Решение № 1412 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20261100500018 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, с вх. № 063936 от 08.12.2025 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, от длъжника Ц. Т. В., чрез адвокат Д. Р. А., срещу Постановление от 08.12.2025 г. по изпълнително дело № 20148410404483/2014 г., по описа на ЧСИ Н.М., в което е обективиран отказ за прекратяване на производството по посоченото изпълнително дело.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Жалбоподателката поддържа, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в продължение на повече от две години по изпълнителното дело не са били извършвани изпълнителни действия. Наред с това се излагат съображения за неправилност на извършеното от съдебния изпълнител конституиране на жалбоподателката като длъжник по изпълнителното дело. С оглед на изложеното се иска отмяна на отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото, както и отмяна на конституирането като длъжник по него, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Взискателят по изпълнителното дело - „ЕОС Матрикс“ ЕООД в законоустановения срок по чл. 436, ал.3, изр. 1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, в което я оспорва като недопустима, респективно неоснователна. Поддържа се, че жалбата в частта, в която се обжалва конституирането на жалбоподателката като длъжник по изпълнителното дело, е недопустима, тъй като тези действия на съдебния изпълнител не подлежат на съдебен контрол. Излагат се съображения, че не са налице и предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото по делото са извършвани и искани изпълнителни действия и липсва двугодишен период на бездействие на взискателя. В отговора се поддържа становище, че в производството по чл.

435 ГПК не се дължат разноски. С оглед на изложеното се иска жалбата да бъде оставена без 1 уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

ЧСИ Н.М. е изложил подробни мотиви по обжалваните действия, на основание чл.

436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище, че жалбата е частично недопустима и частично неоснователна. В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че жалбата в частта, в която се обжалва конституирането на жалбоподателката като длъжник по изпълнителното дело, е недопустима, тъй като това действие не попада сред изчерпателно изброените в чл. 435 ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен контрол. По отношение на искането за прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител изразява становище, че същото е неоснователно, доколкото по изпълнителното дело са извършвани и искани изпълнителни действия и не е налице двугодишен период на бездействие на взискателя, по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка в мотивите е изложена подробна хронология на действията по делото с позоваване на съответните страници от изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, възражението по нея и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Депозираната жалба е частично недопустима.

В частта, в която се обжалва извършеното от съдебния изпълнител конституиране на жалбоподателката като длъжник по изпълнителното дело, жалбата е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 435 ГПК на съдебен контрол подлежат единствено изчерпателно изброените в закона действия на съдебния изпълнител. Конституирането на наследници на починал длъжник не представлява самостоятелно изпълнително действие по смисъла на чл.

435 ГПК и не е сред действията, които могат да бъдат обжалвани от длъжника или неговите наследници. Поради това жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

В останалата част, в която се обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част е неоснователна.

Изпълнително дело № 20148410404483/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, е образувано по молба на взискателя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.10.2013 г. по гр. дело № 15185/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, срещу длъжника В.Й.В., за сумите: 2 853,71 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2013 г. до окончателното изплащане;

263,92 лева – договорни лихви; 342,58 лева – присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С разпореждане от 15.04.2014 г. е образувано изпълнителното дело, като са разпоредени действия по чл. 191 ДОПК – изпращане на съобщение до НАП за справка относно имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, както и изпращане на покана за доброволно изпълнение.

С молба, вх. № 080118/16.04.2014 г. процесуалният представител на взискателя е поискал изпълнението да бъде насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от работодателя „МЕГА СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 131350590.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника В.Й.В. на 25.04.2014 г., видно от обратната разписка по делото.

Със запорно съобщение, изх. № 099711/17.04.2014 г., е наложен запор върху секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „МЕГА СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД. В резултат на наложения запор за периода от 02.06.2014 г. до 2

21.08.2015 г. по делото са постъпвали удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, с които са погасявани част от дължимите към взискателя суми, както и разноските по изпълнението, като плащанията са отбелязвани надлежно върху гърба на изпълнителния лист, съгласно чл. 455, ал. 2 ГПК.

На 29.06.2016 г. по делото е постъпила молба, вх. № 095447/29.06.2016 г., от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която същото уведомява, че въз основа на договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен с първоначалния взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е придобило вземането и иска да бъде конституирано като взискател по делото. С постановление от 29.06.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател, а с разпореждане от 06.07.2016 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника.

В хода на изпълнителното производство са предприемани последващи действия по издирване на имущество, включително извършване на справки за банкови сметки и налагане на запори върху банкови вземания на длъжника в различни кредитни институции, както и насрочване на опис на движимо имущество.

На 19.01.2024 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД.

В хода на производството е представено удостоверение за наследници, от което е установено, че длъжникът В.Й.В. е починал. С молба, вх. № 060139/20.10.2024 г., взискателят е поискал като страни по делото да бъдат конституирани законните наследници на починалия длъжник.

С разпореждане от 05.11.2024 г. по делото са конституирани като длъжници наследниците на починалия длъжник В.Й.В., както следва: Ц. Т. В., А.В.В. и С. В. В..

С молба, вх. № 058417/05.11.2025 г., взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците в „Уникредит Булбанк“ АД.

Покана за доброволно изпълнение, изх. № 087463/06.11.2025 г., е връчена на длъжника Ц. Т. В., чрез работодателя „ДенидаМаркет“ ООД, ЕИК 200069137, на 25.11.2025 г.

На 03.12.2025 г. по делото е постъпила молба от длъжника Ц. Т. В. за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и възражения срещу конституирането като страна по делото.

С Постановление от 08.12.2025 г. ЧСИ е отказал да уважи молбата за прекратяване на изпълнителното производство.

Препис от постановлението е връчен на 08.12.2025 г., а на същата дата е подадена жалба срещу постановлението от длъжника Ц. Т. В., по която са изложени доводи за незаконосъобразност на отказа за прекратяване на производството по изпълнителното дело.

От изложената фактическа обстановка, установена от материалите по изпълнителното дело, съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното 3 производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

В настоящия случай, не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. От материалите по изпълнителното дело е видно, че след образуването му взискателят е проявявал процесуална активност чрез депозиране на молби за извършване на изпълнителни действия, насочени към събиране на вземането, включително действия по налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в различни кредитни институции и др. Тези действия са предприемани и в рамките на релевантния период, поради което между тях не се установява наличие на непрекъснат срок от две години, през който взискателят да е бездействал.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганeто им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане от взискателя) представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, поради което отказът на съдебния изпълнител е правилен и законосъобразен, а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

По разноските.

С оглед изхода на делото по жалбата, разноски на жалбоподателя не се дължат, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът