Определение № 43882 от 07.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43882 гр. София, 07.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20221110168516 по описа за 2022 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на ишеца „***“ ЕАД, ЕИК ***, с която се иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските.

Молителят сочи, че разноските не били правилно изчислени от първоинстанционния съд, поради което моли същите да бъдат преизчислени и съответно намалени под определените в наредбата минимални размери.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна , чрез адв. В. Т. от САК, изразява становище по молбата за изменение на решението в частта, касаеща разноските. Посочва, че разноските били правилно пресметнати от първоинстанционния съд, поради което моли да не се уважава молбата на ответник.а

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на 1 другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана съображения: по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради

С Решение № 18236/06.11.2023 г., постановено по гр. д. № 68516/2023 г. по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ищецът да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА, на адвокат В. В. Т. от САК, сумата от 596,13 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС.

В настоящия случай материалният интерес по делото възлиза в общ размер на 2378,50 лв., като отхвърлената част е в размер на 370,53лв., представляващ сбор от 81.34 лв. отхвърлена част от главница представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот; 281,96 лева мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 12.07.2022 г. и 7,23 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение. Съгласно трайноустановената практика, адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда, съобразно отхвърлената/уважената част от исковата претенция.

В случая предвид разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва извод, че при материален интерес до 1000 лв. адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 400 лв. Така по всяка една от отхвърлените искови претенции за главница и лихви, предвид обстоятелството, че са с материален интерес под 1000 лв. се дължи адвокатското възнаграждение в размер на по 400 лв.

Така общият сборът на адвокатското възнаграждение по всички отхвърлени искови претенции възлиза в общ размер на 1200 лв.

В този смисъл, настоящият състав намира, че действително определеното адвокатско възнаграждение в размер на 596,13 лв. се явява определено под минималното такова и съдът намира, че допълнително преизчисляване не е необходимо.

Ето защо искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е неоснователно и следва да се отхвърли.

2

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „***“ ЕАД за изменение на Решение № 18236/06.11.2023 г., постановено по гр. д. № 68516/2023 г. по описа на Районен съд София, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3