Решение № 509 от 07.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Велико Търново, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500204 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 250 и чл.251 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 10094/26.08.2024г. от жалбоподателите по делото С. Н. С. и Р. Н. С., с искане за допълване на решението по делото № 369 от 03.7.2024г., с произнасяне да бъде допусната делбата на недвижимия имот в гр.В.Т., ул. О. № .., ЕТ. ., АП. . … заедно с 1/24 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с площ 480 кв.м., или съдът да тълкува изложеното в него.

Ответната страна Н. Р. С., действащ чрез своята майка и законен представител Ц. Д. и М. Р. С., действаща лично и със съгласието на майка си Ц. Д., чрез пълномощникът им адвокат И. С. заема становище за неоснователност молбата. Освен, че искането да делба на идеални части от имот бил недопустим, съобразно чл.38 от ЗС, в сгради – етажна собственост, земята, върху която са построени била обща част на всички съсобственици.

Така след като предмет на делба бил обект от ЕС, до делба се допуска и припадащата му се част от земята.

Ответната страна М. Е. С. чрез пълномощника й адвокат К. Д. моли съда да остави без уважение исканията. Съдът правилно бил описал и конкретизирал имота, решението било влязло в сила и не е обжалвано от молителите.

Поради това, че молбата е постъпила в срока по чл. 250 от ГПК и от страна по делото, съдът счита същата за допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът дължи произнасяне с решението по направеното искане от ищеца, формулирано с петитума на исковата молба, както и по направените искания и възражения.

1

В атакуваното решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по всяко от исканията, посочени в доклада по делото. Няма подадена молба от страните по делото и конкретно от жалбоподателите С. Н. С. и Р. Н. С. за допълване обжалваното от него решение № 14/04.1.2024г. по гр.д. № 2189/2023г. на ВТРС.

Въззивният съд се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателите, направено с въззивната им жалба, в рамките на правомощията си по чл.271, ал.1 от ГПК.

Доколкото според жалбоподателите съдът не се е произнесъл по правни доводи, наведени от страните, то това евентуално би могло да даде отражение единствено на правилността на решението, но не и на неговата пълнота, тъй като не е налице неразрешена част от спора, който се определя от исканията на страните досежно спорното право.

Несъгласието на страната с мотивите към решението също е довод за неправилност на решението по делото, което е основание за обжалване, а не за допълване на решението.

Поради изложеното съдът намира молбата на жалбоподателите С. Н. С. и Р. Н. С. за постановяване на допълнително решение в горния смисъл за неоснователна.

В съдебната практика и доктрина се приема, че тълкуването представлява дейност по изясняване на действителната воля на съда, в случай, че диспозитива на решението е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. Тъй като касае диспозитива на решението, целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно.

Тълкуването следва да изхожда от мотивите на самото решение без да се извършва нова, различна преценка на фактите и доказателствата. Недопустимо е чрез тълкуване да се пререшава спора, като се променя ясно обективираната воля в съдебното решение.

Правораздавателната власт на съда по делото се изчерпва с постановяване на решението.

С постановеното решение на ВТОС съдът е потвърдил атакуваното първоинстанционно решение в обжалваните му части, като липсва подадена молба от страните по делото за тълкуване на първоинстанционното решение. В този смисъл съдът възприема изложените от ответниците по молбата правни доводи, касаещи постановеното и обжалвано пред ВТОС първоинстанционно решение и основани на съдебната практика и доктрина, че иск за делба на идеални части от имот е недопустим, а според разпоредбата на чл.38 от ЗС, при етажна собственост, земята, върху която са построени са обща част на всички съсобственици и при делба на един обект от ЕС, до делба се допуска и припадащата му се част от земята.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение не е неясно. Волята на решаващия съд е изразена ясно и еднозначно в диспозитива на решението, с което потвърждава обжалваното първоинстанционно решение, и поради това решението не се нуждае от тълкуване, като молбата с правно основание чл.251 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 10094/26.08.2024г. на С. Н. С. и Р. Н. С., за допълване на решението по делото № 369 от 3.7.2024г. , като неосонвателна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 10094/26.08.2024г. на С. Н. С. и Р. Н. С. за тълкуване на решението по делото № 369 от 3.7.2024г., като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3