Решение № 142 от 26.10.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 347/2026
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 26.10.2026
- В сила
- 26.10.2026
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.2, т.1 · Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
- чл.4 · Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
- чл.354а,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.53 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.2, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.2, б."б" и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Варна, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600347 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр.ал.1, т.1, пр.3 от НПК.
Предмет на проверка е определение, обективирано в протокол №926 от 11.09.2026г., постановено след влизане в сила на окончателен съдебен акт– споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД№1510/2026г. по описа на ОС-Варна, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и е отказал отнемане в полза на държавата на сумата от 285 евро и 25 лева за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 от НК.
Срещу определението е постъпил протест от окръжна прокуратура Варна, в която се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и се иска пълната му отмяна и отнемане на имуществото на подсъдимия.
В съдебно заседание протестът се поддържа само досежно сумата от 20 евро, за която се счита, че е придобита от престъплението.
Осъденото лице не се явява, представлява се от служебен защитник, който оспорва протеста и счита постановеното определение за правилно и законосъобразно.
1
Като се запозна с всички материали от делото и взе предвид становищата на страните, настоящият състав на въззивния съд прие, че протестът е допустим, а по същество -неоснователен.
Предмет на проверяваното производство в окръжния съд е било искане на прокуратурата с правно основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК по отношение на посочените парични суми в различна валута и въз основа на влязлата в сила осъдителна присъда/споразумение/.
За да се произнесе, първоинстанционния съд е приел, че от престъплението по чл.354а,ал.1 от НК, а именно държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, не е възможно настъпването на икономическа изгода, изразяваща се в налични парични средства, поради което не попада в приложното поле на чл.53,ал.2,б.“б“ от НК и следва да бъде отказано нейното отнемане в полза на държавата.
Според СЕС, понятието „икономическа изгода“ попада в обхвата на понятието „облага“ по смисъла на чл.2, т.1 от Директива 2014/42/ЕС, което означава всяка икономическа изгода, придобита, пряко или косвено чрез престъпление и може да се изразява във всяка форма на имущество и да включва всяко последващо повторно инвестиране или преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни ползи.
Облагите по чл.53, ал.2, б.“б“ от НК имат нарочни законови дефиниции в ал.3, като в частност пряката такава следва да е непосредствена последица от престъплението. Очевидно е, че законодателят изисква наличието на връзка /обусловеност/, между конкретно инкриминираното престъпление и облагата.
Тъй като в случая, независимо от установената престъпна цел, държаните количества наркотици все още не са били реализирани, то не е била все още получена и възможната икономическа изгода от тяхната евентуална продажба.
По този начин, макар и при налични данни за това, че осъденият не е имал други законни доходи, извън престъпна дейност, свързана с държане на наркотици, настоящата редакция на чл.53, ал.2, б.“б“ и ал.3 от НК предоставя възможност на съда за отнемане на имущество, само ако същото е придобито само от престъплението, предмет на конкретното обвинение /или имущество, в което то е било трансформирано/. По делото няма доказателствена обезпеченост по какъв начин са придобити паричните средства, респ. връзката с реализираното престъплене. Тежестта за доказване на последното е на прокуратурата. Доколкото липсва разследване досежно произхода на иззетите парични средства сме изправени пред предположения, които не водят до приложението на чл.53 от НК.
Действително, по делото са налице свидетелски показания на Живко Димитров, че е предал на осъдения банкнота от 20 евро за да получи 2 фентанил. Видно от неговите показания, в този момент полицейски служители са задържали и двамата. Тази теза се подкрепя от показанията на свидетелите П. и И.-служители на ОД на МВР Варна, които са проследили подаването на банкнотата от 20евро и обстоятелството, че осъдения държал същата в дясната си ръка. Свидетелите са заявили, че проверката на Ц. е следвало да бъде извършена от служителите Ч. и И., които не са разпитани по делото. В същото време, обективни данни за наличието на парични средства у Ц. се съдържат в протокол за личен обиск на лице /Ц./ от която се установява, че в кафяв кожен портфейл са установени подробно описани банкноти в лева и евро. Доколкото по делото няма данни процесната банкнота от 20 евро е иззета непосредствено след нейното получаване, когато Ц. е бил задържан, респ. обстоятелството, че същата е била поставена от него в кожен портфейл, настоящият състав намира, че придобиването на имущество от извършеното престъпление не е доказано по несъмнен начин и по отношение на тази банкнота.
Във връзка с изложеното се споделят аргументите на задължителната практика на СЕС по съединени дела С-845/19г. и С 863/19г. по преюдициално запитване на АС-Варна. В Решението на СЕС се стига до заключението, че чл.4 от директива 2014/42 е приложим само когато облагата, чиято конфискация се предвижда, произтича от престъплението, за което неговия извършител е осъден с влязла в сила присъда. Ето защо, доколкото престъплението, за което подсъдимия е осъден с влязла в сила присъда, само по себе си не е от естество до породи икономическа изгода, то паричните суми, чиято конфискация се иска не биха могли да произтичат от това престъпление, респ. не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на Държавата по реда на чл.53,ал.2,б.“б“ от НК.
Действително е налице несъответствие с духа и смисъла на Директива 2014/42/ЕС, по конкретно с чл.5 от същата, който предвижда т.нар.
„разширена конфискация“ при определени предпоставки. Макар последните да са налице в конкретния случай, цитираната разпоредба не може да бъде директно приложена, т.к. непълното транспониране на Директивата в българското право, в съответствие с постоянната практика на съда, не позволява на българската държава да се позовава на нея срещу частноправен субект, за да остави без приложение разпоредба на вътрешното право, която й противоречи, така че да породи задължения за него/вж в този смисъл т.43 от Решението на Съда и цитираната в него практика/.
Извода за невъзможността от пряко прилагане на чл.5 от Директивата е видно и от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – ДВ, бр.7 от 2019 г., конкретно в частта за измененията, свързани с транспонирането именно на тази Директива, респ. въвеждащи нова 3 редакция на разпоредби в чл.53 от НК. От изложеното в същата част става ясно, че целите на Директива 2014/42/ЕС се постигат чрез въведения режим на отнемане на средства и облаги от престъпление по наказателноправен ред, заедно с уредбата на отнемането на незаконно придобито имущество по гражданскоправен ред съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, тъй като в отделното и независимо производство по ЗПКОНПИ не е необходимо доказването на връзка на имуществото с конкретно престъпление.
С оглед на изложеното и съобразявайки тълкуването на Съда на ЕС, настоящият състав на ВАпС приема, че в конкретиката на настоящия казус, е недопустимо отнемането по реда на чл.53,ал.2,б."Б" от НК в полза на Държавата на сумата от 285евро и 25лева. Връщането на сумата по никакъв начин не препятства възможността на Държавата да реализира претенциите си срещу осъденото лице в производство по ЗПКОНПИ.
С оглед на изложеното настоящия състав приема, че в конкретния казус е недопустимо отнемането по реда на чл.53,ал.2,б.“б“ от НК в полза на държавата на посочените парични суми. Същите следва да бъдат върнати на лицето, от което са иззети.
Водим от горното настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение обективирано в протокол №926 от 11.09.2026г.,постановено след влизане в сила на окончателен съдебен акт– споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД№1510/2026г. по описа на ОС-Варна, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и е отказал отнемане от С. А. Ц. в полза на държавата на сумата от 285 евро и 25 лева за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА паричната сума, иззета с протокол за доброволно предаване от 24.06.2026г., при личен обиск на задържано лице, а именно: 285 евро и 25 лева да бъде върната на осъдения С. А. Ц..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5