът е приложил копия на трудовото досие на ищеца, ведно с препис за него. Работодателят моли, съдът да допусне гласни доказателства, чрез разпит на трима поименно посочени свидетели, както и да назначи СТЕ с конкретно поставени задачи. Ответникът претендира сторените съдебни разноски.

В срока за отговор по ИМ, ответното дружество е предявило насрещни искове срещу работника Д.. Така, работодателят твърди, че на 12.09.2023г. в игрална зала „***“ в **** са установени данни за неправомерна техническа манипулация от две игрални съоръжения, в резултат на което неправомерно са реализирани и изплатени печалби на участници в общ размер на минимум 7605.83 лв. Сигнал за нарушенията бил подаден от ** на залата – Д. М. Д..

Незабавно била извършена нужната проверка от служител на ответното дружество /А. М. П./, който изрично бил упълномощен и натоварен да извършва вътрешни проверки и ревизии, били снети обяснения от ищеца и от ** на залата, снети и прегледани били и записи от камери за наблюдение в залата, свалени били данните от сървърите на електронната система за управление на игрални зали и казина „Октавиан“, която ответникът ползвал за всички свои игрални зали, била извършена и техническа инспекция на двата игрални автомата, за които се считала, че са обект на манипулация от И. Н. М.

– *** във фирма „Ново Инвестмънт“ ЕООД, лицензирана за внос, 3 разпространение и сервиз за игрално оборудване на хазартни игри, прегледани били записите от паметта на игралните автомати, т.нар „Лог файлове“, който запаметявали всяка една операция от машините.

На база на проверката било констатирано, че през нощта на 07.09.2022г. срещу 08.09.2022г. ищецът е бил на смяна и е отворил около 4.17ч. главната врата на игрален автомат ЕГТ Премиер 4 с пореден номер №9 в залата и е извършил манипулации в него, при което е прекъснала за кратка връзката между автомата и сървъра, респ. и със системата за джакпот „Октавиан“.

Непосредствено след това, играещият неидентифициран клиент на същия автомат №9 реализира в 4.20ч джакпот на стойност 2482.72 лв. и в 4.27ч – джакпот на стойност 786.92 лв., които били регистрирани от машината като външен бонус, но не били регистрирани от системата Октавиан и не са генерирани и изпратени от системата за формиране на джакпот. Сумите били изплатени лично от ищеца на клиента.

В 4.36ч на 08.09.2022г., ищецът отново отворил главната врата на същия игрален автомат и извършил манипулации по него, пак била прекъсната връзката със сървъра за кратко. На записите се виждало, че друго, трето лице, което седяло срещу машина №10, вместо да играе на нея, извършва някакви действия по манипулация на машина №9, вкл. бърка в нея в момента, в който тя е отворена от ***то Д. и другият играч реализира печалба. От записа било видно, как ищецът подавал нещо на второто лице и то го прибирало в чантата си.

На 11.09.2022г. около 00.50ч, Д. отново отваря главната врата на автомат №10 в залата и извършва манипулации във вътрешността на машината и непосредствено след това, играещият на този автомат печели два джакпота – единият в размер на 2462.87 лв. и другият в размер на 1874.32 лв., които били регистрирани от машината като външен бонус, но не са регистрирани в системата Октавиан и не са генерирани за формиране на джакпот. Същите суми били лично изплатени от ищеца на съответното лице, без да се поиска идентификацията му. Около 01.02ч Д. отново е отворил същия игрален автомат и е направил някакви манипулации по него.

С оглед гореизложеното, ответникът твърди, че реализираните печалби на 08.09.2022г. и на 12.09.2022г. от неустановените лица не са реални и не са генерирани от джакпот системата на фирмата организатор, а и тези точно тези суми в тези размери било невъзможно да се генерират, тъй-като не съответствали на настройките на системата, а и не били достигнати необходимите нива на приходи, за да се генерират тези печалби за толкова кратко време.

Машините са отчели печалбите от външен източник, но той не е от сървърите на ответното дружество, така ставало ясно, че информацията за печалбите била подадена от външно устройство, неправомерно прикачено към контролния блок на машината и после премахнато, за да не може да бъде намерено. Горното обяснявало прекъсването на връзката със сървъра и 4 автоматите, после тази връзка била възстановена, но с добавено паразитно устройство.

Ответникът твърди, че всички игрални автомати в залата са били технически изправни и на 06.09.2022г са минали инспектиране от фирмата, която е отговаряла за техническата им поддръжка.

Липсвало реално основание за отваряне на главната врата на игралните автомати от страна на ищеца. В обясненията си до работодателя, той казал, че ги отворил, защото „забили“, но записите от видеокамерите не показват блокиране. Ищецът е длъжен, ако е налице действителен проблем с някоя от машините незабавно да уведоми прекия си ръководител- Д. Д., което не е сторено. Отделно от това, в длъжностната характеристика на ***то се изисквало той да записва всички повреди по машините в специален дневник и за уведомява за проблема технически правоспособните лица, обстоятелства, които не са сторени от Д..

Ответникът твърди, че ищецът на 08.09 и на 12.09.2023г. е извършил граждански деликт, от който за дружеството-работодател са произтекли имуществени вреди в общ размер на 7606.83 лв., вследствие противоправното поведение на С. Д. в качеството му на ***, с което е позволил на трети лица да реализират и получат неоснователно и противозаконно печалби в горепосочения размер.

Във връзка с гореописаното противоправно поведение на ищеца, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на КТ, ответникът му е наложил дисциплинарно наказание – уволнение на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ и трудовото правоотношение на страните е било прекратено.

Фактът на дисциплинарното уволнение, пораждало за работодателя основание да получи обезщетение от уволнения работник на осн. чл.221, ал.2 от КТ в размер на БТВ за срока на предизвестието, /т.е. за един месец/ в размер на 1115.63 лв.