Определение № 440 от 06.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Варна, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500100 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 83336/17.11.2023 г. на община Варна против Решение № 3397/23.10.2023 г. по гр.д. № 423/2023 г. по описа на ВРС, ХХX състав, с което се допуска, както следва: промяна в данните за гражданско състояние в акта за раждане на В. А. Х., ЕГН: **********, досежно пола на лицето от "женски" на "мъжки", на основание чл .73, вр. с чл. 45, ал.1, т.8, предл. 1 от ЗГР; промяна на собственото име на молителя от В. А. Х., ЕГН: ********** на „Джаксън“, като молителят се именува Джаксън А. Х., на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на собственото име на молителя от В. А. Х., ЕГН: ********** на „Джаксън“, като молителят се именува Джаксън А. Х.; промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане на В. А. Х., ЕГН:

********** в единен граждански номер на Джаксън А. Х., съобразно обстоятелството, че полът на лицето е "мъжки", на основание чл. 73, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗГР.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства, както и е налице незачитане на решение на КС. Иска се отмяна на първоинстанционното и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата В. А. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 85134/13.11.2023 г. на Прокуратурата на РБ против Решение № 3397/23.10.2023 г. по гр.д. № 423/2023 г. по описа на ВРС, ХХ X състав, с което се допуска, както следва: промяна в данните за гражданско състояние в акта за раждане на В. А. Х., ЕГН: **********, досежно пола на лицето от "женски" на "мъжки", на основание чл .73, вр. с чл. 45, ал.1, т.8, предл. 1 от ЗГР; промяна на собственото име на молителя от В. А. Х., ЕГН: ********** на „Джаксън“, като молителят се именува Джаксън А. Х., на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на собственото име на молителя от В. А. Х., ЕГН: ********** на „Джаксън“, като молителят се именува Джаксън А. Х.; промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане на В. А. Х., ЕГН: ********** в единен граждански номер на Джаксън А. Х., съобразно обстоятелството, че полът на лицето е "мъжки", на основание чл. 73, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗГР.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз 1 основа на събраните по делото доказателства, както и е налице незачитане на решение на КС. Иска се отмяна на първоинстанционното и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата В. А. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.

С молба от 02.02.2024 г. /идентична с молба с вх. № 2618/31.01.2024 г./ въззиваемата Х. прави искане за отвод на съдебния състав и в евентуалност за прекратяване на въззивното производство като недопустимо, поради влизане в сила на Решение № 3397/23.10.2023 г. по гр.д. № 423/2023 г. по описа на ВРС, ХХX състав.

В настоящия случай не са налице обстоятелствата предвидени в чл. 22, ал. 1, т. 1 – т.

6 от ГПК, които биха могли да доведат до пораждане на основателни съмнения в безпристрастността на съдебния състав. Насрочването за разглеждане в открито съдебно заседание на производство, по което крайният съдебен акт на районния съд подлежи на инстанционен контрол, не е основание за отвод по смисъла на чл. 22 от ГПК. Безспорно е, че настоящото производство е охранително, както и че контролиращите страни по същото община Варна като актосъставител и Прокуратурата на РБ, защитаваща обществения интерес имат право на въззивна жалба. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 537, ал.

1 от ГПК.

С оглед изложеното молбата на въззиваемата следва да бъде оставена изцяло без уважение.

На съда е служебно известно, че с Определение № 50005 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 698/2020 г., IV г. о., ГК е отправено преюдициално запитване, като въпросите, включени в него са:

1. Допускат ли установените в чл. 9 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/, чл. 8 и чл. 21 от Консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.

8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?

2. Допускат ли, установените в чл. 9 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/, чл. 8 и чл. 21 от Консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 от ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика /в случая с Тълкувателно решение N2 2/2023 г. на ОСГК на ВКС/, съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна 2 практика приема обратното?

Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица - интерсексуалните?

Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица /интерсексуалните/, но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?

3. Установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива 2004/38/ЕО и чл. 21, § 1 ДФЕС /съобразно приетото в решения по дела С-673/16, С-490/20/ задължение на държава-членка на ЕС да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава-членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България?

4. Допустимо ли е - с оглед правата, произтичащи от ХОПЕС и КЗПЧОС за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл, съобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване смяната на пола?

Цитираното преюдициално запитване има пряко отношение към правилното приложение на закона /КРБ, ЗГР/, а също и към неговото съответствие с правото на ЕС /Хартата на основните права на европейския съюз, Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи/. По цитираното преюдициално запитване към настоящия момент не е постановено решение, а то като акт по тълкуване и прилагане на общностното право е задължително за националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС, респективно за всички държавни органи /чл.633 от ГПК/. Тази задължителност произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания, предвидено в чл.19, параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в чл.267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на Европейския съюз.

Съобразно чл.631 ал.1 от ГПК, производството по делото, по което съдът е отправил преюдициално запитване се спира, а след произнасяне на СЕС то се възобновява /чл.631, ал.2 от ГПК/. Когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално 3 запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. В този смисъл Определение № 106 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 884/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова, Определение № 119 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, Определение № 175 от 5.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 961/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова.

По тази причина съдът намира, че настоящото дело, по което подлежат на разрешаване материалноправни въпроси свързани с онези, които са предмет на преюдициалното запитване подлежи на спиране, доколкото отговорът по него ще има значение за правилното решаване на спора.

Мотивира от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата В. А. Х., ЕГН **********, отправено с молба от 02.02.2024 г. за отвод на съдебния състав, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата В. А. Х., ЕГН **********, отправено с молба от 02.02.2024 г. за прекратяване на производството по в.гр.д. № 100/2024 г. по описа на ВОС, г.о., като неоснователно.

СПИРА производството по гр.д. № 100/2024 г. по описа на ВОС, г.о. до приключване на производството по отправеното по гр. д. № 698/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК преюдициално запитване до съда на Европейския съюз, на основание чл. 631, вр.чл. 633 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4