Решение № 159 от 22.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Русе, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500206 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. В. Т. чрез пълномощника й адв. Г. С. против решение № 73/24.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 5318/2023 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея против „К.И.К.БГ“ ЕАД, ЕИК *** за установяване недължимост на сумите: главница в размер на 1611.99 лв., 385.48 лв.- мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 12.05.2011 г., ведно със законната лихва и разноските в размер на 139.95 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 7117/2011 г. на РС-Варна като погасени по давност. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.

Претендира се отмяна на решението и вместо него постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен, както и присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата „К.И.К.БГ“ ЕАД- гр.София, ЕИК *** счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, както 1 и им се присъдят направените разноски за въззивното производство.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството е образувано по предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.439 от ГПК- за установяване недължимост на вземането на ответното дружество по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 7117/2011 г. по описа на РС-Варна за сумите: главница в размер на 1611.99 лв., 385.48 лв.- мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 12.05.2011 г., ведно със законната лихва и разноските в размер на139.95 лв., въз основа на който е образувано изп.д.№2011***0402348 по описа на ЧСИ З.Д. рет.№ *** на КЧСИ като погасено по давност

Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност.

Защита по чл.439 от ГПК се явява съпътстваща изпълнителния процес, поради което правният интерес от нея като абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, е обусловен от наличието на висящ изпълнителен процес, респ. наличие на изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може да инициира изпълнително производство.

Този извод се извежда от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, задължаваща съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство при уважаване на иска. В този смисъл е правната доктрина и трайно установената съдебна практика, обективирана в определение по 2 ч.гр.д.№ 854/2022 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 577/2019 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 2331/2019 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 1660/2021 г. на ВКС.

От приложеното изпълнително дело № 2011***0402348 по описа на ЧСИ З.Д. рег.№ *** на КЧСИ е видно, че е налице висящо изпълнително производство срещу жалбоподателката като взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия- запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки, опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Към настоящият момент изпълнителното производство е висящо като вземането на взискателя не е удовлетворено.

С оглед на обстоятелството, че е налице висящо изпълнително производство като взискателят не е удовлетворен предявеният иск е допустим и правилно е разгледан по същество. Това обуславя допустимостта на обжалваното решение.

Жалбоподателката в качеството си на длъжник и ипотекарни длъжници по изпълнението оспорва съществуването на изпълняемото право по издаден в полза на праводателя на ответното дружество изпълнителен лист като искът е основан на факти, настъпили след приключване на производството по делото- погасяване на вземането по давност.

Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания, регламентиран в чл.110 и сл. от ЗЗД, който законът свързва с бездействие от страна на кредитора за определен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.

В чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва давността, сред които е и предприемането на действия на принудително изпълнение.

В настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за 3 вземанията си за главница, лихви и разноски на 08.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 10384/2009 г. по описа на Районен съд- Варна въз основа на издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена като правни последици на влязло в сила решение. Това е така, тъй като длъжникът не може да оспори вземането с възражения, основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане срока за възражение по чл.414 от ГПК, поради което влязлата в сила заповед за изпълнение има установително и преклудиращо действие, както и изпълнителна сила, аналогична на тази на влязло в сила решение.

Няма наведени доводи и съответно доказателства заповедта за изпълнение да е оспорена от жалбоподателката с възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което същата е влязла в сила и въз основа на същата е издаден изпълнителен лист. С оглед установителната, преклудираща и изпълнителна сила на заповедта за изпълнение, в процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години.

Установено е по делото, че въз основа на издадения в полза на „БНП П.Ф.“ ЕАД- гр.София изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е образувано изп.д.№ 2011***0402348 по описа на ЧСИ З.Д. рег.№ *** на КЧСИ. Вземането е прехвърлено с договор за цесия от 15.05.2015 г. на ответното дружество, което въз основа на молба- вх.№ 14854/20.08.2015 г. е конституирано като взискател в изпълнителното производство.

На 13.12.2011 г. кредиторът е предприел действия на принудително изпълнение с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е възложил правата по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал да бъде уведомяван за всички предприети действия на принудително изпълнение.

От данните по изпълнителното дело е видно, че ЧСИ е извършил имуществено проучване на длъжника и на 24.02.2012 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От този момент ЧСИ не е 4 предприел други действия на принудително изпълнение, респ. взискателят не е искал извършването на такива, поради което на 24.02.2014 г. изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция- на основание чл.433,т.8 от ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №3/28.03.2023 г. по т.д.

№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съобразявайки горепосочените указания, съдът приема, че в настоящият случай погасителната давност е започнала да тече от 24.02.2014 г. С молба от 20.08.2015 г. ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател в изпълнителното производство. Към момента на подаване на молбата от ответното дружество давността не е изтекла. Въз основа на тази молба не е образувано ново производство, но това обстоятелство не се отразява върху материалноправните последици на давността. След конституирането на ответника по жалбата като взискател същият е искал извършване на изпълнителни действия с молби от 05.07.2017 г. и от 16.08.2017 г. Последната молба с искане за предприемане на действия на принудително изпълнение е от 16.08.2017 г., от който момент е започнал да тече нов петгодишен давностен срок и същият е изтекъл на 16.08.2022 г.

Подадената от взискателя последваща молба е на 06.10.2022 г.- т.е. след изтичането на погасителната давност и съответно след погасяване на правото му на принудително изпълнение.

Изтичането на регламентирания в закона давностен срок е погасило вземанията- предмет на изпълнителното производство, което обуславя основателност на предявеният иск.

Изводът на първоинстанционният съд за неоснователност на иска е неправилен.

Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Разноските за производството са в тежест на ответника.

5

В полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея разноски както за първоинстанционното производство, така и за въззивното производство. Същата е направила разноски в размер на 130.80 лв.- платени държавни такси, които следва да се присъдят. Следва да се присъди и платеното от нея адв. възнаграждение в размер на 801.06 лв. или общо разноски в размер на 931.86 лв.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №73/24.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 5318/2023 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. В. Т. против „К.И.К.БГ“ ЕАД, ЕИК *** за установяване недължимост на сумите: главница в размер на 1611.99 лв., 385.48 лв.мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 12.05.2011 г., ведно със законната лихва и разноските в размер на 139.95 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 7117/2011 г. на РС-Варна като погасени по давност и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „К.И.К.БГ“ ЕАДгр.София, ЕИК ***, че не съществува право на принудително изпълнение за вземането в размер на 1611.99 лв.- главница, 385.48 лв.- мораторна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 12.05.2011 г., ведно със законната лихва и разноските в размер на 139.95 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 7117/2011 г. на РС-Варна, предмет на изп.д.№ 2011***0402348 по описа на ЧСИ З.Д. рег.№ *** на КЧСИ спрямо Т. В. Т., ЕГН ********** от гр.Русе поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА „К.И.К.БГ“ ЕАД- гр.София, ЕИК *** да заплати на Т. В. Т., ЕГН ********** от гр.Русе сумата в размер на 931.86 лв. разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

6

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7