Решение № 18 от 22.02.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С., 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от С* Административно наказателно дело № 20255440200569 по описа за 2025 година

Производството по е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от Д. И. К. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. * № *, жалба против наказателно постановление № 24-1058*/24.10.2024г., издадено от началник * С., с което за нарушение на чл.13*а ал.1 ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.* пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева. Жалбоподателят моли наказателното постановление за бъде отменено, поради неправилно изяснена фактическа обстановка и процесуални нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От негово име жалбата поддържа пълномощникът му адв.*.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява.

Съображения за законосъобразност на санкционния акт от негово име в съдебно заседание излага юрисконсулт Кр.*.

*., редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 26.09.2024 г. мл.полицейски инспектор Е. Б. и мл.полицейски инспектор М. М., служители на *, били командировани на ротационен принцип за контрол на пътното движение на територията на гр.С.. Установили за проверка на ул.*. Около 11:10ч. забелязали лек автомобил „*“ с рег.№*, движещ се от кръстовището на кв.*, обозначено със светофар, в посока към магазин „*“, чийто водач не е поставил обезопасителен колан. Свидетелите Б. и М. спрели автомобила за проверка, при която установили, че водач на автомобила е жалбоподателят Д. К., че МПС е собственост на фирма "*" * и е оборудвано с обезопасителен колан. Водачът пътувал сам.

Въз основа на констатираното свидетелят Б. съставил на място АУАН срещу Д. К. за това, че на 26.09.2024г., около 11:10 ч. в град С., ул.*, с посока на движение към центъра на град С., управлява лек автомобил „*“ с рег.№*, собственост на фирма "*" * без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван- нарушение на чл.13*а ал.1 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля М. М., бил предявен на водача.

Жалбоподателят първоначално казал, че няма да го подпише, след това се консултирал по телефон с адвокат и го подписал. Казал, че ще го обжалва, питал полицаите „какви са, че ще му съставят акт“. Поведението му било възприето от тях като неуважително.

Срещу АУАН не било подадено възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.13*а ал.1 ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.* пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.

В съдебното производство жалбоподателят ангажира писмени доказателства - амбулаторен лист №* от 03.02.2025г. издаден от д-р *, амбулаторен лист №2503** от 06.02.2025г. издаден от д-р *, епикриза от 2*.02.1998г. издадена от * и епикриза от 01.10.200*г. издадена от У*, видно от които Д. К. е опериран като дете (16.02.1998г.) неврохирургично за посттравматична арахноидна киста. Поставен му е вляво темпорално клапа за цисто-перитонеален шънт, изведен от ляво на шията към перитонеална кухина. В амбулаторните листове се посочва, че следва да се избягват натоварвания и каквито и да е било притискания в оперативните области на 2 кисто- перитонеалния шънт и клапа в лява половина на череп, шия и раменен пояс.

В хода на касационното производство жалбопоателят е представил медицински протокол на ЛКК №699/02.10.2025 г. на „* С.“ *, видно от който анастомозата е разположена подкожно в областта на гръдния кошв ляво, поради което притискането от различни предмети в тази област е противопоказно. Посочено е, че това се удостоверяване следва да послужи пред органите на реда и съдебната система.

От заключението по изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р М. Б., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че жалбоподателят страда от състояние след операция по повод на киста под меките мозъчни обвивки в лявата слепоочна област. Поставена клапа и кисто-перитонеална анастомоза в лявата слепоочна област на главата, лявата половина на шията и над лявата ключица. Нехочкинов лимфом.

От заключението става ясно, че в лявата слепоочна област на главата има поставена клапа, която когато се покачи налягането в областта на кистата, същата се отваря и течността от нея посредством мек маркуч се излива в перитонеалната кухина. Маркучът минава подкожно от лявата слепоочна област на главата надолу, по лявата страна на шията, после върви напред и на ляво до вътрешният край на лявата ключица, след което подключично минава в гръдната кухина и след това навлиза в коремната кухина. Установява се, че тези области, през които преминава еластичния маркуч трябва да се пазят много стриктно от притискания, удар или силен натиск, за да не рецидивира кистата, която се намира под меките мозъчни обвивки, да нарастне и да притисне мозъчните структури. В заключението се сочи, че когато минава от лявата страна на тялото предпазният колан е много опасен и може да притисне тази анастомоза, поради което Д.К. задължително трябва да шофира без предпазен колан. Тази операция с така поставената кисто-перитонеална анастомоза е извършена на 16.02.1998 г. Оттогава е поставен този маркуч и към 26.09.2024 г. същият е бил наличен в главата, шията и тялото на Д. И. К..

В съдебно заседание вещото лице сочи, че проблемното физическо състояние на К. е видимо за всеки, който го срещне.

3

Видно от писмо от началника на РУ С. от 05.12.2025 г. до жалбоподателя, междувременно на последния е бил съставен пореден АУАН за нарушение по чл.13*а ал.1 ЗАНН. Той е подал възражение с вх.№ 18620012351/01.12.2025 г. на РУ С. по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, което е прието за основателно и административно-наказателното производство е било прекратено.

Въз основа на така установената фактическа съдът прави следните правни изводи: обстановка,

Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да обжалва, а разгледана по същество - основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставено от оправомощено лице.

Съгласно чл. 13*а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, трябва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

В ал.2 на разпоредбата е посочено, че обезопасителни колани могат да не използват: бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 26.09.2024 г. около 11:10 ч. на ул.П.* в гр.С. жалбоподателят е управлявал МПС без да е поставил обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила.

Съобразно материално-правните характеристики на твърдяното деяние, то подлежи на доказване основно с гласни доказателства. Свидетелите М. и Б. сочат, че възприели липсата на поставен от водача колан още преди спиране на автомобила. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото жалбоподателят не твърди обратното.

4

Налични са обаче обстоятелства по смисъла на чл.13*а ал.2 т.2 ЗДвП, които дават право на Д.К. да не използва обезопасителния колан по време на движение. От заключението по СМЕ се установява, че физическото състояние на жалбоподателя към датата на вмененото му нарушение 26.09.2024 г. въобще не позволява да управлява МПС с поставен обезопасителен колан. Състоянието на Д.К. е обусловено от заболяването му датиращо от 1998 г. и предприетото хирургично лечение с поставяне на шънт (маркуч) в главата, преминаващ през шията и гръдния му кош, които не трябва да бъдат притискани с колан.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон- разпоредбата на чл.13*а ал.2 т.2 ЗДвП и следва да бъде отменено.

Действително, по делото не се установи в досъдебната фаза на административно-наказателното производство жалбоподателят да е съобщил за здравословния проблем, който има. Следва да се има предвид обаче, че в производството по НПК, което се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство на осн.чл.84 ЗАНН, не е налице преклузия за събиране на доказателства – чл.10* ал.4 НПК.

Жалбата е основателна, затова следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 1200лв. Видно от договорите за правна защита и съдействие и пълномощните пред всяка от съдебните инстанции (по НАХД№565/2024г на РС С., по КНАХД№224/2025г. на АдмС С. и по настоящото дело) за процесуалното представителство осъществявано от адв.* Д.К. е заплатил по 400лв., което възнаграждение съдът намира съответстващо на фактическата и правна сложност на делото. В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС С. следва да се присъдят направените разноски за експертиза в размер на 32*,60 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1058-*/24.10.2024г., издадено от началник * С., с което на Д. И. К. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. * № *, за нарушение на чл.13*а ал.1 ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 5 т.* пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР С. да заплати на Д. И. К. направените от него развноски по делото в размер на 613,55 евро, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС С. сумата 32*,60 евро- разноски за експертиза.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд град С..

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С., 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от С* Административно наказателно дело № 20255440200569 по описа за 2025 година

Производството по е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по подадена от Д. И. К. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. * № *, жалба против наказателно постановление № 24-1058*/24.10.2024г., издадено от началник * С., с което за нарушение на чл.13*а ал.1 ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.* пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева. Жалбоподателят моли наказателното постановление за бъде отменено, поради неправилно изяснена фактическа обстановка и процесуални нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От негово име жалбата поддържа пълномощникът му адв.*.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява.

Съображения за законосъобразност на санкционния акт от негово име в съдебно заседание излага юрисконсулт Кр.*.

*., редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 26.09.2024 г. мл.полицейски инспектор Е. Б. и мл.полицейски инспектор М. М., служители на *, били командировани на ротационен принцип за контрол на пътното движение на територията на гр.С.. Установили за проверка на ул.*. Около 11:10ч. забелязали лек автомобил „*“ с рег.№*, движещ се от кръстовището на кв.*, обозначено със светофар, в посока към магазин „*“, чийто водач не е поставил обезопасителен колан. Свидетелите Б. и М. спрели автомобила за проверка, при която установили, че водач на автомобила е жалбоподателят Д. К., че МПС е собственост на фирма "*" * и е оборудвано с обезопасителен колан. Водачът пътувал сам.