Решение № 141 от 08.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. гр. Хасково, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640200389 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „Екватор Газ“ЕООД, ЕИК 126546477, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Стара планина“ №41-45, вх.А, ет.5, ап.30, представлявано от управителя Г. А.П., срещу Наказателно постановление № 26-2400046/25.03.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, с което на основание чл. 414, ал.

1 от КТ на дружеството-жалбоподател е било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.146, ал.3, т.1 от КТ.

В жалбата се релевират възражения, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като е издадено в нарушение на процесуалния закон.

Навеждат се доводи за липса на коректно посочено време на извършване на нарушението, доколкото посочената дата 01.01.2024г. не кореспондирала с изложените в обстоятелствената част на НП констатации, касаещи нарушения през месец декември 2023г. Твърди се, че не е налице соченото нарушение и че констатациите на контролните органи били неправилни, доколкото представеният график за явяване на работа не бил разчетен правилно от тях.

Иска се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Г. З., който заявява, че поддържа жалбата, а по същество излага конкретни съображения за нейната основателност. Моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло с всички правни последици от това.

1

Процесуалният представител на Административно-наказващия орган оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, считайки, че нарушението, вменено на жалбоподателя, е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът като се запозна с постъпилата жалба, намира, че същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2024г. св.Е. И. Л. и св.Г. А. А. - двамата на длъжност „Главен инспектор“ в Дирекция „ИТ“ - Хасково, извършили проверка по работни места в бензиностанция, стопанисвана от дружеството- жалбоподател, находяща се в **********, където извършили оглед на машини и съоръжения и описали работещите там работници. При проверката по работни места присъствала св.П.С., заемаща длъжността „отчетник счетоводство“ при жалбоподателя. На място бил заварен и работник- св.М.И.Г., на когото била предоставена за попълване Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от КТ, вр. чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110 ал.4 от ДОПК, която той попълнил и подписал саморъчно и предоставил на проверяващите.

При посещението на място проверяващите оставили призовка до дружеството като работодател, за явяване на негов представител и представяне в Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково на конкретно посочени документи, в т.ч. и Правилник на вътрешния трудов ред на ЕООД. В указания срок изисканите документи били представени от обслужващ дружеството счетоводител Р.Д.Ч.. В хода на документалната проверка, въз основа на представените от дружеството-жалбоподател документи било установено, че ЕООД в качеството на работодател е допуснало лицето М.И.Г. на длъжност „обслужващ бензиностанция/газостанция“, да надвиши законово допустимата максимална продължителност на извънреден труд за един календарен месец– месец декември 2023г., при сумирано отчитане на работното време съгласно график/отчетна форма за явяване на работа за месец декември 2023г. Контролните органи възприели това обстоятелство, тъй като при норма за месеца от 144 часа, работникът бил изработил общо 192 часа, или общо 48 часа извънреден труд за месец декември 2023г.

За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка №ПР2406475 от 28.02.2024г., с който на ЕООД били дадени предписания за отстраняване на констатирани при проверката нарушения.

Преценено било, че е извършено нарушение на чл.146, ал. 3, т. 1 от КТ и на 28.02.2024г. св.Е. Л. съставила АУАН № 26-2400046 срещу „Екватор Газ“ЕООД, в присъствието на св.Г. А.. Актът бил надлежно предявен и връчен на датата на съставянето му на представляващия дружеството-жалбоподател, 2 който го подписал без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН било подадено писмено възражение от представляващия дружеството-жалбоподател, в което по същество се оспорва извършването на нарушението с основен аргумент, че представената отчетна форма/график не била разчетена правилно и всъщност работника М.И.Г. бил положил само 28 часа извънреден труд, но той се компенсирал от неотработени от него през предходния месец 48 часа. С подаденото възражение е представен неподписан График за явяване/неявяване на работа за месец 12.2023г. с дописана в него легенда на използваните означения.

Възражението не било прието от АНО и на 25.03.2024г. въз основа на АУАН, същият издал атакуваното НП, като приел изцяло фактическите констатации изложени в него. Приел е, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.146, ал.3, т.1 от КТ и на основание чл.414, ал.1 от КТ му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели св.Е. Л. и св.Г. Г. А., донякъде и тези на свидетелите П.В.С. и М.И.Г., както и всички приложени към административно-наказателната преписка писмени доказателства.

Показанията на св.Е. Л. и Г. Г. А. съдът кредитира изцяло, като същите са последователни и логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с приложените към АНП писмени доказателства, които съдът кредитира с доверие. Наред с това, са дадени от лица, чиито служебни задължения са свързани с концентриране върху подобни обстоятелства. Не като такива обаче съдът възприе показанията на ангажираните от дружеството–жалбоподател свидетели- П.В.С., на длъжност „отчетник счетоводство“ и М.И.Г.– обслужващ бензиностанция/ газостанция“ при жалбоподателя, в частта им, касаеща изнасяне на факти и обстоятелства относно начина на съставяне и разчитане на отчетна форма/график за явяването/неявяването на работа за месец 12, 2023г. на предприятие „Екватор Газ“ ЕООД и продължителността на работното време на работника М.И.Г.. В тази си част показанията на св.С. и св.Г. се отличават с вътрешно противоречие, нелогичност, непоследователност и не на последно място- противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. Това на свой ред сочи и на индицията, че бидейки служители на дружеството- жалбоподател, същите се изнасят в производството изцяло в услуга на защитната теза на жалбоподателя, с цел избягване ангажиране на административно- наказателната му отговорност по повод процесното нарушение. Конкретен анализ тези гласни доказателства ще получат на съответното място при изложение на правните изводи на съда.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Според легалната дефиниция на понятието „извънреден труд“, съдържаща се в нормата на чл.143, ал.1 КТ, такъв е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Законоустановено в ал.2 на чл.143 от КТ правило е, че извънредният труд е забранен, като извънреден труд се допуска по изключение само в случаите по чл.144 КТ.

Съгласно чл.146, ал.3, т.1 от КТ, Продължителността на извънредния труд не може да надвишава: т.1: 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 3 календарен месец.

На основание чл.414, ал.1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Следователно деянието, за което е наложена глоба на дружествотожалбоподател, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на представляващия дружеството- жалбоподател. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от което се е възползвал, подавайки писмено възражение с вх.рег.№240231/08.03.2024г.

На следващо място, обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за какво деяние жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност.

Констатираното в съдържанието на НП посочване на 15 смени, отработени от лицето М.И.Г., вместо действително отразените 16 такива в Отчетна форма/график за работа за месец декември 2023г. съдът намира за технически пропуск, който не се отразява върху цялостното отразяване на обстоятелствата и фактическата обстановка по извършване на нарушението, на констатациите на АНО и не води до незаконосъобразност на издаденото НП. Освен това, този технически пропуск се явява в полза на дружеството-жалбоподател.

Следва да се поясни, че в ъпросът дали НП е законосъобразно издадено, се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения в административно наказателното производство, а преди всичко с оглед на това дали същите са съществени– т.е. са опорочили правото на защита на жалбоподателя в административно-наказателното производство- хипотеза, каквато според съда в настоящия случай не е налице .

Както в АУАН, така и в НП, е ясно посочено, че са отработени 192 часа, в резултат на отработени смени по 12 часа.

Ето защо, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, доколкото административното нарушение е ясно описано по време, място и начин на извършване и същият е в състояние да разбере за какво деяние се привлича към административно-наказателна отговорност.

Настоящият състав не споделя релевираното в жалбата възражение, касаещо посочената дата на извършване на нарушението, намираща се според жалбоподателя в противоречие с изложените в обстоятелствената част на НП констатации за извършено през месец Декември 2023г. нарушение. Правилно 4 според съда, в НП и АУАН е посочена като дата на извършване на нарушението датата 01.01.2024г. Този извод произтича от факта, че в разглеждания случай се касае за полагане на труд при сумирано изчисляване на работното време. Нормата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното времеседмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Видно от представения Правилник за вътрешния трудов ред, в случая е въведено сумирано изчисляване на работното време, като е възприето сумарното му отчитане за период от един календарен месец, за което обстоятелство между страните липсва спор. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане.