Решение № 6 от 10.01.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Х., 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело № 20235600100542 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Ю. Н. Х. от град Х., *** против С. Х. Х. от гр. Х., ул.

Пещера № 96 с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС.

Предявени са и насрещни искови претенции от С. Х. Х. против Ю. Н. Х. с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В хода на производството първоначалният ответник (и ищец по насрещния иск) С. Х.

Х. е починала на 05.08.2023 г., като с определение № 957/13.09.2023 г. на основание чл. 227 ГПК са конституирани като ответници нейните наследници, а именно – Н. Х. Х. (брат на ответницата) и Н. С. Х. (племенница на ответницата и дъщеря на ищцата Ю. Х. – наследник по реда на чл. 10, ал. 2 ЗН).

В исковата молба ищцата Ю. Н. Х. твърди, че през 1992 година, майката на ответницата – Н.Н.Ю. като собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Х., одобрени със Заповед № РД- 1863/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: град Х., ж.р.

И., с площ от 383 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:

220 (двеста и двадесет), при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и № ***, предоставила на сина си С. Х., починал през 2016 г. и на съпругата му - ищцата Ю. Х., гореописания поземлен имот, с цел двамата да построят в имота еднофамилна жилищна сграда, в която да живеят, както и гараж за притежаваното от тях МПС. През същата 1992 г. ищцата и починалия й съпруг, с лични средства и спестявания започнали строителство на еднофамилна жилища сграда, чийто строеж бил частично завършен през 1993 г., а през есента на същата година семейството на ищцата се нанесло в построената от тях сграда, като поетапно я доизградили, след което построили и гаража.

Изложено е в исковата молба, че от тогава и до настоящия момент ищцата и семейството й живеели и ползвали построените от тях сгради, като само те упражнявали фактическата власт върху същите, без противопоставяне от страна на Н.Н.Ю. - майката на 1 ответницата С. Х., тъй като последната нямала никакви претенции, както по отношение на поземления имот, така и по отношение на построените в имота сгради, защото същата не била участвала по никакъв начин в построяването им.

Ищцата счита, че тя и семейството й имат качеството на добросъвестни владелци на гореописания поземлен имот. По време на упражняваното от тях владение ищцата и семейството й с построяването на тези сгради, изразяващо се в изграждане на сградите във вид груб строеж, полагане на мазилка и замазка, инсталиране на електрически и вик връзки, монтирани входни врати, боядисване на стени, поставяне на подови настилки и всички довършителни работи до етапа, правещи ги годни за ползване по тяхното предназначение, значително увеличили стойността на гореописания поземлен имот, като увеличението на стойността на имота било в размер от 80 000 лева.

След смъртта на съпруга й С. Х. ищцата и дъщеря й Н. С. Х., с нотариален акт № 35 от 13.06.2016г., том 2, рег. № 3421, дело № 219/2016г. на Нотариус peг. № 079, били признати за собственици на гореописания поземлен имот, ведно с построените в имота сгради, по силата на давностно владение и наследство. Този нотариален акт бил оспорен от майката на ответницата - Н.Н.Ю. и с решение № 233/29.06.2017г. постановено по в. гр.дело № 291/2017г. на Окръжен съд - Х. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариалният акт бил отменен, като майката на ответницата Н.Н.Ю. била призната за собственик на гореописания поземлен имот, ведно с построените в имота сгради, след което през 2019 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том I, peг. № 434, дело № 96/2019 г. на Нотариус № 079 Н.Н.Ю. продала на ответницата С. Х. Х. гореописания поземлен имот ведно с построените в него сгради. По силата на чл. 92 от Закона за собствеността по приращение обаче собственикът на един имот, който се ревандикира, придобивал всичко, което е направено в него, поради което за ищцата възниквал правен интерес да предяви настоящия иск по чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността за заплащане на сума за извършените от нея и семейството й подобрения в гореописания поземлен имот, изразяващи се в построяване на жилищна сграда и гараж, вследствие на които подобрения стойността на гореописания имот се е увеличила с 80 000 лева.

Ищцата също така твърди, че след като ответницата закупила от нейната майка процесния поземлен имот, ведно с построените в имота сгради, спрямо същите било насочено принудително изпълнение от ЧСИ К.А, рег. № 771, по образувано от друг кредитор на ответницата изпълнително дело № 50/2017 г. Съдебният изпълнител наложил възбрана върху поземления имот и построените в него сгради, която възбрана била вписана в СВ – Х. като акт № 51, том 3, вх. № 5843 от 04.11.2020 г. Предвид възможността да бъдат удовлетворени вземанията на кредитора по изпълнителното дело, по което била наложена възбраната и съдебният изпълнител да изнесе процесните недвижими имоти на публична продан и да ги продаде, за ищцата възниквал правен интерес от предявяване на претенция по чл. 72, ал. 3 от Закона за собствеността, а именно да й бъде признато право на задържане върху гореописаните недвижими имоти до заплащане от страна на ответницата на исканата сума.

С оглед на така изложените фактически твърдения ищцата отправя искане към съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер от 8 000 лева, която сума е част от общо задължение в размер на 80 000 лева, за извършени подобрения в гореописания поземлен имот, представляващи построяване на жилищна сграда и гараж, изразяващо се в изграждане на сградите във вид груб строеж, полагане на мазилка и замазка, инсталиране на електрически и ВиК връзки, монтирани входни врати, боядисване на стени, поставяне на подови настилки и всички довършителни работи до етапа, правещ ги годни за ползване по тяхното предназначение. След допуснато изменение на иска размерът е увеличен на 93 000 лв.

2

На основание чл. 72, ал. 3 от Закона за собственост се отправя искане да бъде признато и право на задържане на ищцата върху следните недвижими имоти: 1. Сграда с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Х., одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: град Х., ж.р. И., със застроена площ от 82 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и 2. Сграда с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Х., одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: град Х., ж.р. И., със застроена площ от 20 кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Х., одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: град Х., ж.р. И., с площ от 383 кв.м. (триста осемдесет и три квадратни метра), с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:

220 (двеста и двадесет), при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и № ***. Претендират се и направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответницата С. Х. Х., с който оспорва предявения иск. Посочва, че предявените претенции и твърдения били неоснователни, неверни и оставали недоказани. По отношение на процесния имот вече се водило гражданско производство, в което недвусмислено било доказано и признато, че преди нанасянето на ищцата в собствеността е била изградена едноетажна къща, а в последствие същата е била разширена, чрез построяване на втори етаж със средства на Н.Н.Ю. и с физическата помощ на нейните вече пораснали три деца – ответницата С. Х. Х., С. Х. Х. и Н. Х. Х. с ясното съзнание, че градят къщата на майка си. В исковата молба имало представени множество неверни твърдения, които давали погрешна представа за фактическото положение. Такива били твърденията, че ищцата заедно с покойния си съпруг са строили находящата се в имота къща, което не отговаряло на истината. В действителност, след закупуването на имота през 1982 г. в него поетапно до 1985 г. била изградена малка къща, състояща се от две стаи и коридор, в която се настанили да живеят собственичката по това време Н.Н.Ю. заедно с трите си деца. Периодът, за който ищцата твърдяла, че заедно с покойния си съпруг изградили къщата, бил десетилетие по-късно, а именно след 1993 г. Към този момент ищцата и съпругът й живеели отделно, но тъй като останали без доходи и с малко дете, започнали да живеят при Н.Ю.. Тъй като къщата била тясна за всички, те се събрали и решили да надстроят съществуващата къща със средствата на Н.Н.Ю.. Към този момент, ищцата и съпругът й нямали спестявания и лични средства, както се твърдяло в исковата молба, като дори нямали средства за наемане на квартира. В надстрояването на фамилната къща помагали всички - както децата на Н.Ю., така и техните половинки, но всички били с ясното съзнание, че градят къщата на майка си и със средствата на майка си.

Самата тя била трудоспособна и работила по това време.

Ответницата смята изложените твърдения, че имотът щял да бъде изнесен на публична продан, за неверни и неотносими към настоящия спор. В действителност, ответницата имала задължение, което редовно погасявала и чийто размер бил такъв, че според българското законодателство, от него не можело да произтече публична продан на имущество от този тип.

Също така ответницата посочва, че многократно отправяла искания към ищцата да се изнесе от имота и да отиде да живее в собствения си имот, в който имало изградена къща и се намирал на същата улица. Резултатът бил, че ищцата прехвърлила този имот на дъщеря си и заявила, че друг имот няма. Няколкократно ответницата пускала жалби в полицията и 3 ходила в имота с униформени служители, за да си отиде ищцата, но тя крещяла, държала се арогантно, заплашвала и след това пускала жалби, лъжейки, че насрещната страна била агресивна.

В срока за отговор на основание чл. 211 вр. чл. 133 ГПК е предявен насрещен иск от С. Х. против Ю. Х..

Освен фактическите твърдения в отговора на първоначалния иск, в насрещната искова молба допълнително се уточнява, че вследствие на действията на ищцата Ю. Х. на 11.04.2019 г. С. Х. я уведомила чрез „Телепоща“, че тя е новият законен собственик на имота, находящ се в гр. Х., *** и я приканила да напусне последния в 14 дневен срок, като в случай, че останела да обитава имота, то следвало, че дължи наем за престоя си в размер на 120 лв. месечно. Екземплярът на „Телепоща“ бил приет от Ю. Х. на 12.04.2019 г., като тя подписала лично известието за доставяне. От този момент започнал 14 – дневния срок за изнасянето й, който завършил на 26.04.2019 г. Тъй като до тази дата същата не предприела действия по освобождаване на имота, то за нея възникнало задължението да заплаща наем за периода, в който го обитавала. Уточнява се, че до настоящия момент Ю. Х. нито се била изнесла, нито била заплатила дължимата от нея сума, а на приканвания от страна на С. Х. да го стори, отказвала да го направи. Към момента дължала наем за периода 01.05.2019 г. - 30.08.2022 г., представляващ стойността на 40 месечни наема в размер на 120 лв., или всичко на обща стойност 4800 лв.

С оглед на така изложените фактически твърдения за С. Х. възниквал правен интерес да възстанови владението си върху имота и да събере дължимата до момента сума. По тези съображения се иска от съда да постанови решение, по силата на което Ю. Х. да предаде владението върху собствения на С. Х. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Х., одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.на ИД на АК С., с административен адрес гр. Х., п.к. 6300, ж.р. И. с площ от 383 кв.м., с предназначение на имота: урбанизирана, начин на трайно ползване, ниско застрояване (до 10метра), стар идентификатор - няма, номер по предходен план – 220 (двеста и двадесет), при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: № ***, № ***, №