Решение № 6207 от 09.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6207 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110147777 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 41736/18.08.2021 г. /уточнена с молба вх. № 52410/10.09.2021 г./, с която от името на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** против КР. ГР. З., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 3008942/07.02.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. К. З. и КР.

ГР. З. за суми, както следва: 1/ сумата от 2211,07 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл.

621, вх. Г, ет. 6, абонатен № 152098 за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 333,39 лева, представляваща 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 55,57 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6 с абонатен № 152098 за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане;

4/ сумата от 13,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. О. Г. К. З. са претендирани ¾ части от горепосочените суми. От КР. ГР. З. са претендирани ¼ част от горепосочените суми. На 14.03.2018 г. са издадени заповеди по чл.

410 ГПК срещу двамата длъжници. В хода на производството длъжникът Г. К. З. е починал, като по искане на заявителя „Т.С.“ ЕАД делото е продължило срещу наследника му КР. ГР. З. за цялото вземане, предмет на издадените заповеди по чл. 410 ГПК. Заповедите са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в законоустановения срок същият не е депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 19.07.2021 г. Исковата молба е подадена на 18.08.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника КР. ГР. З.. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6 с абонатен № 152098. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г. и не е погасил задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок от датата на публикуване 2 на съответните фактури на интернет страницата на ищеца. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че КР. ГР. З. дължи в полза на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 2211,07 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6, абонатен № 152098 за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане;

2/ сумата от 333,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 55,57 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 120, находящ се в гр.

София, ж.к.“Люлин“, бл. 621, вх. Г, ет. 6 с абонатен № 152098 за периода 01.01.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 13,99 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.03.2014 г. – 25.01.2017 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 14.03.2018 г. са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 7454/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника, назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат С.Б. от САК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. По отношение на допустимостта се твърди, че настоящият ответник не е надлежна страна, тъй като било възможно да е приел наследството на Г. З. по опис или въобще да се е отказал от наследството на Г.

К. З., за което обаче нямало доказателства. Оспорва се наличието на 3 облигационно отношение, с предмет доставка на топлинна енергия, което да е обвързвало страните в производството през процесния период. Поддържа се, че дори да се приеме, че страните в производството са били обвързани от договорно правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, през заявения в исковата молба период, то ответникът не следвало да е обвързан от представените от ищеца общи условия, тъй като не било доказано същите да са публикувани и в един местен ежедневник, а само в централен такъв – вестник „Монитор“. На следващо място се посочва, че претенцията срещу ответника е неоснователна и поради факта, че между наследодателя му Г. З. и Снежанка Нешева е имало сключен договор за издръжка и гледане от 30.12.2005 г., поради което последната следвало да отговаря по претенцията за дължима и неизплатена топлинна енергия за процесния имот. Оспорва се обстоятелството, че през исковия период, ищецът е доставил до процесния имот, твърдяното в исковата молба количество топлинна енергия, респективно, че му се дължи нейната стойност. По отношение на претенцията за суми за услугата дялово разпределение се посочва, че същата е неоснователна, тъй като договорът между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение е изтекъл преди началото на исковия период. На следващо място, се твърди, че вземанията на ищеца не били установени по размер, тъй като представените съобщения към фактури не били първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството. Релевира се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на сумите, претендирани за периода преди 07.02.2017 г. От името на ответника се оспорват и претенциите за лихва за забава при твърдения, че забава не е настъпвала, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите за периода ОУ, уреждащи момента на настъпването на забава, били нищожни, като неравноправни. Това било така, защото задължавали потребителя на ТЕ да притежава специално техническо средство, за да се информира за падежа на задълженията си от публикуваните в интернет фактури и така да не допуска изпадането си в забава. Наред с това се сочи, че ответникът не е бил известяван за задължения за процесния период и не е поставян в забава, тъй като на интернет страницата на ищеца не били публикувани фактури за аб. № 152098.

Моли се за отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.

4

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.

155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е 5 регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.