Протокол № 388 от 17.05.2022, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 388 гр. Ямбол, 17.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20212330103677 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:40 часа се явиха:

Молителите – редовно уведомени, не се явяват. За тях - адв. Б. Ч., редовно упълномощена.

Ответникът Й. Д. Д. - редовно уведомен, се явява лично и с адв. А. Д., редовно упълномощена.

Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Ч. – Уважаема госпожо съдия, поддържам изцяло депозираната молба по чл. 8 и следващите по ЗЗДН. Водим и моля да допуснете до разпит 2 свидетели, посочени в молбата: В. В. Б. и Н. Н. С.. И двете са очевидци на инцидента. Едната е страничен наблюдател, а другата е майка на К. и е участвала в ситуацията пред блока.

Адв. Д. – Уважаема госпожо Председател, оспорваме изцяло ИМ.

1

Поддържам отговора и водим исканата от нас свидетелка М. Ж. М., и водим още 1 свидетел, който не е пряк свидет, но е първият, с който е контактувал Й.Д.. Това е лицето А. Д. П., която е сестра на Й. Д. Д., като той се е обърнал към нея веднага след инцидента за помощ.

Адв. Ч. – Има образувано изпълнително дело, но не отговарят на истината нещата, които казват. Има наложена глоба за 1 единствен случай, която е отменена. След представяне на медицински документи за неосъществения режим на лични контакти за една единствена дата, глобата е отменена като неоснователна. Няма спор по отношение на режима на лични контакти в това изпълнително дело. На процесната дата няма осъществяване на действия с полицията - нито на 19-ти, нито на 20-ти.

Адв. Д. – По изпълнителното дело няма за тези 2 дати осъществявани действия и молби, а има за други дати. Считам, че професионалното психологическо становище е събрано по реда на друго дело за ограничаване на родителските права. Между страните се водят още доста дела.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели В. В. Б., Н. Н. С., М. Ж.

М. и А. Д. П..

Предвид изявленията на страните в днешно с. з., съдът счита, че искането за прилагане на изпълнителното дело по описа на ДСИ се явява неотносимо към настоящия правен спор, касаещ твърдения за извършване на актове на домашно насилие на 19.11.2021 г. и 20.11.2021 г., поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ горепосоченото искане.

Представеното с допълнителна молба професионалното психологическо становище от 09.03.2022 г. е изготвено в период значително след образуване на настоящото гражданско дело, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

НЕ ПРИЕМА професионалното психологическо становище от 09.03.2022 г.

Съдът пристъпи към разпит на допуснатите свидетели, чиято самоличност снема, както следва:

Н. Н. С. - 62 г., неосъждана, майка и баба на молителите;

В. В. Б. – 52 г., неосъждана, без дела и родство със страните;

М. Ж. М. – 44 г., неосъждана, без дела и родство със страните;

А. Д. П. - 43 , неосъждана, сестра на ответника;

Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Същите обещаха да говорят истината, след което свидетелите бяха изведени от съдебна зала, като в залата остана само свид. С..

Свид. С. - Желая да свидетелствам.

На в-си на адв. Ч., свид. С. отговори:

- Знам за какво се води настоящото дело. Детето е присъствало винаги по време на развода на техни скандали, с бутане, викане и крясъци. Бащата бута майката и редовно я обижда, чупи чинии, и даже в 12 часа през нощта вдига скандали, като се връща от някъде. Това е преди. Случая от 19-ти и на 20-ти, когато предавам детето на бащата. На 19 ноември 2021 г. по график трябва да предадем детето и аз го предавам на бащата. Слизаме долу да предадем детето.

Когато майката е на работа аз предавам детето, а когато е втора смяна, тя си го предава. Слизам на 19-ти да предам детето, а бащата се върти около багажника. Детето пита: „Баща ми, какво правиш там?“. Идва бащата и пита детето: „Ти здрав ли си?“ и детето казва: „Да, здрав съм.“, а бащата вика: „Ще видим тази работа.“ и след час-два пише на дъщерята: „Детето е болно. Защо ми го даваш болно? Киха, кашля и има сополи.“, а детето е здраво. Тя му отговаря, - ако е болно, то остава при мен. Ако мислиш, че е болно, заведи го на лекар и му праща номера на педиатърката. Господинът звъни на 3 педиатърката и казва, че детето кашля. Тя го пита колко пъти, и той отговаря, че веднъж се е изкашляло и има сополи. Това не означава, че детето е болно.

Дъщеря ми попита детето водено ли е на преглед. Педиатърката по телефона е изписала лекарства. Тяхната комуникация е от sms-и. Той праща sms-и на дъщеря ми. Чела съм ги. На други разговори съм присъствала по телефона.

Това не предизвика нищо у дъщеря ми. Тя си даде детето, а предизвика у господина - защо му е дадено болно дете. Тя спокойно си ги чете sms-ите, като вярва, че е дала здраво дете. Пише й в sms: „Искаш ли сега да ти го върна?“. На 20.11.2021 г. на следващия ден пак аз вземам детето, защото тя е втора смяна.

Всъщност бъркам две ситуации. На 20.11.2021 г. слизаме 2-те с дъщеря ми да вземем детето. Той слиза агресивно от колата и вика: „Искам да говоря с теб“ , на К.. Тя му казва, че после ще говорят, защото детето има час за психолог, а той връща детето в 17.15 часа, а психолога е от 17.30 часа. К. казва на детето:

„Слънчице, хайде.“. Дъщеря ми отива на другата врата и М. заключва вратата и тя не може да влезе, и господина казва: „Искам да говоря с теб.“. Тя му казва,че бърза и после ще говорят. Аз стоя до колата. Обръщам се и детето се надига. М. хваща ръцете на детето и го натиска надолу. Аз влизам, като отварям предната врата на колата и казвам: „Какво правите?“. Отварям предната врата. Предните врати не са заключени, но задните са заключени. Тя пуска детето. Детето се хвърля на врата ми и излизаме от колата. Не съм влязла вътре, а съм с колена на предната седалка. Господинът започва да ме бута и блъска с думите: „Защо влизаш в колата ми?“. Детето ме гушва, а господинът продължава да ме бута.

Майката му казва: „Какво правиш? Защо пред детето?“ и тръгваме към входа, но той ме бута и детето вика: „Викайте полиция!“.

Връщам се аз за пантофите, защото ги забравихме. Той продължава да ме бута. Тогава съпругът ми излиза и чува, че той ме бута. Той ме блъска, като казва: „Какво правиш в колата ми?“ и ме блъска. Съпругът ми го пита: „Защо буташ жена ми?“ и той почва да бута и него и тогава тръгнахме към входа да се прибираме. Й. казва, че иска да ни каже, че е взел лекарства. Съпругът ми отговаря, че всеки може да каже, че е взел лекарства. Детето каза: „Викайте полиция! Не искам да играя с баща си.“, като беше разтревожено и викаше:

„Не искам. Страх ме е“. Майката го гушна, облече го и заминаха на психолог, и всичко е разказано и на психолога.

4

Вечерта като се върнаха от психолога, детето продължи да казва, че го е страх от баща му и през 2-3 часа се събуждаше и казваше: „Страх ме е.“ и сега повтаря, че го е страх. К. беше просто не на себе си, защото всичко се случва пред детето, като и по време на брака бяха такива нещата. Преди да си тръгне , преди развода и тя затова си тръгна от него, той я беше хванал за врата с думите: „Ще те убия и ще те излежа.“, а ние считаме, че детето трябва да живее без викове и крясъци вкъщи, и да бъде спокойно.

На в-си на съдът, свид. С. отговори:

– Пред детето, пред блока, пред вход беше това бутане. Конфликтите винаги възникват не само при този режим, а при викане на полиция, че детето е болно. Той си вика полиция, когато иска да го вземе и се започва. Всичко е по повод на детето. По време на конфликта К. си взе детето и тръгна към входа, и аз се върнах за пантофите, и в този момент излиза съпругът ми и той започва да бута и него, а съпругът ми не се е доближавал до колата. Допир не е имало. Аз единствено влязох през предната врата да изкарам детето.

На в-си на адв. Д., свид. С. отговори:

- Нямам медицинско образование. Детето не е било болно, защото нито температура е имало, нито киха или кашля, а до последно е било на градина и здраво го върнаха. Слязохме 2-те с К. при връщането на детето, защото той си я заплашва редовно с sms-и: „Сега ще видиш какво ще ти се случи! Ще видиш какво е тормоз.“ и въобще ги пише такива: „Пак ще те тормозя. Полицията ще те тормози“. Тя си го дава детето. Не го дава само когато е болно. В 1 часа се сеща да и пише за въпросния случай, че някой му е ровил в колата, друг се правил на побойник, а третата мълчала. Всичко това в 1 часа. Това е след конфликта. Викаха ни в полицията за дръжките и обяснихме целия случай. Не сме се допирали до колата и дръжките, както те претендират, и не сме разписали протокола в полицията. Не мога да разпиша нещо, което не съм правила. Господинът претендира, че дръжките са счупени на задните врати, а те са заключени. Детето беше на задната седалка при М.. На седалката седеше.

Те нямат детско столче и сега го връщат без детско столче, и без да е вързано за колани. Когато ме бутна първия път, извадих детето от колата, а той вика:

„Защо влизаш в колата?“, но детето се надигаше да го взема.

На в-си на адв. Ч., свид. Б. отговори:

5

– Знам за какво се води делото – за ограничителна заповед. Конкретно него не го познавам, но съм ги виждала докато са били семейство. Не познавам Й. лично, а като бяха семейство с К. идваха във входа. Съседка съм на К..

Съвсем случайно станах свидетел ноември месец – 20-ти мисля, събота. Имам домашен любимец и го разхождам и така станах свидетел на връщането на детето. Видях К. и майка й, че излизат от входа и отиват към една кола. На К. мъжът й, бившият, излезе и каза на К.: „Искам да разговаряме.“ и тя отговори нещо и тръгна към задната врата на колата, но по едно време се върна. Той през цялото време повтаряше: „Искам да разговаряме.“, но какво му каза тя не чух, защото говореше тихо и не я чувам, а той силно на висок тон казва на К.:

„Искам да разговаряме“. Тя мина от другата страна и пак се засили към задната врата, но не знам защо се върна. В този момент, майката на К. отваря шофьорската врата и слезе с детето на врата. На К. бившият мъж дръпна майката на К. и й каза: „Кой ти дава право да влизаш в колата ми?“. Оттам детето премина в ръцете на К.. Той избута майка й на К. и каза: „Никой не ти два право да ми влизаш в колата“. Детето се разпищя: „Не викайте, моля ви!