Решение № 12779 от 27.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12779 гр. ****, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хил*ди двадесет и трета година в следни* състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретар* ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110102067 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, д*л I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по пред*вен от ищеца **** срещу Л. А. Н. иск с правна квалификаци* чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ вр. чл. 535 ТЗ за установ*ване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 784,40 лв., представл*ваща непогасено задължение по запис на заповед, издаден на 14.03.2014г., пред*вен за плащане на 14.03.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на за*влението за издаване на заповед за изпълнение – 13.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13111/2015г. на СРС, 26 състав.

Ищецът **** твърди, че ответникът се задължил да му плати сумата от 1135 лв. по издаден запис на заповед от 14.03.2014г., който бил пред*вен за плащане на същата дата в рамките на предвидени* за това срок – до 05.03.2015г., но ответникът не изпълнил задължението си. Твърди записът да обезпечава задължение на ответника по договор за предостав*не на кредитен лимит от 14.03.2014г., което не е изпълнено изц*ло. За част от задължението по записа в размер на 784,40 лв. била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13111/2015г. на СРС, 26 състав, срещу което ответникът възразил, поради което се претендира установ*ване на вземането, ведно със законна лихва от 13.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането и присъждане на разноски за производството.

1

Ответникът Л. А. Н. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е оспорил пред*вени* иск. Направил е възражение за нищожност на издадени* запис на заповед поради липса на задължителни реквизити от съдържанието му по чл. 535 ТЗ – индивидуализаци* на лицето, на което тр*бва да се плати, датата на издаване и м*стото на плащане, както и за погас*ване на вземането по давност. Отделно от това е оспорил в полза на ищеца да съществува вземане по договор за кредитен лимит от 14.03.2014г., тъй като заемната сума не била предадена на ответника, липсвали доказателства за об*в*ване на предсрочната изискуемост на кредита, както и липсвали доказателства за връзката между договора за кредит и издадени* запис на заповед поради несъвпадане на клаузите на посочени* договор по отношение на срока и момента на пред*в*ване на записа на заповед.

Евентуално е направил възражение за нищожност на договор за предостав*не на кредитен лимит от 14.03.2014г. поради противоречие със Закона за потребителски* кредит и Закона за защита на потребителите, тъй като липсвал положен подпис на ответника върху вс*ка от страниците на договора, на последни* не били предоставени Общи услови*, преддоговорна информаци* и погасителен план, представени*т договор бил изготвен предварително, без ответникът да е имал възможност да вли*е на съдържанието му. По изложените съображени* моли за отхвърл*не на пред*вени* иск и присъждане на разноски за производството.

***йски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Пред*вен е установителен иск с правна квалификаци* чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал.

1 ТЗ вр. чл. 535 ТЗ.

В тежест на ищеца по пред*вени* иск е да докаже наличието на действителен менителничен ефект, издаден от ответника, настъпването на негови* падеж, както и твърдени*та си между страните да е сключен действителен договор за предостав*не на кредитен лимит от 14.03.2014г. с твърд*ното съдържание, по който ищецът е предоставил на ответника заемната сума и за обезпечаване на задължени*та на последни* по който е издаден процесни*т запис на заповед, както и с оглед възражението на ответника, основани*, водещи до спиране и прекъсване на давността.

В тежест на ответника при установ*ване на фактите в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил задължението си по издадени* запис на заповед изц*ло.

В случа* предмет на установ*ване по делото е вземане, произтичащо от менителничен ефект – запис на заповед от 14.03.2014г.

Записът на заповед е ценна книга, ко*то за да е действителна следва да отговар* на формалните изисквани*, предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ – наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; м*сто на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което тр*бва да се плати; дата и м*сто на издаването, подпис на издател*. По делото е представен запис на заповед, издаден на 14.03.2014г. в гр. ****, с издател 2 ответникът Л. А. Н., ЕГН **********, с което същи*т се е задължил безусловно, при пред*в*ване на записа на заповед в срок до 05.03.2015г. да плати ищеца ****, ЕИК ***, „без протест“ и без разноски“ сумата от 1135 лв., ко*то сума е платима на каса или по банкова сметка при „Първа инвестиционна банка“ АД. Записът на заповед е подписан и подписът не е оспорен от ответника. Записът на заповед е пред*вен за плащане на издател* на 14.03.2014г., видно от отбел*зването върху него, което е скрепено с подпис на издател*. С оглед на това и видно от съдържанието на записа на заповед същи*т съдържа тези задължителни реквизити, които предписва разпоредбата на чл. 535 ТЗ и които го характеризират като ценна книга – запис на заповед. Ответникът не оспорва, че е подписал ценната книга, поради което съдът приема, че същи*т е поел валидно менителнично задължение да плати на ищеца въз основа на издадени* запис на заповед сумата от 1135 лв., като задължението е изискуемо с оглед настъпване на падежа на менителницата, уговорен „на пред*в*ване“ (чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ) с пред*в*ването на записа в предвидени* в ценната книга срок – до 05.03.2015г., а именно на 14.03.2014г.

Неоснователни са възражени*та на ответника за недействителност на менителнични* ефект поради липса на три от задължителните реквизити на записа на заповед по чл. 535 ТЗ – индивидуализаци* на лицето, на което тр*бва да се плати, датата на издаването и м*стото на плащане. На първо м*сто, по делото поемател*т на записа на заповед – ищецът **** е в достатъчна степен индивидуализиран чрез посочване на наименованието на дружеството, правноорганизационната му форма и единни* идентификационен код (ЕИК), които го определ*т по еднозначно и го идентифицират по уникален и единствено възможен начин.

На второ м*сто, съдът намира, че в записа на заповед е посочено м*стото на издаване и това е гр. **** – реквизит, който е изписан в титулната част на записа на заповед под наименованието на ценната книга, наред с датата на издаване. Дори да се приеме, че липсва изрично посочване на м*стото на издаване, това не води до нищожност на ефекта предвид разпоредбата на чл. 536, ал. 4 ГПК, съгласно ко*то запис на заповед, в който не е посочено м*стото на издаването, се см*та издаден в м*стото, посочено до името на издател*, а това е именно гр. ****. На следващо м*сто, относно м*стото на плащане съществува законна презумпци* – чл. 536, ал. 3 ГПК, съгласно който ако не е уговорено друго, м*стото на издаването се см*та за м*сто на плащането, т.е. относно не е налице липса на реквизит и следва да се приеме, че м*стото на плащане е в гр. ****. На последно м*сто, останалите изложени от ответника възражени* за недействителност на записа на заповед, касаещи липсата на посочване на банкова сметка, по ко*то да се плати задължението по ценната книга, липсата на адрес на м*стото на плащане, липсата на посочване на седалище и адрес на управление на юридическото лице-поемател и на негови* представител не са от естество да обосноват нищожност на записа, тъй като не са от задължителните реквизити на ефекта, предвидени в чл. 535 ТЗ.

С оглед извода за действителност на менителнични* ефект, съдът следва да се произнесе относно съществуването на твърд*ната от ищеца връзка между процесни* запис на заповед и сключен между страните договор за кредит, респективно по въведените в срока за отговора на исковата молба (чл. 133 вр. 131, ал. 1 ГПК) лични възражени* на длъжника, 3 свързани с отношени*та му с поемател* по записа на заповед, основани на каузалното правоотношение, във връзка с което се твърди да е издаден менителнични*т ефект. В тази връзка, страните не спор*т, че процесни*т запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължени*та на ответника по сключен между страните Договор за предостав*не на кредитен лимит по партида от 14.03.2014г., който е представен като доказателство по делото, в чл. 17 от който е уговорено, че за обезпечаване изпълнението на задължени*та на титул*ра по договора издател*т прима в сво* полза запис на заповед за сума, равна на предоставени* кредит, платим на пред*в*ване, с уговорка „без протест“ и със срок на валидност, равен на срока на действие на договора, удължен с два месеца. При сравнение на общата сума по кредита от 1135,32 лв., ко*то се разминава незначително със задължението по записа на заповед от 1135 лв., на датата на издаване на записа на заповед и на сключване на договора за кредит – 14.03.2014г., които съвпадат, както и на срока на договора за кредит (една година от 14.03.2014г., т.е. 15.03.2015г.) и срока за пред*в*ване на записа на заповед (до 05.03.2015г.), които са близки, и предвид липсата на твърдени* и доказателства за други съществуващи между страните правоотношени*, съдът приема, че е доказана връзката между издадени* запис и каузалното правоотношение между страните – договор за кредит от 14.03.2014г. В този смисъл са неоснователни възражени*та на ответника относно липсата на такава връзка, обосновани с липсата на пълно и точно съвпадение на отделни клаузи на договора с описаното в менителницата задължение (факт, който в отговора на исковата молба ответникът едновременно признава, но след това навежда възражени*, които по същество са такива за оспорване на тази връзка),.

Ответникът е възразил срещу действителността на сключени* между страните договор за кредит от 14.03.2014г., като е оспорил по договора за заем да му е преведена н*каква сума, т.е. да му е предоставен такъв, а отделно това счита същи*т за нищожен като противоречащ на разпоредбите на Закона за потребителски* кредит и Закона за защита на потребителите и по-специално твърди, че договорът не е подписан от него на вс*ка страница, не е запознат с Общите услови* и такива не са му предостав*ни, не му е предоставена предварителна информаци*, нито погасителен план към договора. Твърди още, че клаузите в договора не са индивидуално уговорени – същи*т е изготвен предварително, без възможност от негова страна да вли*е на съдържанието им.

Във връзка с оспорвани*та на ответника ищецът е ангажирал писмени доказателства и е поискал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, допусната по делото. От представени* договор за предостав*не на кредитен лимит по партида от 14.03.2014г. се установ*ва, че съгласно уговорките на договора ищецът предостав* на ответника по партидата му кредитен лимит в размер до 1025,49 лв., който се усво*ва еднократно от него в ден* на подписване на договора (раздел II, чл. 4 от договора). В чл. 5 от раздел II е посочено, че годишни*т процент на разходите по кредита (ГПР) е в размер на 20,89 %, а общата дължима сума от титул*ра е в размер на 1135,32 лв., като е посочено, че същите са изчислени при спазване на изисквани*та на Закона за потребителски* кредит и при следните допълнителни допускани*: че овърдрафтът е усвоен изц*ло съгласно т. 4 за срока 4 на договора (12 месеца съгласно раздел IX, т. 18) и по услови*та на раздел IX. Съгласно раздел IV, т. 7 от договора титул*рът заплаща на издател* годишна лихва в размер на 19 %, начисл*ван върху дълга по главницата, а съгласно чл. 8 от раздел IV при непогас*ване до датата на падежа на съответни* отчетен период на пълни* размер на минималната погасителна вноска, титул*рът заплаща на издател* върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие наказателна лихва съгласно Тарифата, в размер на лихвата по т. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Издател*т служебно задължава партидата със сумата на наказателната лихва. По делото са приети месечни извлечени* за картодържател Л. А. Н. по клиентски номер 1020013383980, който не се оспорва, че касае процесното кредитно правоотношение, за периода от 01.04.2014г. до 01.04.2015г., издадени за срока на договора, от които се установ*ва, че предоставената в заем сума е усвоена напълно от кредитополучател* чрез теглене на 14.03.2014г. – датата на сключване на договора, като във вс*ко от месечните извлечени* е посочено подробно какъв е общи*т размер на задължени*та по договора, обща използвана сума за текущи* период, минималната погасителна вноска, сумата за пълно погас*ване на кредита и извършените плащани* от ответника за погас*ване на кредита.