Решение № 19517 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19517 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110121170 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу П. Т. Т., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата 4 214,79 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 721,13 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г.; както и суми за дялово разпределение: 25.20 лева главница за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,63 лева лихва за периода от 15.11.2020 г. до 03.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 57072/2023 г. по описа на СРС, 24. състав.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на съсобственик и титуляр на партидата бил клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС с абонатен № 129779, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр.

София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него същите влезли в сила. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, в чл. 31, ал. 1, били определени редът и срокът, по които купувачите били длъжни да заплащат месечните 1 дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Ищецът поддържа, че в исковия период бил доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал законна лихва за забава. Излага, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в конкретния случай било ФИРМА. След края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството на базза реален отчет на уредите, при което ответникът дължал и суми за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху тях. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ищецът в проведеното о.с.з. е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 3 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

2

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

По отговорността за разноски:

Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 69 евро за д.т. и 50 евро – юрк. възнаграждение.

С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 37851/22 г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното производство в размер на 12,78 евро.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Т. Т., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 4 214,79 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща потребената топлинна енергия за недвижим имот, находящ се АДРЕС, с абонатен № 129779, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 721,13 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г., както и сумата от 25.20 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща главница за предоставената услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от и 5,63 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна лихва за периода 1815.11.2020 г. до 03.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57072/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 24 3 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Т. Т., ЕГН ********** , да заплати на ДРУЖЕСТВО с ЕИК **********, сумата 119 евро, представляваща сторените съдебни разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от 12.78 евро – разноски в заповедното производство.

Решението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4