Определение № 812 от 02.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Стара Загора, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500411 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законният си представител З.Б. – изпълнителен директор, действаща чрез юрк. Н.А., срещу определение № 1037/23.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1824/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 85/12.02.2025 г. в частта му за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна като се излагат доводи, че е налице основание за присъждането на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – Й. Х. Х., чрез адв. М. М., с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира оставянето й без уважение.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 1824/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък е било образувано по искова молба на „А.с.в.“ ЕАД, с която са предявени три обективно кумулативно съединени иска за установяване съществуването на оспорени от Й. Х. Х. вземания по издадена срещу нея заповед за изпълнение 1 на парично задължение по чл.410 от ГПК, с обща цена на трите иска от 20 173 лв., основани на договор за потребителски кредит и договор за цесия.

Ответницата е подала отговор на исковата молба чрез пълномощника си – адв. М. М., с който е оспорила исковете като неоснователни. В отговора са изложени конкретни доводи за недължимост на вземанията, които са обосновани чрез възражения за нищожност на договора за кредит поради противоречието му със закона – неспазване на редица разпоредби от Закона за потребителския кредит. Направено е искане за отхвърляне на исковете и осъждането на ищцовото дружество по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на ответницата.

Към отговора на исковата молба е представено пълномощно, с което Й.

Х. Х. е упълномощила адв. М. М. да я представлява по гр.д.№ 1824/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Представен е и договор за правна помощ и съдействие, от който се установява, че Й. Х. Х. е овластила адв. М. М. да изготви и подаде отговор на исковата молба и да осъществи процесуално представителство на възложителя по гр.д.№ 1824/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Страните са уговорили оказването на правната помощ и съдействие да бъде безплатно, т.к. Й. Х. Х. е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на пълномощника на ищцата.

Преди провеждането на откритото съдебно заседание адв. М. М. е подал молба, с която е представил отново пълномощно и договор за правна защита и съдействие, удостоверение за регистрация по ЗДДС и копие на решение № 1376/22.12.2022 г. по в.гр.д.№ 1176/2022 г. на Окръжен съд –Бургас.

С постановеното по делото решение № 85/12.02.2025 г. Районен съд – Казанлък е уважил единият от предявените искове с цена от 11219,70 лв., а останалите два иска е отхвърлил.

Досежно разноските за адвокатско възнаграждение на адв. М. М. е приел, че минималните размери за процесуално представителство по предявените искове възлизат общо на 2900 лв. /1410+963+527/, но предвид ниската фактическа и правна сложност на делото е приел възнаграждение в размер на 1500 лв., от което съразмерно на отхвърлената част на исковете е 2 присъдил сума в размер на 666 лв.

Ищцовото дружество е подало молба за изменение на решението в частта за разноските, с която е поискало намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на 400 лв., при съобразяване на отхвърлената част от иска.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за основателна по следните съображения:

Разноските за адвокатско възнаграждение следва да съответстват на понятията разумност и пропорционалност, изведени като критерий в решение на СЕС по дело С – 57/15, като в тази връзка следва да бъдат отчетени факторите предмет на спора и цена на труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

Цената на труда се предпоставя в случая от предмета на спора, касаещ защита на ответник - потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на отговор на исковата молба.

Подадената преди провеждането на откритото съдебно заседание от адв.

М. М. молба не следва да се взема предвид при преценката на фактически извършената от него работа, т.к. по своята същност с нея не са осъществени действия на процесуално представителство или защита на ответницата.

Според въззивният съд определените с Наредбата за заплащането на правната помощ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи размери на възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално представителство в производство по граждански дела, определено на база предмет на спора и 3 цена на иска.

Този извод се налага от принципа за равно третиране, т.к. правната помощ, предоставяна както по реда на Закона за правната помощ, така и по реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата има социална функция и се отнася до защита на обществения интерес.

И в двата случая предоставянето безплатно на адвокатски услуги произтича от необходимостта за осигуряване на възможността на материално затруднено лице да бъде представлявано от адвокат в производство по гражданско дело, респ. остойностяването и заплащането на адвокатският труд и в двете хипотези следва да бъде подчинено на едни и същи принципи.

Обстоятелствата, че предоставената по реда на Закона за правната помощ адвокатска услуга се заплаща от държавния бюджет, а заплащането на предоставената по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатска услуга следва да бъде възложено насрещната страна по делото не предпоставят възможност за прилагане на различни принципи при остойностяването на положения от адвоката труд.

Закона за адвокатурата единствено предоставя възможност на всеки адвокат, без значение дали е вписан в Националния регистър за правна помощ или не, да може автономно да вземе решение дали да предостави безплатна защита на материално затруднено лице и в какъв обем да е тя, но не следва да създава привилегия положеният от адвоката безплатен за представляваното лице труд да бъде възмезден чрез прилагане на икономическите принципи, регулиращи свободния пазар на адвокатските услуги.

В конкретният казус е налице изключително ниска фактическа и правна сложност на делото, т.к. спорът между страните се свежда единствено до прилагането на правото, разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което с участието на страните, респ. техните пълномощници не са събирани доказателства и не са разрешавани процесуални въпроси, а предметът на делото касае правен спор, по който има обилна задължителна за националните юрисдикции съдебна практика на съда на европейския съюз и на Върховния касационен съд.

Извършените от адв. М. М. действия за процесуално представителство и защита на ответницата, изчерпващи се с подаването на отговор на исковата молба обуславят справедливото възнаграждение за положения труд да бъде 4 определено в рамките на предвидените в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размери на адвокатско възнаграждение.

Тъй като искането на ,,А.с.в.“ ЕАД за изменение на решението в частта за разноските, предмет на настоящата въззивна проверка, е било определеното от съда адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера на 400 лв., то и настоящият въззивен съд приема, че възнаграждението, което следва да бъде определено за извършената от адв. М. М. работа по делото е в този размер.

При съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК с оглед на отхвърлената част от предявените искове, в полза на адв. М. М. следва да бъде присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 177,53 лв.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Решение № 85/12.02.2025 г. следва да бъде изменено като определеното и присъдено в полза на адв. М. М., оказал безплатна правна помощ на ответницата Й. Х. Х. по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до 177,53 лв.

Относно разноските:

Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на разноски в полза на някоя от страните.

Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:

На основание чл.274, ал.3 от ГПК определението подлежи на касационно обжалване, т.к. съдебният акт, чието изменение в частта за разноските се претендира, попада в обхвата на касационния контрол с оглед цената на предявените искове.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1037/23.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1824/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е оставена без уважение молбата на ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законният си представител 5

З.Б. – изпълнителен директор, действаща чрез юрк. Н.А. за изменение на решение № 85/12.02.2025 г. в частта му за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 85/12.02.2025 г. по гр.д.№ 1824/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък като намалява определеното и присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. М. В. М., Адвокатско колегия - Пловдив, с адрес : гр. П., ***, адвокатско възнаграждение от 666 лв.

/шестстотин шестдесет и шест лева/ на 177,53 лв. /сто седемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6