Решение № 35 от 21.03.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Царево, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20242180100496 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. С. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П*************, тел.

************, чрез адвокат Е. Х. от БАК - съдебен адрес: гр.

Б*************** тел. **********, е-мейл **********, упълномощен процесуален представител на ищеца, с адрес за призоваване, чрез процесуалния представител, вкл. и на посочения електронен адрес, против: П. на Р. Б.с адрес: гр. С**************** представлявана от Г.п. на Р. Б., с която се иска от съда, да постанови решение, с което чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1- во от ЗОДОВ да осъди ответника да заплати на ищеца сумите както следва:

За незаконното обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева.

За незаконното обвинение в тежко умишлено престъпление в съучастие по чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева.

Общо претенция за понесени неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лева.

Претенция за понесени имуществени вреди- разходи за пътуване до град София и обратно, след призоваване, общ размер /след направено уточнение на исковата молба/ в размер от 2945,00 лева.

Главниците се претендират, ведно с законната лихва, от изискуемостта на вземането, считано от 22.01.2020 година до окончателното изплащане на 1 сумите.

Ищецът твърди, че живее в град П. Б.област. Сочи, че е член на Сдружение на ловците и риболовците „Л.“ град Б.- в частност е член на ловната дружинка в село П. Според ищеца, на 29.01.2017 год. той и още четирима ловци, вкл. ********* от Р.П.- Н., Г.Р. били на излет за законен лов за бекаси, с надлежно разрешително, в землището на село П. в м. „К. п.“.

Ловците носели личните си законно притежавани оръжия ведно със съответните боеприпаси. Сочи се, че на същата дата, ловците противозаконно били задържани и санкционирани от служители на Охрана на горите към ЮИДП- Сливен. Ищеца бил задържан за срок от 24 часа в ареста на РУ на МВР- Приморско, след като било образувано ДП, била иззета и ловната му пушка, както и 2 бр. ножове. На същата дата, срещу него и другите ловци, било образувано ДП № ******* година по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура, пор. № ********* г. по описа на СЗА при СГП. Сочи се, че ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 338 ал. 1, от НК, по чл. 215 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Взета му била и мярка за неотклонение „Подписка“. Според исковата молба, Досъдебното производство продължило до 26.07.2017 год. когато бил внесен обвинителен акт по възведените обвинения в Софийския градски съд. Сочи се, че с Присъда № *****/ 04.02.2019 година по НОХД № ******** година, 2-ри състав на НО на СГС, ищеца е бил признат за невиновен и оправдан изцяло и по двете обвинения. Твърди се, че по образувано ВНОХД № ******* година е било постановено Решение № *****/ 06.01.2020 година, влязло в сила на 22.01.2020 година, с което оправдателната присъда на СГС била потвърдена изцяло. Ищеца твърди, че воденото наказателно производство изцяло променило живота му и този на близките му.

Сочи, че през трите години, до приключване на делото, бил подложен на стрес, унижения, душевни болки и страдания, страх от бъдещето, крайно униние.

Бил дискредитиран сред обкръжението и приятелите. Здравословното му състояние се влошило. Бил лишен и от възможност да упражнява любимото си хоби- лова. Сочи, че е пътувал множество пъти до гр. София за явяване по ДП и съдебни производства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът- П. на Р. Б.- е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за понесените от него вреди, поради което не се и установява да има причинно-следствена връзка между тях и воденото производство. Косвено се релевира възражение за съпричиняване по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Ответникът застъпва становище, че не следва да носи отговорност за извършените от полицейските органи действия по задържането на ищеца за 24 часа. Претенцията за неимуществени вреди се оспорва и по размер. В тази връзка се излага, че ДП и СП е протекло в кратък срок, спрямо ищеца е налагана най- леката мярка за процесуална принуда. Сочи се, че иска за имуществени вреди е недоказан като основание и размер. Твърди се, че претенцията за лихви е погасена до 3- годишния срок за 2 давност по ЗЗД. По изложените съображения, ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан или алтернативно да бъде присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания размер.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично.

Представлява се от упълномощен представител- адвокат, който пледира за уважаване на иска. Излага становище, че същият се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се представлява от прокурор при Р.П.- Б., която поддържа отговора на исковата молба като оспорва исковата претенция и моли за отхвърлянето й.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след поотделна и съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК намира от фактическа страна следното:

По делото няма спор и се установява от приложеното ДП № ********* година по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура, пор. № *******г. по описа на СЗА при СГП, че същото е образувано на 29.01.2017год. и водено срещу няколко лица, вкл. и ищеца, за последния за извършени престъпления по за престъпления по чл. 338, ал. 1 от НК и по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, т.е. тежки, умишлени престъпления по смисъла на НК.

Не се спори, че на 29.01.2017 г. за времето от 14:50 часа до 00:10 часа ищеца е бил задържан със Заповед по ЗМВР.

Не се спори, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Видно от приложените по делото ДП № ********година, НОХД № ******** година, 2-ри състав на НО на СГС и ВНОХД № ********** година, ищеца се е явявал пред органите на ДП и съда, както следва: По ДП в СлО на СГП: на 20.02.2017 г. на 23.05.2017 г. на 19.06.2017 г. По НОХД в СГС: на 06.102017 г. на 10.11.2017 г. на 04.12.2017 г. на 08.01.2018 г. на 14.02.2018 г. на 06.03.2018 г. на 02.05.2018 г. на 12.06.2018 г. на 23.07.2018 г. на 12.10.2018 г. на 14.11.2018 г. на 10.12.2018 г. на 04.02.2019 г. По НОХД в САС: на 24.10.2019 г. или това са общо 17 пътувания от гр. П. до гр. София и обратно в гр. П..

Няма спор, че Досъдебното производство е продължило до 26.07.2017 год. когато бил внесен обвинителен акт по възведените обвинения в Софийския градски съд.

Не се спори, че с Присъда № *****/ 04.02.2019 година по НОХД № *******година, 2-ри състав на НО на СГС, ищеца е бил признат за невиновен и оправдан изцяло и по двете обвинения.

Не се спори, че по ВНОХД № ******** година е било постановено Решение № ******/ 06.01.2020 година, влязло в сила на 22.01.2020 година, с което оправдателната присъда на СГС била потвърдена изцяло.

По делото са събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля 3

Н.Т. (********на ищеца), която заявява, че ищеца е честен и отговорен човек, поради което и повдигнатите му обвинения му донесли огромен стрес, срам, причинили му и здравословен проблем- започнал да вдига кръвно. Свидетеля заяви, че ищеца се затворим в себе си, не говорил с никой, бил унижен и беше обиден, че го обвиняват в тежко престъпление. Страхувал се, че това може да доведе и до ефективна присъда и да попадне в затвора на над 60 годишна възраст. Свидетеля заяви, че ищеца е бил Председател на ловната дружинка 17 години, не се е занимавал с бракониерство. Заяви, че ищеца е бил лишен през цялото време на производството от правото да ловува, което ми е било хоби.

Затворил се у дома си, срамувал се да излиза, за да не го разпитват и да се налага да разказва. Сочи, че до гр. София ищеца е пътувал сам, с личният си автомобил, като е направил разходи за гориво.

При така установеното от фактическа страна, съда прави следните изводи:

Следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват установената по делото фактическа обстановка - спорът между тях се свежда до въпроса дали са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на П. на Р. Б. да заплати обезщетение за нанесените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и размера на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ: държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

На първо място тук следва да се посочи, че в трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 34/01.02.2010 г. постановено по гр. дело № 2007/2008 г., IV г. о., Решение № 4/24.01.2011 г., постановено по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о. и Решение № 310/29.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1384/2012 г., IV г. о. и др. се приема, че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на *********** като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно производство до окончателното му приключване, съответно до признаване за невиновен на лицето. Следва да се съобрази и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, в мотивите на което изрично се посочва, че ********** е държавен орган, който проверява съставлява ли 4 деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за разкрИ.е на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, цялото предприето срещу него наказателно преследване е неправомерно, включително задържането му. В тези случаи е налице деликтът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение.

Въз основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата приемат, че отговорността на ********** обхваща всички онези вреди, които са търпени от момента на привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за невиновен.

Следва да се посочи- във връзка с обстоятелството, че освен воденото НП срещу него, ищеца е бил задържан и от органите на МВР по реда на ЗМВР- че в мотивите на Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., е даден отговор на въпроса, дали П. на Р.Б. отговаря по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки, каквито са "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗДМВР. В мотивите си върховната инстанция е изложила, че искът по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК).