Решение № 8731 от 14.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8731 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110174313 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 405507/12.12.2024 г., от А. Н. И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С*, притежаваща л.к.

№ *, валидна до 19.08.2025г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейно стта: гр. Co фия, бул. „А*, представлявано от Д. М. М. - Управител, email: **** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И* и Д*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 1257476, сключен между А. Н. И. с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И* и Д*, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

1.

1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия

1

2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК, действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР 1. евентуален, да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1257476, сключен между А. Н. И. с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ

БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И* и Д*, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" p.l.c в полза на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.Юа, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

2. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, променен, на основание чл.214 ГПК, за сумата 72.57 лева, с който да се осъди ответника ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М* представлявано от И* и Д*, да заплати на А. Н. И. с ЕГН: **********, сумата в размер на 72.57 лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 1257476, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (12.12.2024 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 1257476/17.12.2020 г. при следните параметри: главница – 350 лева, срок за връщане на заема – 30 дни, с падежна дата 28.05.2023 г., ГЛП – 3.38 %, договорна лихва в размер на 11.83 лева, ГПР – 49.85 %. Общата сума, което ищецът е следвало ва върне е 350 лева главница и 11.83 лева лихва, което се равнявало на 361.83 лева. Твърди, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че договорът за поръчителство се сключва не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант бил „Multitude Bank p.l.c“, базиран в Малта, заемодател „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а клиентът бил заемополучателят А. Н. И.. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса в размер на 72.57 лева, която се изплаща към договора за заем. Сочи, че е изплатила напълно сумата от 434.40 лева към ответника.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит 2.

2 никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова сметка на ищеца: *, BIC: CECVVGSF

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява. Депозира молби, с които поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писма молба. Претендира разноски. Не прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Неоснователно е искането на ищеца по чл.238 ГПК, тъй като ответникът е взел становище по ИМ, по хода на делото и доклада.

С определение № 9317/25.02.2025 г. съдът е отделил спорно от безспорно, както и разпределил доказателствената тежест (л.31-37 от делото).

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 1257476/28.04.2023 г. при следните параметри: главница – 350 лева, срок за връщане на заема – 30 дни, с падежна дата 28.05.2023 г., ГЛП – 3.38 %, договорна лихва в размер на 11.83 лева, ГПР – 49.85 %. Общата сума, което ищецът е следвало да върне е 350 лева главница и 11.83 лева договорна лихва, което се равнявало на 361.83 лева.

Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство, като съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант бил „Multitude Bank p.l.c“, базиран в Малта, заемодател „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а 3 клиентът бил заемополучателят. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса в размер на 72.57 лева, която се изплаща към договора за заем.

Не се спори, че тази сума за гарант била предвидена за заплащане към погасителния план на договора за кредита и същата се дължала от заемополучателя на заемодателя в сроковете по връщане на главницата и на заемодателя. Не се спори, че сумата за гарант била платена на заемодателя.

Не е спорно, че договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1 т.10 ЗПК – не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, не е посочен действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги/застрахователната премия/такса за обезпечение на заема.

Не е спорно, че клаузата за пакета от допълнителни услуги/застрахователната премия/такса за обезпечение на заема е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, същата представлява такса по чл.10а ЗПК и с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК. Не се спори, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.

Не е спорно, че ищецът е заплатил сумите на ответника от 5.00 лева/72.57 лева.

Спори се дали ответникът е заплатил сумата от 5.00 лева/72.57 лева и дали ответникът ги е получил на правно основание.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чиято заключение съдът напълно кредитира, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице, обосновано и пълно. От него се установи, че ГПР на кредита с включената такса за обезпечение в него е в размер а 1 285.15 %. А петкратният размер на законната лихва към момента на сключване на договора е 62.35 %. Процесната такса за обезпечение не е включена в ГПР. (л.85-89 от делото).

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с такса за обезпечение та ответникът, като кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него.

Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.

При това положение съдът приема, че към момента на сключване на договора потребителят не е могъл да разбера действителния ГПР по договора, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Освен това действителният ГПР надвишава определеният от закона размер по чл.19 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Следва да се обяви за недействителен. Главният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По осъдителния иск

След като договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, то съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на 4 кредита, т.е. главницата. По делото се установи, от представените писмени доказателства и експертизата, че главницата е 350.00 лева, а ищецът е платил общо по договора 434.40 лева. При това положение разликата, представляваща сумата 84.40 лева е платена без основание, тъй като същата не се дължи изначално, поради недействителност на договора за кредит.

Следователно сумата от 84.40 лева е платена без основание. От тази сума ищецат е заплатил напълно сумата в размер на 11.83 лева, представляваща договорна лихва и 72.57 лева такса за поръчителство.

Ответникът не успя да докаже основанието на което е получил сумата.

Ето защо осъдителният иск е напълно основателен и следва да се уважи.

По разноските

С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представения списък с разноски (л.73 от делото), ищецът претендира:

50.00 лева държавна такса (л. 21 от делото)

1000.00 лева за експертиза (л. 74 от делото)

1800 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Ответникът не е представил списък с разноски и не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо съдът не следва да се произнася по размера на разноските.

Разноските, които следва да се признаят на ищеца са в размер на 1050.00 лева.

Ето защо „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М* бул. А* следва да бъде осъдено да заплати на А. Н. И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София. Ул. *, притежаваща л.к. № *, валидна до 19.08.2025г. сумата в размер на 1050.00 л е в а (хиляда и петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 74313/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Ето защо „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „М* бул. А* следва да бъде осъдено да заплати на да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М*“, Булстат *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София, бул. „А* ет.5, оф.5.3 сумата в размер на 1800.00 лева (хиляда и осемстотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 74313/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.