Решение № 411 от 05.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Бургас, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120201220 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. Д. А. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. М. М. – БАК, със съдебен адрес: *******************, срещу Наказателно постановление № 23-0769-000069/10.02.2023 г. , издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. Посочва се, че А. е бил работник в дружеството – собственик на автомобила и неговият работодател му е предоставил за ползване МПС-то, заедно с всички изискуеми документи, без да му каже, че регистрацията е прекратена. Твърди се наличието на процесуални пороци, както и неяснота относно съставомерните факти. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

М. М. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които уточнява и развива. Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР- 1

Бургас се представлява от юрисконсулт Ж., която оспорва жалбата. В приложено писмено становище застъпва позиция за правилност и законосъобразност на санкционния акт, поради което и пледира за неговото потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а под евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 6) НП е връчено на жалбоподателя на 10.03.2023 г., а жалбата е депозирана на 15.03.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.05.2022 г. бил сключен, изискуемият по силата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП - писмен договор с нотариална заверка на подписите, съгласно който продавачът Ч. А. продал на „Д и Т“ ЕООД с ЕИК: 147015095 лек автомобил – „Фолксваген“ с рег. № А******ММ. Новият собственик обаче не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения срок, поради което и на 01.08.2022 г. регистрацията била служебно прекратена (видно от справка на л. 8). По същото време в „Д и Т“ ЕООД с ЕИК: 147015095 работил жалбоподателят А.. За изпълнение на служебните му задължения работодателят предоставил на А. за ползване автомобила. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели, сключена застраховка и налични свидетелства за регистрация.

На 05.08.2022 г., около 13:45 часа жалбоподателят управлявал въпросния автомобил „Фолксваген“ в гр. Бургас по ул. „Иларион Макариополски“ в поска към ул. „Успенска“, когато бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. К. М..

Последният направил справка за автомобила, при което установил, че от 01.08.2022 г. той е с прекратена регистрация.

За констатираното на място М. съставил АУАН № 467151/05.08.2022 г., като посочил, че автомобилът е собственост на Ч. А. (предишният собственик), както и че е със служебно прекратена регистрация от 01.08.2022 г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него.

За случая била образувана преписка, като резултатът от нея бил докладван в РПБургас, ведно с обобщена докладна записка по случая (л. 14). С постановление от 02.02.2023 г. (л. 9-10) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Изрично в постановлението било посочено, че жалбоподателят А. не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което липсва и субективната страна на престъпния състав.

Въз основа на решението на БРП на 10.02.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в 2 което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая, но въпреки това не се съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно поведение, а решил, че с поведението си А. е осъществил състава на нарушението по чл.

140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 10.02.2023 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от А. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично (по силата на закона, без да е необходим нарочен административен акт – ЗППАМ и пр.), ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.

В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 30.05.2022 г. като собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т.е. регистрацията правилно е прекратена служебно на 01.08.2022 г. и към датата на нарушението реално жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано.

За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 05.08.2022 г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на предоставения му от работодателя му автомобил е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 01.08.2022 г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. Собственикът „Д и Т“ ЕООД с ЕИК: 147015095 не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена, видно от обяснението на управителя (л. 16). При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.

Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказ за образуване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.

Съдът не споделя доводите на АНО, че щом в талона за регистрация е бил посочен различен собственик от работодателя, който е предоставил автомобила, то и А. е следвало да направи връзка, че автомобилът е с прекратена регистрация. Това е предположение и при това доста свободно, което освен, че не се доказва, не може да бъде и основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Съществуват множество причини, поради което съвсем правомерно едно лице (дружество) може да ползва лек автомобил, който е регистриран на друг правен субект – наем, лизинг и т.н. Няма как да се очаква, че работникът би могъл да предположи какви са точни взаимоотношения между работодателя му и лицето, посочено в талона, а още по-малко да формира категоричен извод, че само на 4 база тези факти регистрацията на автомобила е била прекратена и то на точно определена дата.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие (л. 5), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева с ДДС.