Определение № 378 от 06.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

ЛюдМ. Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002900957 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „БУМЕКС“ ЕООД, ЕИК: 121117424 против въззивно решение № 87 от 24.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – София /САС/ по в.гр.д. № 216 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 2399 от 31.08.2022 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 10110 по описа на съда за 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Билдинг компани“ ЕООД, ЕИК: 101675959, иск за заплащане на сумата 104960 лв. на основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, представляваща вреди от появили се в гаранционните срокове дефекти по сграда на ***, дължащи се на некачествено и/или неправилно извършени СМР, които ответникът е отказал да отстрани в срок, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че второинстанционният съд не е обсъдил всички представени доказателства по делото и не ги е анализирал в тяхната съвкупност, като по този начин е достигнал до погрешни изводи и неправилно 1 приложение на материалния закон. В тази връзка касаторът счита, че оплакванията му срещу решението на първоинстанционния съд са основателни. Сочи, че в развилото се съдебно производство по категоричен начин е доказана причинно-следствената връзка между появилите се дефекти и поведението на строителя. Твърди, че чрез представените актове обр. 19 е доказал, че ответникът е извършил СМР в точките на сградата, където са се появили дефекти под формата на течове, конкретните дефекти са изцяло индивидуализирани и напълно съответстват на извършените СМР от „Полстарт“ за отстраняването им, а от всички представени доказателства са установени вида на вредите и техния размер. Излага, че от приетите по делото актове и протоколи със строителя „Полстарт“, който е ангажиран с извършване на ремонтните дейности на появилите се течове в сградата, се установяват точно и ясно видовете СМР, които са извършени, ценовата стойност и обема работа, а от приетите по делото банкови документи по точен начин се установява размерът на вредите, респ. заплатените от „Бумекс“ ЕООД, ремонтни дейности, извършени от фирма „Полстарт“.

Касаторът излага, че гаранционната отговорност касае отношенията възложител - изпълнител, каквито в случая са страните, по общото правило на действие на договорите, поради което „Бумекс“ ЕООД следва да търси вреди от гаранционна отговорност, в какъвто смисъл е например решение № 140/08.03.2021 г. по т.д. № 2601/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о. На следващо място сочи, че въззивното решение противоречи на TP № 37/13.11.1984 г. по гр. дело № 16/84 г., ОСГК, в което е прието, че гаранционното задължение в случая възниква по силата на закона и в тежест на строителя, който през определен период от време би следвало да обезпечи наличието на установени качества, както и свойства на имота, които са предмет на договора, респ. следва да отстранява настъпилите в гаранционния срок недостатъци, без да е от значение дали се дължат на неговото виновно поведение или не.

Касаторът счита, че от цитираното тълкувателно решение може да се направи извода, че отговорността на строителя по чл. 167, ал. 3 от ЗУТ /явно се има предвид процесната такава по чл. 163, ал. 3 от с.з./ е безвиновна отговорност, а дори и нормата на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ да не 2 дава отговор пред кого се носи тази отговорност и дали строителят отговаря и пред лица, различни от възложителя и конкретно пред крайния купувач на имота, според правната доктрина и практиката на съда, имуществената отговорност на строителя се простира не само по отношение на контрагента по сключения между тях договор за строителство, но и по отношение на третите лица приобретатели на сградата или на самостоятелните обекти в сградата.

Сочи се още, че в своето решение второинстанционният съд приема, че ищецът „Бумекс“ ЕООД е материалноправно легитимиран да претендира обезщетяване на основание чл. 163, ал. 2 от ЗУТ само по отношение на притежаваните от него имоти. Тук касаторът отново излага, че отговорността на строителя е безвиновна отговорност, тя има гаранционно-обезпечителна функция по отношение на претърпелия вреди. Тази отговорност не произтича от вина на лицето, възложило работата, а само от факта, че е възложило работата на други лица, в резултат на чиито виновни и противоправни действия или бездействия, при или по повод работата е причинена вреда на трети лица. Сочи, че в съдебната практика еднозначно е установено, че в този случай възложителят отговаря солидарно с изпълнителя (строителя) спрямо третите лица, както това е прието например в решение от 23.01.2006 г. по гр. д. № 2570/2004 г., ТК, IV г.о. на ВКС.

Накрая в жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано, необосновано, фактически и логически грешно, като приетото от съда не отговаря на доказателствата по делото.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по спора, с което предявеният от касатора иск да бъде уважен в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, свързан с валидността и допустимостта на постановеното първоинстанционно решение, който е обусловил крайния правен резултат по иска, както и че на практика апелативният съд не се е произнесъл изцяло по съществото 3 на спора, приемайки само наличието на отрицателните предпоставки, а изводите на съда в тази насока са неправилни.

Сочи се, че въззивното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси, а именно:

1. Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?

По отношение на същия въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а именно: решение №1/2013г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение №175/11.07.2012 г. по гр.д. №1855/2010 г. на ВКС, ГК, IV Г.О., решение №126/09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Касаторът счита, че решението на въззивния съд противоречи и на Тълкувателно решение № 37 от 13.11.1984 г. на ВКС по гр.д. № 16/84 г. на ОСГК, което също е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Сочи, че съгласно посоченото тълкувателно решение и при съществуваща вероятност въззивното решение да е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със задължителната практика, ВКС следва да извърши на същото касационен контрол.

Ответникът по касация в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника „С-Консулт“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

4

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното въззивно решение, че:

Относно довода за липса на материалноправна легитимация на ищеца изводите са въпрос на основателност, а не на допустимост на исковата молба.

По съществото на спора съдът е изложил, че по делото е приложен договор за строителство, сключен между „Билд Трейд Груп“ ООД (инвеститор) в качеството му на възложител и „Билдинг компани“ ЕООД – изпълнител, в раздел Х от който се съдържа постигнатото съгласие за гаранционни срокове и гаранции, а раздел XI-ти регламентира дължими неустойки. Налице е констативен нотариален акт 15 по н.д. 251/19 г. по описа на нотариус Ксения Белазелкова, според който собственикът на терена (безспорно е, че това е ищецът) по силата на приращение е и собственик на конкретно посочени в нотариалния акт, и възпроизведени в мотивите на въззивното решение имуществени обекти в процесната сграда. Съдът сочи, че в открито съдебно заседание 01.03.22 г. е направено изявление от повереника на ищеца - адв. А., че и част от тези имоти е продадена, като сред посочените апартаменти не фигурират утвърдените с исковата молба като имоти с вреди от теч апартаменти А19 и Б14.

Позовавайки се на изслушаната по делото експертиза, извършена от вещо лице Иванка Саралиева, съдът излага, че според отразеното от вещото лице, експертът е направил оглед на имота на 16.02.22 г. Течове е имало предимно в сутеренните нива и последните етажи. Към датата на огледа е започнало отстраняване на течове в сутеренните нива и покривната тераса чрез запълване с полимерни смеси под налягане и различни хидроизолационни материали. Това е най-щадящ начин на ремонт, тъй като други методи биха изисквали откриване (лишаване от хидроизолация) на големи участъци. Ремонтът е изпълнен в 85 %. Вещото лице е остойностило отделните ремонтни работи и е направило съпоставка с цените, предлагани от 5 друго дружество със същата дейност. Съдът излага, че при приемане на експертизата в.л. Саралиева е заявила, че имотът е стоял дълго време с открита хидроизолация и поради това тя се е компрометирала (разкъсала).

По отношение на изслушаната по делото повторна експертиза, осъществена от в.л. Ивана Х., съдът посочва, че вещото лице възпроизвежда отразеното в Наредба № 2/03 г. на МРРБ, че за хидроизолационна дейност гаранционният срок е 7 г. (в агресивна среда - 5 г.). Вещото лице възпроизвежда писмо от „Европласт“ ЕООД за технологията при монтиране на предпазни парапети на терасата на сградата - намазване на анкерния болт с полиуретаново лепило, шпилки от неръждаема стомана, запълване с химически анкер и полиуретаново лепило, като твърдението е, че тази дейност е предхождала полагането на хидроизолацията. Анализира се и доклад от обследване с термокамери, установяващ липса на хидроизолация в дълбочината на воронките - причина за теч в ап. А19 и Б14. Към момента на огледа терасите над двата апартамента са вече реновирани (обработени), покрити с течна хидроизолационна мембрана. При полагането й е обърнато специално внимание на местата около воронките, отворите за стойките на подпорите за парапета - допълнително уплътнени. Вещото лице не може да даде отговор преди поставянето на течната хидроизолационна мембрана как са били уплътнени визираните по-горе места. Няма настоящ теч в двата апартамента. Вещото лице допуска, че течът в тях може да се е дължал на недобро изолиране около воронките и/или неправилен монтаж на стойките за парапета. Вещото лице прави извод от фактура 0000006892/03.07.19 г., че работата на „Европласт“ ЕООД по изработка и монтаж на парапет предхожда 04.07.19 г., когато е съставен акт обр. 16.

При така събраните доказателства въззивният съдебен състав е приел, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира обезщетяване на основание чл. 163, ал. 2 ЗУТ само по отношение на притежаваните от него имоти. Това следва от обстоятелството, че правоимащ е понасящият имуществени вреди/пропуснати ползи. Възложителят на работата разполага с договорна защита в рамките на уговорените в договора гаранционни срокове, които на база договорната свобода могат да надвишават по продължителност визираните от Наредба № 2/03 МРРБ. Според съда видно от представения договор, страните са постигнали съгласие за заплащане на неустойки, което облекчава събирането на сумите до визирания в договора размер. Сочи се и че 6 недоказването на оправомощаването на съконтрагента на ответника от ищеца не е предмет на настоящия правен спор. Според съда несъмнено собственик на двата апартамента, за които в исковата молба се твърди, че е имало теч, е физическо лице, различно от ищцовото дружество, а дружеството ищец не уточнява местонахождението (спрямо местата на теч) на негови имоти, като не уточнява дори кои конкретни имоти притежава към момента на предявяване на претенцията (с оглед изявлението на пълномощника му, че има допълнително отчуждени имоти). Според съда не са доказани вредите, претърпени от ищеца на база увреждане на негови имоти. Не е проведено пълно и главно доказване на некачествената работа от страна на ответника наличие на теч в приземията и в подпокривното пространство. Поисканите експертизи са оценителни - имат за задача да установят оценяването на ремонтната дейност по преодоляване на течовете.