Определение № 422 от 27.02.2025, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Ямбол, 27.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330101615 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 9 от ЗПК вр. чл.240 и чл. 86 от ЗЗД от ”Юробанк България" АД - гр.С., представлявано от адв.М.Ц. от САК, срещу И. Ж. Ж. от гр.Я. Ищецът твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Основанието, на което заявителят е поискал издаването на заповед, е че между „БНП П. П. ф.” С.А. клон Б. и ответника И. Ж. Ж. е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № *** с първоначален разрешен размер на 1500 лева.

Уговорената месечна вноска е в размер на 104.86 лева при приложим лихвен процент 11.22 %. Със сключването на договора (03.12.2020г.) се е извършило целево усвояване чрез функционалността покупка на стоки в размер на 577.80 лева. Освен извършеното целево плащане за покупката на целевата стока, кредиторът е издал на кредитотополучателят кредитна карта Мастъркард, която е предоставена на същия и посредством нея кредитополучателят е усвоявал паричен ресурс чрез картови трансакции и теглене на пари в брой и след първоначално посочения период по погасителен план за ползване на кредита. На дата 01.11.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащането на задълженията по кредита, не е изплатил дължимите и падежирали суми за главница, лихви, такси и разноски по договора. „Юробанк България" АД е 1 придобило търговско предприятие на „БНП П. П. Ф“ С.А, клон Б., съотв. вземанията по кредита. Вземането на кредитора е обявено за предсрочно изискуемо с подадената искова молба. Неплатени са и се претендират 938,01 лева, представляваща главница, сумата 39,53 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г., сумата 84,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.04.2023 г. до 19.12.2023г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 22.01.2024 г. до изплащане на вземането. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че дължи на ищеца горепосочените суми. Иска се и присъждане на направените по делото разноски и тези по заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител.

В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва исковете като неоснователни. Оспорва сключването на приложения към исковата молба договор за кредит при посочените в нея параметри и подписването му от кредитополучателя по електронен път. Възраженията си основава и на фактите, че не е предоставена и усвоена процесната главница.

Оспорва предоставянето на кредитната карта. Твърди наличието на неравноправни клаузи, без да конкретизира кои са те, освен клауза за едностранно увеличаване от кредитора на цената на услугата, т.е. възнаградителната лихва, каквато клауза е нищожна. Възразява и че не е ясно, откога се претендира да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В с.з. пледира за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, предвид направеното от ищеца уточнение на исковата претенция в хода на делото, основана на различни факти от изложените по заповедното производство.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът счита, че исковете са недопустими.

От приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС е видно, че е подадено заявление от ”Юробанк България" АД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу И. Ж. Ж. от гр.Я. за сумата 938,01 лева, представляваща главница, сумата

39,53 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г., сумата 84,35 2 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.04.2023 г. до 19.12.2023г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 22.01.2024 г.. В т.9 от заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит № *** от 03.12.2020 г. Изложено е в т.12, че вземането се основава на сключен на 03.12.2020 г. между „БНП П. П.

Ф . " чрез „Технополис Б.“ ЕАД като кредитор и И. Ж. Ж. като кредитополучател договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № *** с първоначален кредитен лимит в размер на 1500 лева. В т.14 отново е посочено сключването на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит на 03.12.2020 г. и извършването н а усвояване чрез функционалността покупка на изплащане с финансирана стока н а цена 577.80 лева, също и че кредиторът издава на кредитотополучателя кредитна карта Мастъркард и посредством нея е усвоявал паричен ресурс чрез картови трансакции и теглене на пари в брой и след първоначално посочения период по погасителен план за ползване на кредита. Уговорената месечна вноска е в размер на 104.86 лева при приложим лихвен процент 11.22 %. Към заявлението е приложен сключения на 03.12.2020 г. договор за кредит № ***, усвояване ***, съдържащ саморъчен подпис на длъжника.

ЯРС е издал Заповед № *** от 23.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за посочените по-горе суми. В заповедта са изложени изрично обстоятелствата, от които произтича вземането- сключения на 03.12.2020 г. договор за кредит, представен за извършване на служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи по чл. 410 ал.3 от ГПК.

Към подадената от заявителя искова молба е представен като приложение към нея договор за кредит от 02.03.2021 г., различен от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор с дата 03.12.2020 г., макар номерата и на двата да са***. В приложения с исковата молба документ е записано усвояване *** и относно подпис на длъжника е отбелязано „електронно подписан“. Особеният представител е оспорил в срока за отговор това електронно подписване и е назначена техническа експертиза, установяваща невъзможност за пълна идентификация на лицето, подписало документа с временен сертификат, важащ 15 минути.

В хода на делото по предявения иск по чл. 422 от ГПК от заключението на 3 вещото лице по счетоводната експертиза съдът е установил, че същият номер *** носят и последващи документи за предоставени впоследствие кредити на ответника и неплатени са последните два кредита със същия номер ***, но с номер на усвояване *** и ***. Въз основа на новите факти, установени от вещото лице, съдът е изискал уточнение от ищеца, по кой договор за кредит иска изпълнение по реда на чл.422 ГПК. Уточнението в молбата от 18.12.2024 г. е, че има един договор за кредит, по който за всяко усвояване са подписвани документи като допълнителен анекс, представляващ неразделна част от договора, и неплатени са всъщност последните два: *** и ***. Същите са приложени към молбата. От документите е видно, че кредитите са усвоени на 09.08.2022 г. и на 12.09.2022 г., удостоверено със саморъчен подпис на длъжника. Особеният представител е възразил срещу приемането на документите в последното с.з. като доказателства, предвид настъпилата процесуална преклузия. Изтъкнал е невъзможността за защита на ответника срещу новите фактически твърдения на ищеца, предвид изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Съдът намира, че предметът на делото по иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение.

С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на това именно право, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането, е недопустимо ищецът да променя материалноправната характеристика на вземането. Той не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. ВКС се е произнесъл в този смисъл, по реда на чл.290 ГПК, в Решение №169/04.01.2015г. по т.д.№700/2011 г. на второ търговско отделение.

Освен това в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК е прието, че в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането 4 по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност.

Или според съда посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл.404, т.1, предл.4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.

В случая, макар и да е налице съвпадение в размера на вземанията – главница и лихви по заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба, при предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията е въведен различен правопораждащ факт, в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена за парични вземания, произтичащи от неплатени задължения по договор за кредит от 03.12.2020 г. на основание посоченото в т.9 от заявлението правоотношение между „БНП П. П. Ф." чрез „Технополис Б.“ ЕАД като кредитор и И. Ж. Ж. като кредитополучател, описано в т.14 като свързано с усвояване чрез функционалността покупка на изплащане с финансирана стока на цена 577.80 лева. С исковата молба обаче се представя друг документ, удостоверяващ договорното правоотношение, с дата на усвояване 02.03.2021 г. и № ***, различен от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като относно подпис на длъжника е отбелязано „електронно подписан“, ответникът е организирал защитата си с направено своевременно възражение-в срока за отговор- относно авторството на електронния подпис. В уточнение на исковата молба ищецът е конкретизирал претенцията си като основана на вземане по две различни от гореописаните кредитни усвоявания, извършени на други дати от посочените първоначално. Освен това е представил други документи, които описва като допълнителни анекси, подписани саморъчно от длъжника. Основателни са следователно възраженията, че е подменен предметът на делото и че ищецът претендира установяване съществуването на вземания – главница и лихви на 5 различно основание в сравнение с отразеното в заявлението за издаване на заповедта, както и в самата заповед за изпълнение. Налице е обсъжданата от ВКС хипотеза на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. В заявлението по никакъв начин не е отразено, че претенцията произтича от усвоявания на 09.08.2022 г. и на 12.09.2022 г., както и че са подписани допълнителни анекси. За вземанията си по уточнената искова молба, за които е навел друго основание, различно от основанието в заповедното производство, ищецът не е предявил осъдителен иск в условията на евентуалност. Това обуславя недопустимост на установителните искове по чл.422 ГПК.

Поради това производството следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение –да се обезсили изцяло, съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.