Определение № 415 от 29.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. София, 29.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002103549 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. М., представляван от адв. С. М., срещу решение № 876 от 24.06.2025 г. по въззивно гр. д. № 932/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което след като отменя в една част и потвърждава в друга част решението от 25.10.2024 г. по гр. д.

№ 133/2023 г. на Окръжен съд – Видин, на ищеца К. А. М. е присъдена сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него ,приключило с оправдателна присъда № 7/19.02.2020 г. по НОХД № 153 от 2019 г. по описа на ОС – Видин, а искът, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди е изцяло отхвърлен от въззивния съд като неоснователен, след отмяна на първоинстанционното решение в частта , с която е бил частично уважен до размера на сумата 27 976,82лв.

За да постанови така обжалваният резултат въззивният съд е приел за установено, че исковото производство е образувано по предявени от К. М. срещу Прокуратурата на Р.

България, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 предл. 1 и т. 3, предл. 1 вр. чл. 4 и чл. 7 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и имуществени вреди в размер на 120 000 лв., за които твърди, че са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което е признат за невиновен с оправдателна присъда № 7 от 19.02.2020 г. постановена по НОХД №153/2019 г. на ОС - Видин, потвърдена с решение от 22.03.2022 г. постановено по ВНОХД № 572/2020 г. на Софийски апелативен съд. По делото не се спори, 1 че с постановление от 21.05.2017 г. К. А. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.242, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.354 а, ал2, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК. По така повдигнатото обвинение, ищецът е признат за невиновен с горепосочената присъда постановена по НОХД № 153 от 2019 г. по описа на ОС – Видин. Въз основа на приетите по делото обективни данни за развитие на наказателното производство е установено , че вреди от незаконно повдигнато обвинение ищецът е търпял с продължителност от почти пет години, до влизане в сила на оправдателната присъда. Досъдебното производство е продължило повече от две години, след многократно продължаване на срока за приключване.По отношение на неимуществените вреди въззивният съд е отчел, че за така повдигнатото обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, т.е. тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; възрастта на ищеца, който към момента на повдигане на обвинението е бил на 56 г.; определената мярка за неотклонение „задържане под стража“, за период от 10 дни, след което съдът е заменил най-тежката мярка за неотклонение с „парична гаранция“, а след постановяването на оправдателната присъда с „подписка“; Отчетен е фактът, че през целия период на наказателно преследване ищецът е е бил с наложена принудителна мярка „забрана за напускане пределите на Р.България“, като обаче липсват данни същият да е искал разрешение от Прокуратурата за напускане на страната по необходимост.Предвид продължителността на наказателното преследване е изтъкнато , че внесеният обвинителен акт не е бил връщан за прецизиране и делото е приключило на въззивна инстанция, като не е внесен протест от страна на Прокуратурата.От събраните по делото писмени доказателства не се установява наказателното преследване спрямо ищеца да е довело до трайни физически и психически увреждания на неговото здраве. От представените по делото писмени медицински документи не може да се направи извод, че е налице причинно - следствена връзка между незаконното обвинение и описаните в тях заболявания. Относно търпените от ищеца негативни последици от проведеното срещу него наказателно преследване са събрани гласни доказателства пред първа инстанция, които въззивният съд определя като противоречиви.Прието е за житейски и логично обосновано, че ищецът претърпял негативни промени и в здравословното си състояние,наред с обичайните при лице с чисто съдебно минало негативни изживявания . Отчетено е от инстанцията по същество, че по делото са представени медийни публикации във връзка със заловената пратка наркотици, но във водещите две публикации по случая името на ищеца не е споменато, така също не са разгласени уличаващи ищеца обстоятелства,а точно обратното,че той е невиновен.Високорисково наркотично вещество /хероин/ в 400 пакета е било открито на ГКПП Дунав мост 2 при гранична проверка , укрити в товара на полуремаркето , прикачето към товарния автомобил, управляван от ищеца. Разгласената информация от Прокуратурата е, че шофьора на камиона е 56 годишен. Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед изяснената фактическа обстановка и приетия по делото доказателствен материал, съдът е приел, че размерът на обезщетението следва да бъде намален на 10 000 лв.

Предвид заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета пред първата съдебна инстанция,установено е че от работодателя си ГОПЕТ ООД ищецът е получил за периода 2 м.10.2017 г. до м.04.2022 г. БТВ в размер на 34 741,18 лв. Отчетено е е обстоятелството ,че ищецът е продължил да работи като шофьор в „СЛ София Логистикс” ООД и след повдигане на обвинението , след като мярката му за неотклонение „задължане под стража” е била променена в по-лека. Не са ангажирани преки доказателства кога е прекратено ТПО с ищеца ,взети са предвид косвени доказателства за преустановяване дейността на фирмата, в която ищецът е бил нает по трудов договор, както и че съгласно заключение на приета по делото съдебно икономическа експертиза средната брутна заплата на наети лица по икономически дейности в сектор международен транспорт ,която сборувана за исковия период възлиза на 62 709 лв, което надвишава сбора от получените от ищеца трудови възнаграждения от работодателя ГОПЕТ ООД за същия период . Въззивният съд обаче е ревизирал извода на първа инстанция ,че тази разлика представлява пропусната полза за ищеца ,тъй като пропуснатата полза следва да е конкретна , а не хипотетична . Съдебния състав е приел за установено, че ако беше останал на работа при предишния си работодател, при така уговореното трудово възнаграждение в размер на 463лв. ищецът е щял да получава по-малка сума като трудово възнаграждение отколкото при последващия си работодател и претенция за обезщетение на имуществени вреди следва да бъде отхвърлена,тъй като не е доказан нито единия от двата вида имуществени вреди - претърпяна загуба или пропусната полза.

Касаторът изявява несъгласие с тези изводи, като излага съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с установената съдебна практика. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение ,поради „грубо нарушение на приетите стандарти в устойчивата съдебна практика”.Поддържа също така наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.

3 ГПК, по въпросите:

- „Дължи ли се по ЗОДОВ обезщетение за претърпени материални щети – нереализирани трудови доходи във вид на работна заплата, наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда?“;

- „Кой показател се взема предвид при съдебно-счетоводното заключение, когато работодателят е прекратил дейност и няма данни за средно трудово възнаграждение на работник на същата позиция, за същия период от време, които са релевантни за процеса?“;

- „Взема ли се предвид при определяне на размера на материалните щети средната работна заплата за сектора от трудовата заетост и икономиката на страната, в която е работило лицето преди наказателното производство“;

-„Адекватно и справедливо обезщетение за нанесени нематериални щети ли е 10 000 лв. за пет години, което разделено е по 2 000 лв. на година и по 167 лв. на месец и съответства ли то на съответната съдебна практика?“.

Прокуратурата на Република България не депозирала отговор по жалбата.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба, не се обосновават предпоставките за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси.

3

Първият, вторият и третият поставени от касатора въпроси касаят обезщетението за имуществени вреди Свързано поставени –като израз на поддържана доказателствена теза ,и преценени по съдържание както са формулирани , тези въпроси не удовлетворяват изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК за относимо поставен , обусловил изводите на съда по обжалваното решение правен въпрос.При ищеца няма нереализирани трудови доходи , както водещо се постулира в първия въпрос. Конкретно получаваното трудово възнаграждение , предвид доказателствата по делото , въззивният съд е взел предвид и съпоставил при извода налице ли е подлежаща на обезщетяване пропусната полза. Вторият въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и няма правно съдържание. Свързан е с хипотетично поставеният трети въпрос , като и по трите въпроса не се отчитат фактическите изводи на въззивната инстанция по релевантните и установени факти , обусловили извод, че в случая не е налице претендираната за обезщетяване пропусната полза - неосъществено увеличаване имуществото което да е сигурно и да е осуетено поради деликтно увреждане .От решаващо значение в случая не е определяне на нереализирани трудови доходи при принудителна безработица или увреждане, нито кои осреднени величини следва да се съпоставят при методите за експертна оценка на пропуснати ползи в тази връзка При отсъствието на обща предпоставка за селекция по чл.280,ал.1 ГПК, поставените три въпроса в изложението не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване.В решаващите си изводи въззивният съд е съобразил и приложил разясненията в ТР №3 от 13.01.2023г по тълк.д№3/2021г и ТР №3 от 12.12.2012г по тълк.д №3/2012г на ОСГТК ,че пропуснатата полза представлява реална , а не хипотетична вреда и не се предполага, следва да бъде доказана.

Последният поставен от касатора въпрос също е формулиран некоректно.

Обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление за което ищецът е оправдан , съгласно установената практика на ВКС не се определя и дроби на дневен, помесечен или годишен разчет ,както се постулира във въпроса. Определя се глобално, по справедливост/ ТР №3/22.04.2005г на ОСГК/. Предвид правомощието на Върховен касационен съд да уточни въпроса ,той е за прилагането на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. По въпроса са дадени принципни указания в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., и при разясняване на критерия в отговор на правни въпроси в множество постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – напр. реш. № 532 от 2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., ІІІ г. о., реш. № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г., ІV г. о., реш. № 149 от 2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., реш. № 344 от 2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., ІV г. о., реш. № 150 от 2013 г. по гр. д. № 1367/2012 г., ІІІ г. о., реш. № 267 от 2014 г. по гр. д. № 820/2012 г., ІV г. о., реш. № 292 от 2014 г. по гр. д. № 3435/2014 г., ІІІ г. о. и др. Твърдяното от касатора противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява във връзка с поставения правен въпрос.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.Именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни 4 характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. Тази преценка не липсва в обжалвания акт.При формиране на волята си Софийският апелативен съд е преценил относимите правнорелевантни факти. Взети са предвид тежестта на обвинението и предвиденото наказание–лишаване от свобода от 15 до 20 години; продължителността на наказателното преследване от около 5 г.; взетите мерки за неотклонение,мякрата „задържане под стража” за период от 10 дни ,както и наложената принудителна административна мярка ; настъпилите последици в личния живот на ищеца – притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в деяние, което не е извършил, душевните болки и страдания, които е търпял във връзка с това наказателно производство, по което е признат за невиновен.