Решение № 600 от 12.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500687 по описа за 2025 година

С Решение № 145/28.04.2025г., постановено по гр.д. № 701/2024г. на Костинбродския районен съд, е осъден Б. В. Т. с ЕГН ********** да заплати на Г. И. Ц. с ЕГН**********, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили на 26.07.2024г., около 15.00 часа, на територията на Шияковския манастир, находящ се на територията на община Костинброд, в резултат от нанесени удари с юмрук в главата й от ответника, в резултат на което е била приета по спешност в болница „Пирогов“ за три дни, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.07.24 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 10000 лева.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивни жалби на Б. В. Т. и на Г. И. Ц., насочени срещу различни части от първоинстанционното решение.

Жалбоподателката Ц. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че при определяне на размера на обезщетението районният съд не е съобразил претърпените от нея страдания, с оглед на това, че след операцията й от мозъчна аневвризма всеки удар по главата може да бъде фатален.

Жалбоподателят Т. обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати обезщетение на ищцата Ц. за нанесените й неимуществени вреди, като го намира за необосновано и неправилно поради нарушения на 1 материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото са останали недоказани кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране на деликтната му отговорност. Във връзка с това неправилно били кредитирани показанията на св. А., който, според жалбоподателя, не е можел да види нанасяне на удар в главата на ищцата, а същевременно не били кредитирани показанията на очевидеца С., който е имал пряка видимост и е виждал, какво се случва в момента на съприкосновението. Прави извод, че по делото не било установено негово противоправно поведение, а недоказаният факт следвало да се третира като неосъществил се. Изтъква противоречие между показанията на св. А. и заключението по ВТЕ. Намира, че изводите на районния съд не съответстват на установените фактически положения и не са логични, което води до необоснованост на обжалваното решение. При условията на евентуалност моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение, с оглед ниския интензитет на претърпените вреди и провокиращото поведение на ищцата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

Не са постъпили отговори на така подадените въззивни жалби.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателкатаищца не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Х., който поддържа подадената от него въззивна жалба оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, с изключение в частта относно присъдения размер на обезщетението. Изтъква, че предвид тежкото медицинско състояние на Ц., страхът, че удар по главата е могъл да я убие, е съвсем реален. Намира, ме районният съд не бил отчел този факт в достатъчна степен. Оспорва доводите, изложени във въззивната жалба на насрещната страна. Сочи, че съдебнотехническата експертиза потвърждава нанесения удар. Изразява становище, че свидетелят А. действително е възприел удар, защото той виждал, как нападателят замахва, чул е удар и писъка на пострадалата, независимо от евентуална терминологична непрецизност на израза си. Извежда заключение в този смисъл от последващото поведение на свидетеля. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателятответник не се явява. Представлява се от адв. Златков, който поддържа жалбата на доверителя си и оспорва насрещната жалба. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част по съображения, изложени в жалбата, и да отхвърли исковата молба като неоснователна. Счита за недоказано, че доверителят му е нанесъл удар с юмрук в главата на ищцата. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.

ІІI. По същество

Предявен е иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД са поведението на дееца, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от него. По този иск в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на вредоносното събитие (т.е. противоправно поведение на ответника), претърпените вреди, както и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Не подлежи на доказване вината на дееца, доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства (показанията на св. А. и заключението по ВТЕ) се установява, че на 26.07.2024г. в двора на Шияковския манастир Б. Т. е нанесъл удар на Г. Ц..

Същевременно, конкретното място на удара, претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и поведението на ответника се установяват от намиращите се на л. 6 и 7 от първоинстанционното дело болничен лист и епикриза, съгласно които на 26.07.2024г. Г. Ц. е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с диагноза „мозъчно сътресение“ и е била изписана на 30.07.2024г. в ясно съзнание, афебрилна, без груб латерализиращ дефицит, намалял болков синдром, и без нови оплаквания и усложнения. Съгласно болничния лист, периодът на неработоспособност на Ц. е с продължителност от 25 дни, пет от които – с болничен режим, а двадесет – с домашно- амбулаторен.

Така събраните доказателства в съвкупност установяват поведението на ответника и претърпените от ищцата вреди, както и причинната връзка между тях.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя Т., че вредоносното му поведение не било доказано по делото. Противно на твърдяното от него, данни за това обстоятелство се съдържат не само в показанията на св. А., но и в приетото заключение по ВТЕ, съгласно което има съприкосновение между ищцата и ответника (стр. 10 от заключението). Самите показания на този свидетел, според настоящия съдебен състав, също не страдат от твърдените от 3 жалбоподателя Т. пороци. На първо място, изразеното от вещото лице мнение, че А. не вижда с очите си, какво се случва на верандата, не е категорично. На второ място съдът не намира основание да го сподели, доколкото в момента на съприкосновението между ищцата и ответника тялото на свидетеля е закрито от клони и листа на дърво, поради което не може да се направи сигурен извод за посоката на погледа му в този момент. На трето място, след като това съприкосновение е било непосредствено предхождано от „внезапен стържещ шум от триенето на стола в пода“ и рязко събаряне на предметите от масата (стр. 9 от заключението от ВТЕ), има достатъчно основание да се предположи, че вниманието на св. А. е било привлечено от тези необичайни звуци, като при това техният източник е бил откъм процесното съприкосновение, т.е. повероятно е той да е гледал именно в тази посока. По тези съображения съдът намира, че показанията на св. А. не са дискредитирани в частта им, в която той заявява, че е видял лично, как Т. удря Ц..

Също неоснователно жалбоподателят настоява да бъдат ценени показанията на доведения от него свидетел С., според когото ищцата била „налетяла“ срещу него, а той бил хванал ръцете й, „за да се защити“. В тази им част те се опровергават от заключението по ВТЕ (стр. 9 и 10), съгласно което именно Т. се е насочил към Ц., а не обратно, както и че „тялото му се извърта към нея“, което означава, че от момента на преместването на стола до излизането му от верандата той е бил лицето, извършващо активни движения, насочени срещу околни предмети и срещу ищцата. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът не цени показанията на този свидетел, като намира, че те не опровергават извода за нанесен от Т. удар на Ц..

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са установени всички елементи на фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД, поради което предявеният иск е доказан по основание.

По отношение на размера му следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Същевременно, с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че „Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“

В случая обективно съществуващите обстоятелства, които следва да се вземат предвид, са доказаните телесни увреждания на ищцата, състоящи се в мозъчно сътресение (без видими травматични промени по главата), която след тридневен болничен престой била изписана без допълнителни усложнения и оплаквания. Няма данни за последващо влошаване на състоянието й, нито за загрозяване или осакатяване. С оглед времето, за което й е бил издаден болничен лист, може да се направи извод, че възстановителният период е продължил не повече от 25 дни.

Като ориентир за определяне на размера на обезщетението за така установените болки и страдания може да се използва актуалната съдебна 4 практика, както следва:

С Определение № 806 от 23.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2023 г., III г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение на Окръжен съд - Стара Загора, с което е било определено обезщетение от 7500 лв. за мекотъканен оток, разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, охлузвания на крайниците, имащи характера на лека телесна повреда, като възстановителният период е продължил 2-3 седмици.

С Определение № 5292 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5027/2023 г., II г. о., ГК не е допуснато до касационно обжалване решение на АСПловдив, с което е потвърдено решение, присъждащо обезщетение от 10000 лв. за телесни повреди, изразяващи се в счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка, закрито, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.