Решение № 357 от 21.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Сливен, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230105119 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. Й. Д. от гр. Сливен срещу „Пътнически превози“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че на 05.04.2025 г. претърпял произшествие докато ползвал услугите на ответника - пътническата въжена линия Сливен Карандила. Седалката, на която пътувал ищецът, се плъзнала по въжето и се врязала с висока скорост в предната седалка. Ищецът претърпял контузия на главата и на лицето с обширни оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, с ангажиране на значителна част от скулната област; повърхностна разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око и контузия на ляв долен крайник, със счупване на страничния и медиалния малеоли на глезанната става, наложили оперативна интервенция за фиксацията му чрез метална плака и винтове. В резултат на инцидента ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от него трудово възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност, в разходи за медицински, санитарни и превързочни материали, лекарствени средства и помощно оборудване, както и в заплатена от ищеца и невърната част от депозит за планирана от ищеца екскурзия, на която не успял да отиде 1 поради инцидента. Ищецът претърпял и неимуществени вреди - главоболие, замайване, болки във врата и лицето, умора и слабост, гадене и трудности в концентрацията от контузията на главата, както и болки, ограничена подвижност, дискомфорт, стягане, тежест, мускулна слабост, промяна в походката, тревожност, депресия и стрес от контузията на левия крак.

Застрахователят на ответника отказал изплащането на обезщетение. На изложените основания ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12782,30 € /25000,00 лв./, частично от иск в пълен размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания и сумата от 1864,40 € /3646,45 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от настъпило на 05.04.2025 г. вредоносно събитие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва описания механизъм на инцидента, но оспорва претенциите на ищеца за обезщетения по основание и размер. Оспорва претенцията за имуществени вреди с твърдения, че при формирането й не следва да участват получаваните от ищеца ваучери за храна и премия към основното трудово възнаграждение; оспорва и че представените доказателства за извършени разходи не установяват категорично, че са извършени във връзка с инцидента, а заплатеният депозит за екскурзия е бил за две лица.

Оспорва и претенцията за неимуществени вреди с твърдения, че претендираният размер е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта. Прави възражение за съпричиняване на вредите от поведение на ищеца, който не е спазил правилата за ползване на въжената линия, включващи задължение на пътника да държи ръцете и краката си в габарита на люлката. Излага и че предвид образуваното досъдебно производство, отговорността за вреди следва да се понесе от лицето, извършило престъплението, а не от ответника. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, евентуално за уважаването им в значително занижени размери.

2

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за неоснователност и недоказаност на претенциите и моли да бъдат изцяло или частично отхвърлени.

И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски и са представили подробни писмени защити по делото.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответното дружество „Пътнически превози“ ЕООД да заплати на ищеца К. Й. Д. сумата от 12782,30 € /25000,00 лв./, частично от иск в пълен размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания и сумата от 1864,40 € /3646,45 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от настъпило на 05.04.2025 г. вредоносно събитие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Исковете са процесуално допустими, а по същество са доказани и по основание.

Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи , че в причинна връзка с противоправно действие/бездействие на служители на ответника е настъпило описаното в исковата молба вредоносно събитие, от което са настъпили имуществени вреди за ищеца и техния действителен размер, както и характера, вида, продължителността и интензитета на претърпените неимуществени вреди.

От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на двете съдебни експертизи се установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на доказване лежи у ищеца.

3

Безспорни са между страните обстоятелствата, че на 05.04.2025 г. ищецът е претърпял произшествие докато е ползвал услугите на ответника пътническата въжена линия Сливен - Карандила като седалката, на която пътувал ищецът, се плъзнала по въжето и се ударила в предната седалка.

Механизмът на произшествието се установява и от показанията на свид. С. Б., които съдът кредитира изцяло като обективни, непосредствени и непротиворечиви. Свидетелят излага, че с ищеца редовно ходят в планината.

На този ден двамата били едни от първите, които се качили на лифта.

Забелязали, че на по-стръмните участъци седалката прехлъзва спрямо въжето, а трябва да е неподвижна. След последния стълб и указателната табела „Вдигнете защитната преграда“, свид. Б. и ищецът вдигнали металната преграда и държали раниците си отпред, за да слизат, когато изведнъж седалката се засилила по въжето. Служителите спрели лифта. Предната седалка се застопорила преди колелото, свид. Б. и ищецът се ударили във вече неподвижната предна седалка и паднали на земята. Според свид. Б. в случая проблем било, че самата седалка няма резервен винт, който да предпазва, ако нещо се случи с основния, а и свид. Б. отчита като грешка решението на служителите на ответника да спрат лифта, тъй като вероятно около колелото скоростта на тяхната седалка щяла да се намали и щели да успеят да слязат, докато спирането на лифта довело до челния им удар в предната седалка.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа /Постановление № 9/28.12.1966 г. на ВС/.

В този смисъл и на същите предпоставки отговаря ответното дружество за неизпълнение от негови служители на задълженията по Наредбата за 4 безопасната експлоатация и технически надзор на въжени линии, приета с ПМС № 186 от 04.07.2014 г., обн. ДВ, бр. 58 от 15.07.2014 г.

Съгласно чл. 34, т. 4 от Наредбата ползвателят, ръководителят на експлоатацията и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на въжени линии, когато те престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани повреди или неизправности, непозволяващи по-нататъшна безопасна експлоатация. Чл. 35, т. 4 от Наредбата постановява, че п олзвателят и ръководителят на експлоатацията са длъжни да отговарят за изправността и безопасната експлоатация на машините, съоръженията и инсталациите на въжената линия. Съгласно чл. 42 и чл. 43 от Наредбата ползвателят и обслужващият персонал трябва да извършват периодичен контрол и проверки на въжените линии по ред, с периодичност и с методи, определени в инструкцията за експлоатация на производителя на въжената линия и в инструкцията за работа по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗТИП. Проверките са всекидневни, седмични, месечни, полугодишни и на по-голям период съгласно БДС ЕN 1709. Всекидневните проверки се извършват преди пускане в движение и при движение на линията на празен ход (преди да започне превозването на пътници) и включват: проверка на средствата за свръзка и сигнализация; проверка на осигурителните вериги и средства; проверка на машините и съоръженията в станциите; проверка на положението на противотежестите и опъващите колички; съС.ието на заплетките и втулките; измерване на спирачните пътища на линията; действието на резервното задвижване; оглед на въжетата, хващачите и превозните средства при работна скорост и оглед на трасето, стълбовете, ролковите батерии и седалките.

Съдът намира, че процесният инцидент е настъпил именно поради неизпълнение на задължението на обслужващия персонал да не допуска експлоатация на въжени линии, когато те престанат да съответстват на нормативните изисквания за безопасна експлоатация, поради което ответното дружество носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищеца вреди.

Неоснователно е възражението на ответника, че отговорността следва да носи лицето, извършило престъпление ако евентуално се установи такова по воденото досъдебно производство. Дори и да има повреда на въжената линия в резултат на извършено престъпление, ответникът носи отговорност за 5 неизпълнение на задълженията на служителите му да се уверят в изправността на линията преди качването на пътници.

На следващо място, получените от ищеца в резултат на инцидента травми се доказват от приетите като писмени доказателства по делото епикриза, етапна епикриза, съдебно-медицинско удостоверение и амбулаторни листове.

По делото са приети заключения на съдебно-медицинска и на съдебна психолого-психиатрична експертиза, които съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на инцидента с лифт на 05.04.2025 г., при който отключилата се седалка на ищеца се подхъзнала, придвижила се свободно и се ударила в предната седалка, ищецът е получил удар в областта на главата и лявата глезенна става. В следствие на удара е получил: контузия на главата /лицето/ в областта на дясното око и скула /периорбитален хематом с кръвонасядане и оток на клепачите на обща площ с размери 9,5/6 см, като на фона на същите в областта на горния клепач е била налице повърхностна рана с размери 0,6/0,4 см, както и рехави субконюнктивални хеморагии назално. Контузията на главата и лицето реализира медикобиологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота /съгл. чл. 130, ал. 1 от НК/. Наред с това ищецът е претърпял трималеоларна фрактура на лявата глезенна става - фрактура на медиален и латерален малеоли, както и фрактура на задния ръб на тибията. Медиалният /вътрешен/ малеол е без практическа дислокация, лекуван е оперативно с 2 винта. Латералният /външен/ малеол е с дислокация /разместване/, като при операцията е извършена метална остеосинтеза с плака и винтове и един свободен винт. Задният фрагмент на тибията е с триъгълна форма, /вижда се добре на контролната рентгенография след първата репозиция/. Той е лекуван неоперативно, тъй като ставната му повърхност е по-малка от 1/3 от ставната повърхност на тибиалната кост и не се изисква самостоятелно фиксиране. Това счупване е нарушило функцията на ляв долен крайник за по-продължителен срок, с което е осъществило медикобиологичния характеризиращ признак - трайно затруднение на движенията на левия долен крайник съгл. чл. 129, ал. 2 от НК.