Решение № 82 от 27.05.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. С., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Б.Й при участието на секретаря П.И.Б в присъствието на прокурора В. Ал. И. като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20234150100889 по описа за 2023 година

Съдът, като взема предвид молбата от молителката и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Молителят Дирекция „**“ гр. С., представляван от директора М. И. твърди, че на 06.12.2023 г. в Дирекцията е постъпила информация от ИДПС при РУ МВР – С., че е образувано досъдебно производство по сигнал на майка и дете жертви на физическо насилие – вечерта на 5.12.2023 г. и сутринта на 6.12.2023 г., като е регистриран сигнал от 6.12.2023г. за дете жертва на физическо насилие. Посочва, че по информация от РУ МВР – С., сигналът е подаден на 6.12.2023 г. от майката М. К. М. за нанесен побой върху нея и детето Н. Г. М. от съжителстващото на майката лице С. Д. П., като е съобщила за удари в областта на тялото и крайниците, като П. й отправил и заплахи за убийство, което насилие било станало в присъствието на детето. Описано е, че майката била освидетелствана, като били констатирани множество кръвонасядания по крайниците, а при освидетелстването на детето липсвали белези от наранявания. Сочи се, че при социалното проучване, детето споделило, че вечерта на 5.12.2023 г. се прибрали с майка си вкъщи, заварвайки съжителят на майката да спи, а като се събудил поискал тя да направи вечеря, след което започнал да крещи на майката и да я удря, както и ударил и детето и се опитал да я души, но сам спрял. Детето споделило, че след това искал да вземе телефона на майката, за да използва онлайн банкирането й, за да прехвърли пари, но тя не позволила, след което извадил нож срещу майката и Н., които избягали на улицата и отишли в дома на негов роднина, като разказали за случилото се. На следващия ден сутринта 1 съжителят на майката първоначално не пускал детето на училище, взел ключовете й, както и тези на майката и вдигнал скандал на последната, през което време детето чуло, че той отново ударил майка й, а след това детето се опитало да ги разтърве, но П. му ударил шамар, последван от удар по крака и му е скъсал дънките, след което дал ключ и детето било заведено от майката на училище. Твърди, че детето е обект на домашно насилие и съществувал риск от увреждане на неговото физическо и психическо развитие. В молбата се иска да се наложат мерки за защита по смисъла на чл. 5 от ЗЗДН по отношение на ответника.

Ответникът в съдебно заседание, чрез пълномощника си не оспорва твърдяния акт на домашно насилие по отношение на детето. В хода на устните състезания взема становище, че фактът на домашно насилие, не само че не се спори, а и е доказан, включително и от сключеното споразумение по наказателното производство. Взема становище за основателност на искането за налагане на мярката за задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето Н., а по отношение на другата искана мярка за защита от домашно насилие, счита че същата не следва да бъде налагана, тъй като включително и с оглед заявеното от детето при изслушването му, не е в негов интерес.

Районна прокуратура – В.Т взема становище за установеност на извършения акт на домашно насилие спрямо детето Н. от ответника и счита, че при налагане на мерките за защита от домашно насилие и сроковете, за които да бъдат постановени, водещ следва да е интересът на детето.

Съдът, като взема предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявената молба е депозирана от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 8 от ЗЗДН – от Директора на Дирекция „**“ гр. С., когато пострадалото лице е непълнолетно. Същата е депозирана в срока по чл. 10, ал.

1 от същия нормативен акт. Районен съд – С. е местно компетентен за разглеждането й съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН.

Видно от удостоверение за раждане по акт за раждане № 87/28.03.2013 г. на Община Столична, детето Н. Г. М. е родено от майка М. М. и баща Г.М. Не се спори, че родителите на детето Н. са се развели през 2022 г. с влязло в сила решение по Гр. дело № 923/2020 г. на РС С., което обстоятелство е отразено и в доклад за оценка на постъпил сигнал от И.П – социален работник в ДСП – С.. В същия доклад е посочено, че следва да бъде извършена социална работа с детето със съответен план за действие. Не се спори, че ответникът и майката на детето Н. до датата на твърдяния в молбата акт на домашно насилие са живели на семейни начала, като детето Н. живеело с майка си, на която са предоставени родителските права спрямо детето. Не се спори от ответника твърдяния акт на домашно насилие спрямо детето, но са и налице съответни безспорни доказателства в тази насока. С определение от 11.01.2024 г. по 2

НОХД № 3/2024 г. по описа на Районен съд С. е одобрено споразумение, с което на ответника П. е наложено наказание за извършено престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК спрямо майката на детето Н. – М. М., както и му е наложено наказание за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК спрямо детето Н., в периода от 05.12.2023г.-06.12.2023 г.

Не се спори, че акт на домашно насилие спрямо майката М. М. е извършено в присъствие на детето Н., поради което същото се явява пострадало лице по смисъла на ЗЗДН, както и не се спори, че на детето Н. са причинени от ответника леки телесни повреди, за което му е наложено и наказание Пробация с цитираното споразумение. Основният спорен момент по делото е не факта на извършения спрямо детето акт на домашно насилие, а какви мерки за защита следва да бъдат наложени съобразно и интересите на детето.

Именно във връзка с необходимостта при произнасянето да бъдат съобразени интересите на детето, бяха изслушани както самото дете, така и социалният работник работещ по случая, психолог от ЦОП – С. във връзка със социалната работа с детето, както и беше изготвена съдебно-психологична експертиза от вещо лице психолог. Видно от заявеното от детето Н. по реда на чл. 15 от ЗЗД, същото не се страхува от ответника, заявява че много го обича и много му липсва, като го нарича „бати“. Детето заявява, че си спомня за случая, но ответникът му липсва и: „По ми е добре бати като е с нас“.

Социалният работник И.П присъствала при изслушване на детето заяви, че според нея казаното от детето е повлияно. Разпитана по делото беше свидетелката М. П. – психолог в ЦОП – С., която заяви, че социалната работа с детето не е приключила, детето не било споделяло за други предходни случаи на насилие спрямо майката, а само че са си повишавали тон в определени ситуации. Твърди, че в хода на социалната работа детето постоянно е твърдяло, че има изградена силна емоционална връзка със С. П., в който смисъл били твърденията и от майката. Видното заключението на вещото лице Х., заявеното от детето при изслушването му в съдебно заседание е повлияно, тъй като детето в този период от живота си е зависимо от своя родител и следва него, като детето няма изградена цялостна картина за живота на възрастните и не може да разграничи степента на опасност на дадено събитие. В съдебно заседание вещото лице Х. заяви, че детето е силно привързано към майката и ако тя е нещастна и детето ще страда с нея, поради това че се страхува да не загуби семейството си. Разпитана по делото беше и майката на детето – М. М., която заяви, че преди въпросната случка на 05-ти и 06-ти декември 2023 г. ответникът не я е удрял така, няколко пъти са се били “тикали“, но след това се сдобрявали. Видно от показанията им, детето знаело, че тя желае да живее отново с ответника, а и самото дете желаело това, искало да бъдат семейство както преди, което е заявило при ползваната социална услуга в ЦОП. Видно от показанията си, детето не се страхувало от ответника, което и заявило пред психолога Петрова.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено 3 изложеното в молбата относно случилото се на 05-ти и 06-ти декември 2023 г. от ответника – извършен акт на домашно насилие спрямо детето Н.. От гореизложеното съдът приема, че молбата се явява основателна, тъй като се установи извършено от ответника спрямо малолетното дете Н. домашно насилие изразяващо се във физическо и психическо насилие.

Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо малолетното дете Н.. С оглед тежестта на актовете на домашно насилие, а именно на 05-ти и на 06-ти декември 2023 г., броят им, съдът намира, че следва да бъде наложена и втората искана мярка за защита от домашно насилие, а именно – да бъде забранено на ответника да приближава пострадалото лице, жилището, местата за социални контакти и отдих, посещаваното от детето Н. училище, като с оглед и на тези обстоятелства и при отчитане интереса на детето, намира че срокът на тази мярка следва да бъде определен в размер на 3 месеца. При определяне на този срок, съдът отчита, че при завеждане на делото е издадена заповед за незабавна защита, по която е наложена и тази искана мярка, и с оглед нейния срок към момента, по силата на Заповедта за незабавна защита, съдът намира че срокът на мярката определен с решението се явява достатъчен, включително и с оглед съображението, че мярката следва да служи за защита, а не като наказание.

Съдът намира, че при отчитане интереса на детето, този срок се явява достатъчен, включително и по съображения, че първата от постановените мерки за защита не е ограничена със срок по силата на закона и следва да бъде отчетено и заявеното от самото дете, че желае отново да бъдат семейство.

При този изход на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие на ответника следва да се възложи ДТ за разглеждане на делото от 25,00 лева, която да внесе по сметка на РС – С., както и да заплати разноските за вещо лице в размер на 450 лева.

На ответника следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лева, с оглед и на доказателствата за имущественото му състояние.

Воден от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА С. Д. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. ** № 19 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо малолетното дете Н. Г. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. С., ул. ** № 5, вх. Б, ет. 3, ап. 7, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на С. Д. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. ** № 19 да приближава детето Н. Г. М. с ЕГН **********, ползваното от нея жилище, находящо се в гр. С., ул. „**“ № 5, вх.

Б, ет. 3, ап. 7, местата за социалните й контакти и отдих, както и посещаваното от нея училище за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

4

ОСЪЖДА С. Д. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. ** № 19 да заплати ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200,00 лева (двеста лева), която да заплати по сметка на Районен съд – С..

ОСЪЖДА С. Д. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. ** № 19 да заплати ДТ в размер на 25,00 лева по сметка на РС С., сумата от 450 лева – възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Д. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. ** № 19, че при неизпълнение на тази заповед, ще бъде подведен под наказателна отговорност.

В заповедта за защита да бъдат вписани последиците от неизпълнението, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейския орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИСИ от заповедта и от решението, да се връчи на нарушителя С.

Д. П., на Дирекция „**“ гр. С. и на РУ гр. С., за сведение и изпълнение, както и на РП – В.Т.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните, чрез Районен съд – С. пред Окръжен съд – В.Т.