Решение № 1095 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100503805 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 1166 от 21.01.2024 г., постановено по гр. д. № 9952/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 65-и състав, е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. К. Р. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за сумата в размер на 513,73 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното заплащане, сумата в размер на 88,92 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.02.2022 г., сумата в размер на 16,96 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода м. 01.2019 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното й заплащане, като исковете са отхвърлени за разликата от уважения размер от 513,73 лева до пълния предявен размер от 780,29 лева и за периода 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., вкл. като неоснователни, погасени по давност, и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата от уважения размер от 88,92 лева до пълния предявен размер от 146,23 лева, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за сумата в размер на 4,04 лева, мораторна лихва за услугата дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. до 14.02.2022 г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 523,14 лева, представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Т. М.. Твърди, че по делото не са представени документи, от които да се установи кои са били ползватели на имота в процесния период. Сочи, че по делото липсва договор между „Топлофикация София“ ЕАД и потребителите на топлинна енергия.

Поддържа, че по делото липсват документи за отчитането на топлинна енергия и че претенциите се базират само и единствено на твърденията на ищеца. Сочи, че макар и да е приел, че задълженията са погасени по давност за периода преди 25.02.2019 г., но 1 впоследствие като погасени по давност е приел тези до 30.11.2019 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло исковете.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Холидей и Райзен“ ЕООД, в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответника.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответника по делото, чрез назначения му особен представител – адв. Т. М., като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител на ответника не дължи държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата от уважения размер от 513,73 лева до пълния предявен размер от 780,29 лева и за периода 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., вкл., като неоснователни, погасени по давност, и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата от уважения размер от 88,92 лева до пълния предявен размер от 146,23 лева, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за сумата в размер на 4,04 лева, мораторна лихва за услугата дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. до 14.02.2022 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Противно на посоченото във въззивните жалби, при специалната уредба на Закона на енергетиката не е необходимо подписване на писмен договор с ответника. Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. При тези съображения неоснователни са твърденията на въззивника, че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

При съвкупната преценка на доказателствата и отчитайки, че настоящото производство не касае установяване на вещно право на собственост, съдът намира за 2 установено за целите на процеса, че ответникът като носител на вещно право на собственост върху процесния недвижим имот има качеството на потребител на топлинна енергия.

Страните не спорят, а и от приетата по делото справка по реда на Наредба № 14 от 19.11.2009 г., изготвена по искане № 1782 от 01.03.2022 г. се установява, че ответникът – К.

К. Р. е низходящ наследник на Р.П.Р., починала на 03.04.2020 г. От представените по делото частни писмени документи – молба-декларация от Р.П.Р. до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида, протоколи от ОС на етажната собственост на ул. „*******, включително и за упълномощаване на членове на етажната собственост да сключат договор за извършване на услуга дялово разпределение, се установява, че наследодателката на ответника – Р.П.Р., саморъчно се е подписала като абонат на имота, като подписът й не е оспорен, нито е установена неавтентичността му. От представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ е видно, че наследодателката на ответника е декларирала като собствен процесния апартамент за ½ идеална част, а останалата ½ идеална част на ответника, като на начин на придобиване е посочено наследство. След смъртта на Р.П.Р. ответникът – К. Р., бидейки единствен наследник на наследодателката си, е станал собственик на целия процесен имот.

Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му доказателствена тежест да установи, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респективно, че има качеството на потребител. Доколкото не се твърди, а и не се установява ответникът да се е разпоредил с процесния недвижим имот преди процесния период, ответникът е пасивно материално легитимирана страна да отговаря по иска.

По отношение на оплакването във въззивната жалба, касаещо количеството и стойността на доставената топлинна енергия, следва да се отбележи, че от заключението на допуснатата и изслушана пред Софийски районен съд съдебнотехническа експертиза (СТЕ), което заключение не е било оспорено от страните и настоящият състав намира за компететентно и обективно дадено, и кредитира с доверие, се установява, че в сградата в режим на етажна собственост през процесния период е ползвана единствено топла вода.

Според вещото лице фирмата за дялово разпределение е отчитала водомера в имота, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Посочва и, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. Съгласно заключението начислената сума за топла вода за периода е 1204,32 лева, като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 449,32 лева за връщане, поради което общата сума за процесния периода възлиза на 755 лева.

Следва да се посочи, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето за процесното материално правоотношение лице, което е представило изисканите по реда на чл. 190 ГПК документи, които не са оспорени от ответника. Предвид това, че вещото лице по допусната СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените отчети от третото лице помагач и е съобразило нормативните изисквания, съдът намира за неоснователни оплакванията за необоснованост на изводите на СРС касателно размера на потребената топлинна енергия.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за неправилност на изводите на СРС за погасените по давност вземания. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл.

84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти/каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за 3 изменение и допълнение на Закона за здравето/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. При това вземането за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. е станало изискуемо на 15.01.2019 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него би изтекла на 22.03.2022 г., но с предявяването на иска на 25.02.2022 г., давността е била прекъсната. Предвид тези съображения СРС правилно е определил погасените по давност вземания, отчитайки и периода, в който давност не е текла.