Решение № 15293 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15293 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110129669 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С. С. Г., ЕГН: ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ 4-6, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания по изпълнителен лист от 04.06.2013г., издаден по ч.гр.д. № 23231/2013г. по описа на СРС, 56 състав, за сумата от 21186.58 лв. главница по договор за кредит от 01.04.2008г., ведно със законната лихва от 29.05.2013г. до изплащане на вземането, сумата от 1178.21 лева – редовна лихва за периода от 05.04.2012г. до 26.12.2012г., сумата от 1683.16 лева наказателна лихва за периода 07.05.2012г. до 28.05.2012г. и сумата от 1171.44 лева – разноски по делото, поради погасяването им по давност.

Ищцата твърди, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, поради изтичане на 5-годишния давностен срок. Посочва, че от датата на издаване на изпълнителния лист – 04.06.2013г. до 04.06.2018г. не били предприети действия от кредитора с цел събирането на сумите, а изпълнителното дело е образувано през 2023г.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Сочи, че процесното задължение произтича от Договор за банков кредит от 01.04.2008 г., сключен между С. С. Г.

/кредитополучател/ и „Райфайзенбанк България" ЕАД /кредитор с универсален правоприемник „Обединена българска банка" АД/. „ЕОС Матрикс" ЕООД е придобило вземането съгласно сключен договор за цесия с цедента „Райфайзенбанк България" ЕАД от дата 19.12.2017 г. По повод вземането била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.06.2013 г., издаден по гр. д. № 23231/2013 г. по описа на СРС. По повод издадения изпълнителен лист било образувано първоначално изпълнително дело № 2238/2013 г. по описа на ЧСИ Катилин Попов, с per. № 852 при КЧСИ и район на действие СГС. Същото е прекратено през 2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Впоследствие, с процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело 1

№ 94/2019 г. по описа на ЧСИ Катилин Попов, с per. № 852 при КЧСИ и район на действие СГС, което е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с per. № 844 при КЧСИ и район на действие СГС под № 1966/2023 г., висящо към датата на образуване на настоящото производство. Сочи, че 5-годишната погасителна давност тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителния лист. Развива подробни съображения относно наличието на предприети от страна на взискателя изпълнителни действия от 2013 година до образуване на процесното изпълнително дело, с които действия многократно е прекъсвана давността. Моли за отхвърляне на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал.5 ГПК.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото копие от изпълнително дело № 2238/2023 г. по описа на ЧСИ Катилин Попов, с per. № 852 при КЧСИ и район на действие СГС се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 12583/18.06.2013 г. на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против Светлина С. Г., въз основа на изпълнителен лист о т 04.06.2013 г., издаден по гр. д. № 23231/2013 г. по описа на СРС за следните суми:

21186.58 лв. главница по договор за кредит от 01.04.2008г., ведно със законната лихва от 29.05.2013г. до изплащане на вземането, сумата от 1178.21 лева – редовна лихва за периода от 05.04.2012г. до 26.12.2012г., сумата от 1683.16 лева наказателна лихва за периода 07.05.2012г. до 28.05.2012г. и сумата от 1171.44 лева – разноски по делото.

В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка на имущественото състояние на длъжниците и пристъпване към принудително събиране на задълженията чрез налагане на запор върху банковите сметки, върху налични ценни книги и други ценности на длъжника в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и възбрана върху недвижимо имущество, при откриване на недвижими имоти, собствени на длъжника.

По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, записани недвижими имоти и МПС или други подлежащи на деклариране движими вещи на длъжника, за банкови сметки от НАП, справки за вписани обстоятелства от Служба по вписванията – София.

Със запорно съобщение от 20.06.2013г. е наложен запор върху банковите сметки и ползвани банкови касети на длъжника в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (запорното съобщение е получено на 20.06.2013г., като с писмо от 24.06.2013г. от банката са уведомили за налагане на запора, но че по сметката няма наличност).

На 24.06.2013г. на длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена лично от нея.

Със запорно съобщение от 03.07.2013г. е наложен запор върху всички вземания на длъжника, получавани от БТПП. С писмо изх.№ 1368/04.07.2013 г. от БТПП са уведомили, че длъжникът Светлина Г. няма договорни или извъндоговорни отношения и няма вземания към БТПП.

Със запорно съобщение от 09.03.2015г. е наложен запор върху банковите сметки и ползвани банкови касети на длъжника в Банка ДСК ЕАД, Първа Инвестиционна Банка АД, СИБАНК ЕАД, Сосиете Женерал Експресбанк АД, Уникредит Булбанк АД, ОББ АД, 2

Централна кооперативна банка АД, Банка Пиреос България АД.

С молба с вх. № 00069/11.01.2018г. на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД взискателят е уведомил ЧСИ Попов за сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк България" ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от дата 19.12.2017 г.

С молба с вх.№ 01569/29.03.2018г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД дружеството съобщава за сключеният договор за цесия, отправя искане за конституиране като взискател и възлага на съдебния изпълнител да извърши цялостна проверка на имущественото състояние на длъжниците и пристъпване към принудително събиране на задълженията чрез налагане на запор върху банковите сметки и опис на движими вещи, собствени на длъжника.

Със запорно съобщение от 13.08.2018 г. до РУСО-София град е наложен запор върху пенсията на длъжника.

С постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 14.05.2019г.

ЧСИ Попов е констатирал прекратяването по силата на закона на изп.дело № 2238/2013г., настъпило на 28.03.2017г.

Н а 05.07.2019 г. процесният изпълнителен лист е върнат на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, видно от съставения за това протокол.

С молба с вх.№ 04428/08.07.2019г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискано образуване на изпълнително дело и на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка на имущественото състояние на длъжниците и пристъпване към принудително събиране на задълженията чрез налагане на запор върху банковите сметки и опис на движими вещи.

На 23.07.2019 г. е образувано ИД № 94/2019г. по описа на ЧСИ Катилин Попов, с per.

№ 852 при КЧСИ и район на действие СГС. По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, записани недвижими имоти и МПС или други подлежащи на деклариране движими вещи на длъжника, за банкови сметки от НАП, справки за вписани обстоятелства от Служба по вписванията – София.

С молба с вх.№ 05925/12.09.2019г. е поискано налагането на запор на установената банкова сметка на длъжника, опис и оценка на движими вещи.

Със запорно съобщение от 18.09.2019г. е наложен запор върху банковите сметки и ползвани банкови касети на длъжника в Експресбанк АД.

С молба с вх.№ 02400/19.08.2021г. е поискано имуществено проучване на длъжника и налагане на запор на установените активи.

Със запорно съобщение от 30.08.2021г. е наложен запор върху банковите сметки и ползвани банкови касети на длъжника в Банка ДСК ЕАД

С молба с вх.№ 02877/12.10.2021г. е поискано налагането на запор на банкова сметка на длъжника.

С молба с вх.№ 01444/19.05.2023г. е поискано имуществено проучване на длъжника и налагане на запор на установените активи.

С молба с вх.№ 01743/29.06.2023г. е поискано прехвърляне на изпълнителното дело към ЧСИ Стоян Якимов.

На 05.07.2023 г. е образувано ИД № 1966/2023г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.

№ 844 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Със запорно съобщение от 04.12.2023г. до ИЗИПЕЙ АД е наложен запор върху вземанията на длъжника от договорните правоотношения между страните.

С молба с вх.№ 71829/28.08.2024г. е поискано имуществено проучване на длъжника и налагане на запор на установените активи.

Исковата молба на ищцата е с вх.№ 41704/10.04.2024г. и по нея е образувано гр.д. № 3

4233/2024 г. по описа на СГС, което е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС с Определение № 5458/11.04.2024г., влязло в сила на 02.05.2024.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковата защита.

Срещу това ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Безспорно е обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417 ГПК. На основание последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаването на изпълнителен лист. Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. С влизане в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.

424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните лихви (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ІV г. о., ВКС, определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Поради това съдът приема, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни вземания (независимо от характера им на периодични плащания за изтеклите лихви и разноски), като срокът на погасителната давност не се и оспорва от ищците.

Разпечатката съдържа 50 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f80be8e-756e-4140-922b-dc9b14e9fede