Решение № 260021 от 15.02.2021, Районен съд - Панагюрище

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ............... /15.02.2021 г., гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – П., в проведеното на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:

Районен съдия: Магдалена Татарева при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 130/2020 г. по описа на съда

Производството е по реда на чл.

42 ЗН, чл. 43 ЗН, чл. 30 ЗН и чл. 108 ЗС

Производството е образувано по предявена искова молба (уточнена с молба от 20.05.2020 г., 17.06.2020 г.) от Н.П.Ф. срещу Т.В.Ч., с която са предявени обективно съединени искове с които се иска да се прогласи нищожността на саморъчно завещание обявено на 18.03.2019 г. на В. Ч., в условията на евентуалност да се обяви унищожаемостта на същото, под евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на В. Ч. в размер на 1/3 част, като се иска да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на 3/4 ид.ч. от следните имоти: самостоятелен обект в сгР.а, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с адрес на имота: гр. П., ж.к. „О. I, ***, който самостоятелен обект са намира в сгР.а № 1, с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 64.41 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение №17, с площ 3.76 кв.м. и 2.786 % идеални части от общите части на сгР.ата и самостоятелен обект в сгР.а, с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с адрес на имота : гр. П., ж.к. „О. I, бл. ***, който самостоятелен обект са намира в сгР.а №1, с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сгР.а, с площ 21.02 кв.м., както и да предаде владението върху същите и да се отмени констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, т. 1, рег. № ***, нот. дело № **от 2016 г. на Нотариус П. К..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът е придобил заедно със съпруга си В. Ч. (починал на 18.02.2017г.) в режим на СИО през време на брака им сключен 02.08.1985 г. процесните недвижими имоти. Сочи се, че по силата на договор за продажба на държавен имот по Наредба за държавните имоти на 18.12.1990 г. е придобит имота представляващ апартамент, а с договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти на 23.04.1991 г. е придобит имота представляващ гараж, поР.и което ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти. Сочи се, че по силата на саморъчно завещание оставено от В. Ч. собствеността на имотите е на ответникаТочко Ч..

Твърди се, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, поР.и което завещанието се явява нищожно. Сочи се, че завещанието е нищожно, тъй като преди смъртта си В. Ч. е бил болен и неадекватен, като освен това при съставянето му не са спазени изскванията на чл. 25, ла. 1 ЗН, тъй като същото не е изцяло написано, датирано и подписано то завещателя. Твърди се, че няма дата в началото на завещанието и място на съставяне, освен това е положен и подпис на завещан. Твърди, се че предвид уговорените в завещанието задължение на Т.Ч. за гледане и издръжка завещанието е превръща завещанието във възмезден договор, арг чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН. В условията на евентуалност се твърди, че завещанието е унищожаемо, тъй като съобразно възрастта и болестта на В. Ч. той не е бил способен да завещава и да извършва съзнателно разпореждане. Освен това същият е бил по въздействие на ответника и неговото семейство, който са изграждали неверни представи за действителността у В. Ч., като завещанието е съставено 2 дни преди смъртта на завещателя. В условията на евентуалност е предявен и иск за възстановяване на запазена част в размер на 1/3 от имуществото на наследодателя Ч.. В исковата молба са изложени доводи, че ищцата е живяла в процесния имот повече от 30 години, но била изгонена от ответника, поР.и което моли на основание чл. 108 ЗС в условията на кумулативно съединяване с предходните искове, да се приеме за установено, че е собственик на ¾ ид.ч. от процесните имоти и да се предаде владението им. Моли се за уважаване на предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва се обстоятелството, че процесните имоти са придобити в режим на СИО, тъй като процесните имоти са били придобити 1990 г. и 1991 г., като се твърди, че за закупуване на същите ищцата не е имала принос, а и освен това в посочения период ищцата не е била български гражданин, а единствено руски. Статут на български гражданин същата е придобила едва през 1998г. с Указ на Президента на РБ от 27.07.1998г., като си е запазила и руското гражданство. В тази връзка доколкото вещното право на собственост или ограничено вещно право се придобива чрез сделка с транслативно действие, то преценката за възможността чужденецът да придобие това право / лично или при рефлекторното действие на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. - отм. или чл. 21, ал. 1 СК при режим на общност на съпрузите/, следва да бъде направена съобразно действащия режим към момента на прехвърляне на собствеността. Твърди се, че през процесния период на придобиване на имотите е съществувала забрана, според която чужденец може да придобие право на собственост върху недвижим имот, само с разрешение на министъра на финансите. В този случаи нормата на чл. 29, ал. 1 ЗС изключва приложението на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) и се твърди, че придобитите недвижими имоти са лична собственост на - В. Ч.. В отговора на исковата молба се излага, че завещанието е съставено изцяло от В. Ч.- написано е от него и е по негово искане, като към момента на съставяне на завещанието В. Ч. не е стР.ал от заболяване, което да препятства съзнателно и свободно формиране на волята му за разпореждане с недвижими имоти. По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 30 ЗН се сочи, че е неоснователна, тъй като в наследствената маса оставена от наследодателя Ч. се включват и 1/5 ид.ч. от други имоти посочени подробно в отговора на исковата молба. Освен това се твърди, че приживе на наследодателя ответникът е извършил множество подобрения в имота – шпакловка, боядисване, поставяне на тапети, закупил бойлер, хладилник, готварска печка, заплащал таксите по отношение на процесните имоти, което на основание чл. 12, ал. 2 ЗН , следва да се приеме като действие за увеличаване на наследството. Моли се да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

На първо място следва да се посочи, че страните в процеса придобиват това процесуално качество, което следва от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото. Като предявява иска, ищецът очертава предмета на делото в основанието (правопроизводящите факти) и петитума (съдържанието на спорното право) на исковата молба.

Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. Следователно, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. В конкретния случай следва да се разгледа искът за обявяване на процесното саморъчно завещание за нищожно поР.и това, че не е написано и подписано от завещателя, в случай на отхвърлянето му за обявяване за нищожно поР.и противоречие със закона , под евентуалност унищожаване на завещанието, поР.и неспособност да завещава на завещателя при съставянето му, под евентуалност предявеният иск за накърняване на запазена част, като посочените искове са съединени кумулативно с иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане на установено, че ищецът е собственик на ¾ ид.ч. от процесните имоти на основание договори за покупко-продажби и наследствено правоприемство и предаване на владението върху тези 3/4 ид.ч. от имотите ведно с искането по чл. 537, ал. 2 ГПК (което не представлява самостоятелен иск) за отмяна на констативния нотариален акт. Това е така, тъй като съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове, доколкото нищожността на едно завещание предполага наличие на един от най-тежките пороци на завещанието, то съдът следа да разгледа първо именно тези искове и в случай, че се установи, че то не е нищожно да се разгледа наличието на порок водещ до неговата унищожаемост и едва след установяването на действителността на завещанието да се произнесе по иска за накърняване на запазена част.

От представено по делото удостоверение за сключен граждански брак № *** от 11.02.2020 г. издаден от Община П., се установява, че между В. Т. Ч. и Н.П.Ф. на 02.08.1985 г. е сключен граждански брак. Съпругът В. Ч. на 18.12.1990 г. е придобил правото на собственост върху недвижим имот представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. П., ул. „П.Г.“, на първи етаж, бл. 11 с площ от 64,41 кв.м. , ведно с избено помещение № 17, по силата на договор за продажба на държавен имот по реда на наредбата за държавните имоти, а на 23.06.1991 г. е придобил правото на собственост върху гараж № 5 с площ от 21,02 кв.м. с адрес: П., ул. „П.Г.“, бл. 11, по силата на договор за продажба на държавен имот по реда на наредбата за държавните имоти.

От представено по делото удостоверение № ***/19**г. издадено от Министерство на правосъдието се установява, че Н.П.Ф. е придобила българско гражданство на 27.07.1998г., по силата на указ издаден от Вицепрезидента на Р. България.

По делото е представено саморъчно завещание от В. Ч., по силата на което е завещал цитираните два имота на сина си Т.В.Ч., като в приетото като писмено доказателство завещание е записано, Т.Ч. да гледа и поддържа В. Ч. до края на живота му, след което имотът да стане собственост на сина му. Саморъчното завещание е представено за съхранени при Нотариус К. от Н. Ч. на 16.02.2017 г. (видно от протокол за приемане на саморъчно завещание), за което на същия ден е уведомена и съдията по висванията при Районен съд- П.. Саморъчното завещание е обявено на 18.03.2019 г., видно от протокол за обявяването му на Нотариус П. К..

По делото е представен и приет като писмено доказателство констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание № ***, том I, рег. № ***, дело № **от 2019 г. на Нотариус П. К. № 390 с район на действие Районен съд - П., с който Т.Ч. е признат за собственик на процесните два обекта- апартамент и гараж на основание наследствено правоприемство и завещание.

По делото е представено и прието като доказателство удостоверение за наследници № ***от 18.03.2019 г. издадено от Община П., от което се установява, че В. Ч. починал на 18.02.2017г. е оставил за свои наследници Н.П.Ф. – съпруга и Т.В.Ч. -син.

По делото са представени писмени доказателства – решения на поземлена комисия гр. П., с които на наследодател на завещателя В. Ч. е възстановено правото на собственост върху недвижими имоти относими към иска с правно основание чл. 30 ЗН.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетели по отношение състоянието на завещателя В. Ч. към момента на съставяне на процесното завещание.

Допуснати са и са приети съдебно-оценъчна експертиза и допълнителна такава, с която е дадена оценка както на процесните имоти и движими вещи находящи се в апартамента, така и на недвижимите имоти, които се твърди да се включват в наследствената маса оставена от В. Ч..

Разпечатката съдържа 25 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f835acd-bea9-4390-a253-b50490aacfec